Този месец знаковият албум на U2, Achtung Baby, навърши юбилейните 30 години. Нека си припомним как тавата, записана в разгара на обединението на Европа, спаси групата от разпад и й позволи да се прероди, връща лентата BBC. Наскоро U2 пуснаха нов сингъл - първи от две години насам, след пускането на "Ahimsa", записана съвместно с носителя на Oscar, A. R. Rahman, преди първия концерт на ирландците в Индия. "Your Song Saved My Life" е част от саундтрака на втората част на анимационния мюзикъл "Sing", в който Bono озвучава лъва Clay Calloway. U2 записват нова музика, може би и албум В края на 80-те обаче дъблинчаните са в творческа задънена улица - покорили са света, но не е ясно кого и какво може да се покори повече. Ето как преди 30 години на света се появяват песните, спасили живота ако не на всеки от музикантите поотделно, то със сигурност на квартета като цяло, обединени под името Achtung Baby. "Отново ще изобретим рок енд рола" - с тези думи завършва интервюто, което The Edge дава през 1989 на сп. "Rolling Stone". По това време в разгара си е турнето "Lovetown", в подкрепа на албума Rattle And Hum (1988), отразяващ посвещаването им на американската традиционна музика, започнало още в The Joshua Tree, и записан по време на предишните им триумфални турнета в САЩ. U2 започват да гастролират в Щатите още в самото начало на 80-те, след като преценяват трезво, че потомците на ирландските емигранти в Америка ще са доста по-благодатна публика от жителите на съседното Обединено кралство. Преценката им се оказва правилна - между U2 и САЩ пламва страстен (и дълготраен) романс, а ненавършилите още 30 момчета получават възможност да свирят с титани като B.B. King. Покорили и Европа, и САЩ, U2, според признанията на критиците, стават най-значимата група в света от Led Zeppelin насам, но куп разнопосочни влияния им пречат да се насладят пълноценно на триумфа си. Сред тях са както липсата на готовност за концерти на стадиони, така и тежестта на отговорността, паднала на плещите на Bono, който изведнъж открива, че не е напълно готов да се превърне в новия рок енд рол месия. След като излиза заснетият в рамките на турнето в подкрепа на The Joshua Tree филм "Rattle and Hum", върху групата започват да се сипят и обвинения в мегаломания. И наистина, U2 вече не били същите, което проличало ясно на финалния концерт на турнето, на 30 декември 1989 в Дъблин. На сцената излизат не познатите скромни дъбличани, а надъхани рок герои, приличащи по-скоро на Guns N'Roses. В края на концерта Bono казва: "Това беше край на нещо за U2. Трябва да си тръгнем и да си намерим нова мечта". "Бяхме най-голямата група на света, но не бяхме най-добрите" - така описва по-късно същината на кризата, в която се озовават U2 обикновено немногословният барабанист Larry Mullen Jr. Веднага след края на турнето, музикантите се отдават на творчески търсения, но така и не намират еднинна посока. Mullen усвоява стила на Ginger Baker и други класически рок барабанисти. Bono и Edge, напротив, се увличат по новата електронна и индъстръл музика - от Happy Mondays до The Young Gods и KMFDM. Басистът Adam Clayton никак не може да разбере какво не му е наред на съществуващия епичен пост-пънк, който обаче освен U2 така и никой не се научил да свири. Тъгата и самотата си дави неуморно в различни заведения. При все тази дисхармония обаче, някакъв демо материал все пак бил създаден и музикантите започват да мислят къде да го запишат - нужна била смяна на обстановката. И в някакъв момент им хрумва да отидат в Берлин. Загрижените за обединението на Европа младежи схванали, че падането на стената може да им даде необходимия импулс и да стимулира застоялата творческа енергия. В Берлин пристигат с последния самолет, буквално в навечерието на тържественото бутане - пилотът даже прави допълнителна обиколка в небето над града. Германската столица обаче се оказала далеч от романтичните фантазии - мръсна, опасна, настръхнала, пълна много повече с тревога, отколкото с надежда. Работата в студиата Hansa, където петнадесетина години по-рано записал шедьоврите си Low и Heroes David Bowie, също не спорила. Музикантите така и не можели да се споразумеят за стила на бъдещия албум, а и осъзнали, че създадените поотделно (и абсолютно разноспосочно) в Дъблин заготовки не стават за нищо. С това се съгласили и продуцентите Daniel Lanois и Brian Eno. Групата се озовала на границата на разпада. В посветения на 20-та годишнина на Achtung Baby филм "From the Sky Down" (От небето надолу) Bono споменава как в един момент осъзнал, че са стигнали точката, която така и не успели да преминат техните музикални герои - от Beatles до Clash. По време на вече изглеждащата безнадеждна работа над една от песните, по хрумване на Lanois, Edge разменя мястото на акордите и се случва чудо. Във филма този фрагмент е възпроизведен и се чува ясно как от очевидно недовършената композиция се ражда знаменитата "One". Песента е написана буквално за това, което се случва в студиото в този момент. За това, че думите за любов далеч не винаги означават това чувство, колкото и да вярва в тях изговарящият ги. Иначе казано - за момента, в който юношеството болезнено отстъпва място на съзряването. За по-нататъшната си работа, U2 се връщат в Дъблин. Работата там също не била лесна, но в Берлин групата минала през това, което Clayton по-късно високопарно нарекъл "огнено кръщение", и успяла да не се разпадне. Музиката се променила, взимайки предвид всички участници в групата. Естествената склонност на ирладнците към съчиняване на химни била уравновесена с хип-хоп бийтове и фънк китари. Bono започнал да експериментира в вокалите и да весели всички в студиото, разнасяйки се с огромни тъмни очила. Именно благодарение на тях се появило и алтер егото на вокала - The Fly, когото Bono нарича "призракът на рок звездата". Неговият образ, както и самото звучене на албума, е сглобен на принципа на чудовището на Франкенщайн - очилата на Lou Reed, панталоните на Jim Morrison, гелосаната коса в духа на Elvis. Тази игра позволила на Bono да се освободи от сковаващите движения на героичния образ, създаден в предишното десетилетие от съществуването на U2. Променят се и текстовете. Сърцераздирателните балади и политическите прокламации отсъпват място на по-интроспективни, тъмни и "пораснали" теми. Вокалът коментира, че размишлявал за поведението си на сцената - наистина ли толкова го вбесяват проблемите на страните от третия свят и лицемерието на властимащите, или просто му харесва как изглежда, когато говори за всичко това? Отговорът бил парадоксален: лъхащият вътрешен гняв трябва да се насочи към собственото лицемерие и инерция. Така се появява най-пронизителната песен в албума - "Аcrobat". "Уча се да лъжа. Ако съм решил да разкрия сърцето си, ще ми потрябва надеждна защита" - от тези думи на Bono била продиктувана концепцията на обновените U2. Албумът Achtung Baby звучал изключително хомогенно, но едновременно с това бил събран от множество на пръв поглед неособено пасващи си детайли. Било началото на 90-те и докато отвъд океана гръндж изпълнителите раздирали души и гърла с музиката си, U2 предлагали да се повеселим, както подобава. Ефектът бил усилен и от грандиозното турне ZOO TV - към тогавашния момент, най-технологичното шоу в историята. Групата излиза на сцената, маскирана като карикатури на рок звезди, на фона на множество екрани, коитo Bono управлява с помощта на ТВ пулт. Зад грохота на машинариите и сценичните ефекти се криела революция, незабележимо променила съвременната музика. U2 унищожили противопоставянето между рок и поп музиката, а Bono станал главният рок-герой, унищожил това явление в самата му основа. На образа му било безполезно да се подражава насериозно - той самият се състоял от артефакти, останали от героите на миналото. И поведението му не било за пример - по време на снимките на "The Fly" певецът така се вживял в образа на луда рок звезда, че едва не попаднал в ареста за нарушение на обществения ред. Думите и музиката се оказват по-важни от тези, които ги изпълняват. Всички обичайни рок енд рол комплекси - нарцисисъм, егоцентричност, мегаломания - тук са шаржирани до абсурд, превърнати са във вериги и окарикатурени така, че са напълно обезвредени. Това е едно от нещата, които правят Achtung Baby наистина велик албум и заради които до ден-днешен не е остарял. А става спасение и за самите ирладнци. През цялото десетилетие на 90-те те експериментират все по-безстрашно, ярко отразено в албума Pop. След него се връщат донякъде към по-ранната си стилистика, но матрицата на Achtung Baby си остава начинът на U2 за излизане от тврческа криза - както се случва и с повтарящия структурата на албума No Line On The Horizon (2009). Малко групи умеят да преоткриват себе си по начина, по който го правят U2, оставайки при това верни на себе си. Остава ни само да чакаме търпеливо и да бъдем свидетели на поредното им превъплъщение.