Така че, успяхте да направите и „страшния“ втори албум, който често е проблем за много от музикантите.
Да. Всеки казва, че вторият албум е страшен. За мен не беше. За мен най-яркият спомен от онзи период е разочарованието. Аз бях разочарован, а не изплашен. Когато първият ни албум излезе, аз вече имах около двайсет добри идеи за нови песни и нямах търпение да започна работа по тях веднага. Не исках да чакам да вляза в студиото даже и два месеца, но вместо това, ние бяхме на турне в продължение на година и половина. Всичко по време на това турне беше невероятно, но през цялото време аз се ядосвах, че не можем да влезем в студио и да започнем работа по идеите, които имах. Бях наистина много разочарован. Исках да записваме нова музика, но в онази ситуация това беше невъзможно. В този момент изпитвах много силна ревност към групите от миналото.
Примерно The Smiths и дори The Beatles и другите групи от 60-те. По онова време от тях се е очаквало да бъдат на турне за не повече от 2-3 седмици и след това да се върнат в студиото си и да започнат следващите записи. Аз не можех да повярвам, че от нас се очаква да бъдем на турне в продължение на година и половина. И такава е системата. Все още я мразя. Сега и ситуацията с Ковид допринася за това, но в момента са минали цели 5 години от последния ни албум. Това за мен е ужасно. Имам много идеи, които тая в себе си от много време и искам да развия. До голяма степен това се дължи и на остаряването ми. Аз вече съм на 51, хахаха... Осъзнавам, че ми остават още 4-5 години активна кариера. Аз искам да си доразвия идеите и да ги видя реализирани. Това е важното в момента.
Ти спомена The Smiths и The Beatles. Аз лично ги свързвам не само с музиката, но и с изкуството. Същото е с Franz Ferdinand. Вие продължавате тази традиция на групите, свързани с художествените училища. Коя беше основната причина вие да се съберете като група – музиката или изкуството?
О, това са няколко различни въпроса. Да започнем с това, дали изкуството е важно. Да! Вероятно това е така за всички групи и за всички музиканти, без значение дали те го осъзнават. Всички хора на изкуството, например художниците, са тясно свързани с музиката. 90% от художниците, които аз познавам, слушат музика, докато рисуват. Музиката или ги вдъхновява, или предразполага съзнанието им да бъде креативно, или ги успокоява. Аз съм убеден, че всичко, което те заобикаля, всичко, което виждаш или чуваш, дори всичко, което консумираш визуално, те вдъхновява. В този смисъл, за мен всички художници, които съм харесвал, всички книги, които съм чел, всички филми, които съм гледал, са оказали влияние на това, което аз правя. Дали ние сме се събрали, свързани от интереса към изкуството или сме се събрали да направим музикална група – хахаха, в нашия свят няма голяма разлика между двете.Ти си прав, като казваш, че има традиция, свързана с художествените училища, но не всеки от тази сцена е посещавал такова училище. Но действително имаше една много успешна комбинация между такива хора и музиканти, с интерес към изкуството. Повечето музиканти, които познавам, имаха потребност да изразят себе си и в музикално, и във визуално отношение.
Има ли някоя млада британска група, която да продължава тази традиция?
О, опитвам се да се сетя коя би била тази група... Мисля за групи, които аз знам, но и за които и вие да се досетите. Например, има една група от Глазгоу, на име CEEFAX, която гледах наскоро и за която си казах, че определено в нея има нещо специално. Бих споменал и една друга млада банда, с която бяхме заедно на турне миналата година. Казва се Medicine Cabinet. Техният китарист ми напомня на нашия Боб – той беше последна година в художествено училище. Визуално групата беше изключителна, а и музикалните им идеи бяха страхотни. Преди си мислех, че е така с всички музиканти. Но не е. Сега вече смятам, че има разлика. Музикантите, които имат тази артистична традиция, хората, излезли от художествените училища, са по-склонни да създават изкуство в широкия смисъл на това понятие.
Ако мога да го кажа по различен начин, тези хора са по-малко склонни да се съобразяват с норми и канони. Ще се опитам да го обясня така – има групи, които отдават прекалено голямо значение на определен жанр в музиката и неговите общоприети рамки. Те не си позволяват да излизат извън тези рамки. Примерно, „Това не можем да го направим, защото не е много пънк“, „Ако ще е диско, трябва да бъде точно така“. Или пък „Ако ще е реге, трябва да точно реге“. Хора, които спазват определени правила. Хората, излезли от художествените училища, правят точно обратното. Първият урок, на който те научават, е че трябва да се нарушават правилата за това, което е изкуството само по себе си. Всяко поколение артисти се опитва да разчупи представите на предишното поколение за това, какво представлява изкуството. И това е традиция от времето на импресионистите. Те са променяли представите за това, какво трябва да представлява класическото изкуство. Колкото и това, което те са правили, да ни изглежда класичско на нас в момента. В този смисъл, аз вярвам, че музикантите, които имат художествено образование, променят съществуващите правила. Не ги следват.
Имаш ли спомен за концерт на Franz Ferdinand, в който не сте свирили “Take Me Out”?
Да.
Каква беше реакцията на публиката?
Много зависи. Разбира се, има песни, които обикновено се изпълняват на почти всеки концерт от момента на записването им. “Take Me Out” е таква песен. “No You Girls” е друга такава. “Do You Want To” също. Тези песни са големи сингли, които са оказали влияние на много хора. Това са песните, които хората очакват да чуят. Особено на фестивали или на събития като това, тази вечер в Буграс. Спомням си как през 1992-а година ходих да гледам Nirvana на живо. Тогава те не изсвириха “Teen Spirit” и аз лично никак не бях ядосан от това. Сега вече знам, че има концерти, на които не се налага да свириш само хитове. Това са концертите, на които присъства хардкор ядрото на феновете на групата или пък хора, които се искат да видят групата в различна перспектива. Спомням си едно наше участие на фестивала “All Tomorrow’s Parties”. Тогава не свирихме нито един наш хит, защото това е фестивал за инди сноби. Като мен, хахаха... Знаех, че никой от тях няма да се оплаква, защото ако го направи, нямаше да изглежда достатъчно як, хахахаха....
А има ли песни от дискографията ви, които по-скоро не бихте изпълнявали на живо?
О, да. Винаги е имало песни, които в даден момент не са ни се стрували толкова хубави, колкото преди време и сме си казвали, че няма да ги свирим повече. Но много често в последствие се връщаме обратно към тях. Например, дълго време не свирехме “Come Back Home”, но пък на миналогодишното турне я свирихме на всеки концерт. Не сме свирили отдавна “40’” от първия ни албум и напоследък Боб много иска пак да я включим в сетлиста. Да, тези неща се променят.
Вие издадохте два много хубави нови сингъла миналата година и според мен те звучат като класически Franz Ferdinand и показват, че групата е в много добра форма. Има ли още нова музика, която да очакваме?
О, благодаря! Още тази вечер ще чуете някои нови песни. Да, ще свирим някои напълно нови парчета. Все още не съм завършил напълно сетлиста за тази вечер, но мисля, че в него ще има две нови песни – “Build It Up” и “Knock Knock”.
Вярваш ли все още в издаването на класически дългосвирещи албуми или по-скоро смяташ, че бъдещето е в издаването на сингли и ЕР-та?
Много интересен въпрос. Отново се връщаме до това, дали искаш да правиш това, което другите очакват от теб, или не. Аз харесвам идеята за запечатването на даден времеви прозорец под формата на един завършен продукт. Това не е просто отрязък от кариерата ти, а е отрязък и от живота ти. Да пишеш песни и да изразяваш това, което чувстваш точно в този период. Аз харесвам физическите издания. Много обичам грамофонните плочи, но от скоро сякаш отново харесвам и компактдисковете. Преди много ги мразех. Но наскоро попаднах на компактдиск, пуснах си го и, о, Боже, звукът беше прекрасен! Звучеше много по-добре, отколкото през стрийминг платформа. Радвам се, че не съм си изхвърлил устройството, на което мога да слушам дискове.
Напоследък и касетите се завръщат.
Мразя касети! Винаги съм ги мразил. Ужасни са! Защо човек би избрал да слуша музика на кaсета? Лентата е много лош носител, звукът е ужасен. За да стигнеш от една песен до друга, се налага да правиш едно ужасно превъртане. Не харесвах касетите, когато бях дете и когато те бяха навсякъде около нас, и все още не ги харесвам. Те не са готини, хахаха...
Какво научи от общата ви работа със Sparks?
Какво научих? Не мисля, че се впуснах в това, за да науча нещо. По-скоро исках да се забавлявам. Просто исках да правя музика с хора, за които мислех, че можем да създадем страхотна комбинация.
Би ли участвал отново в подобен съвместен проект?
О, да, много харесвам такива колаборации. Знаеш ли,забваното е, че си спомням как, когато започнахме този общ проект със Sparks, се оказа, че имаме ужасно големи творчески различия с тях. При това по доста забавен начин. В този смисъл, интересното е, че една от първите песни, по които работихме заедно, по идея на Рон, беше “Collaborations Don’t Work”. Осъзнах много бързо, докато работехме по този албум, че това действително е неговата представа за нещата. Че колаборациите може и да работят в по-широк смисъл, но те със сигурност не работят, когато става дума за Рон Мейл, хахахаха... Той не е точно човек, който може да се разбере с други хора. Но, както и да е, ако трябва да обобщя, аз харесвам подобни общи проекти и смятам, че те могат да бъдат много стимулиращи в творческо отношение. Осъзнаваш, че в подобни ситуации си склонен да направиш неща, които сам едва ли би посмял. В този смисъл, да, готов съм за ново подобно предизвикателство. Не мога да си представя с кого би било то.
Ако можеше да избереш музикант, коййто вече не е сред нас, за подобно сътрудничество, кой би бил той?
Маркос Ванвакарис. Един от най-великите гръцки композитори на двайсeти век. Обожавам неговата музика.
Ходиш ли често до Гърция?
За последно бях там преди Ковид. Надявам се да отида пак скоро.
Това е много време.
Да, така е.
Имаше ли достатъчно време да поразгледаш наоколо и да опиташ българска храна?
Да. Успях. Аз опитах традиционна българска кухня буквално минути преди да се видя с теб. Бих казал, че доста ми напомня на гръцката.
Tочно затова те питам.
Да. Снощи също бяхме в местен ресторант. Направи ми впечатление, че имената на ястията са като в Гърция. Например кюфтета.
Това просто е характерно за Балканите. Същото е и в Турция.
Да, точно така. Малките пържени рибки, които опитах, също ми напомниха за Гърция. Също и салатата. Тя беше точно като гръцката салата, но с различно сирене. Малко по-различно. Но искам да ти кажа, че ми хареса много повече заради доматите. Великолепни домати! На север от тук не знаят какво е да ядеш истински домати, отгледани на земята, узрели от слънцето. Да знаеш, че доматите северно от тук са ужасни.
Краси Москов, Бургас, август 2023
снимки: Орлин Николов
