Поетът Александър Петров дойде по-рано днес в "Голия обяд" на Елена Розберг. Радиото празнува своя 17-ти рожден ден и нямаше как да не поканим в студиото един от хората, абсолютно неразривно свързани с рока у нас и чиито текстове са облекли в думи чувствата на поколения меломани. Слушателите ни го определиха като "национално богатство" в коментарите си към анонса ни за гостуването му ("Безмълвен съм пред такъв комплимент", каза непресторено той), но също спекулираха как ли щеше да изглежда (и звучи) родният рок пейзаж, ако думите на поета бяха обвързани само с една-единствена група. "Винаги съм бил против една банда да работи само с един автор. Така влиза едно еднообразие в репертоара, а различните автори могат да открият и преработят различни гледни точки - а също и да се допълват едни други. Това е предимство и за репертоара, и за групата", казва той. Къде е границата между професионалиста и рок фена, когато твори, запита се гласно Елена. "Преди всичко, една група група трябва да е ясно различима. Зартова много внимателно се вслушвам и вглеждам в артиста, защото той е лицето на една песен. И текстът трябва да му лежи като удобна дреха, за да изглежда добре. Всеки има характерност, която, уловена и разкрита в текста, просто не би пасвала изобщо на друг." Един от хората, чиято същност е уловил отлично, е Стенли. "С него сме приятели много отдавна", усмихва се той.   "Вчера" е най-новата колаборация между двамата. "Много съм щастлив от тази песен, за мен много лесно се случи. Написах текста по музиката, а тя беше като край на конец, от който можеш да намотаваш кълбото." Стенли също така ще бъде час и от концерта на поета в Зала 1 на НДК. "Веднага казвам, че този концерт няма да се повтори. Много трудно може да се съберат толкова имена, които са висшата лига на българската рок музика, на едно място - Тангра, Сигнал, Б.Т.Р., Фактор, Кирил Маричков, Стенли... Приятелството ни е голямо и само затова този концерт изобщо е възможен. Те ще изпълнят емблематични песни - имал съм щастието с всички тях да работя много успешно - и на концерта ще звучат песни, които са като визитни картични за всеки изпълнител и група." Не са останали много билети - концертът е поичти разпродаден - но все пак, има още малко време да се класирате за събитието на 25 октомври. "Ти си главният герой на концерта, но как ще участваш физически", попита Елена. "Както винаги съм участвал в живота - бекстейдж. Ще бъда зад сцената, нямам намерение да седя на някое диванче и да слушам благи думи за себе си", усмихва се той. "Накрая, разбира се, ще се появя - обещавам да е за съвсем кратко и да кажа много кратки фрази. Винаги съм се чувствал комфортно зад сцената - това може би е характерно за моята професия, защото е свързана с това да наблюдаваш. Един текст за песен се получава най-добре, когато имаш сетивото да чуеш или видиш това, което се е случило на някого, което и ти си преживял лично. И сякаш много от текстовете, които съм писал за песни, са своеобразен коктейл от нещо чуто, видяно, преживяно, което по незнайна житейска логика се смесва, и накрая излиза това, което слушателите чуват в ефир." Каква история стои зад "Любовта, без която не можем"? "Ами това е много банална история. Служих войник след висшето си образование и имах приятелка, която май по шеговита войнишка традиция, на 40-я ден, реши, че ще е дълго да ме чака и се разделихме. Като приятели, разбира се, но това винаги е болезнено, особено когато си затворен с тълпа момчета и не можеш да намериш отдушник на цялото това напрежение. Дори не ѝ помня името вече, но песента остана. И помня, че наистина се връщах у дома бездомен след раздялата ни. За мен това е една от най-сполучливите песни, които съм правил с Тангра." Чувства ли се легенда? "Е, не", спонтанно, без всякакво притоворство бързо отговаря той. "И това е свързано с моята професия, защото авторите сме винаги анонимни. За разлика от оперите, които винаги са "Операта на Верди", примерно, независимо кой я изпълнява. И това е характерно за популярната музика. Звездите, легендите - това са изпълнителите. И мен лично това ме успокоява и ме радва, защото светлината на прожекторите не ме кефи много - в един момент ще ме засърби някъде и ще се сетя, че не мога да се почеша, осветен така ярко." Какво е това "рок поет"? "Ами, аз намерих тази формула, защото преди няколко години си дадох сметка, че най-хубавите неща, които са останали във времето, са написани като стихове. И чак след това са обличани в музика. И си казах - защо пък не? Преди четири години издадох първата си стихосбирка. Реших да ги публикувам, макар да се шегувах, че заради ЕГН-то ми, трябва да спечеля награда за най-късен дебют. Стихосбирката имаше много голям успех и си помислих, че мога да организирам един концерт. И за първи път организирах нещо подобно през 2019 година." А след това? "Аз съм противник на идеята, че трябва да зареждаш постоянно, всяка година, публиката с нов концерт. Хората имат нужда да се отдалечат от нещата, които харесват, за да могат отново да ги преживеят пълноценно - и да им остане желанието за още." Малко са рок поетите, отбелязва основателно Елена - обикновено са "изпълнител и автор на песни", дори в световен мащаб. Това е уникална роля със съответния уникален принос в културната история на България. "Свързано е най-вече с успеха на песните, на които имах щастието да бъда автор", казва поетът. "Права си, че обикновено авторите на музиката са автори и на текста. Но аз, слава богу, никога не съм се опитвал да пея, нито пък да свиря, защото има безброй други начини да се изложиш", смее се той. "Просто реших да бъда много добър в единственото, което правя." В стихосбирката влизат 48 стиха - "Най-доброто, което съм писал - не ми е удобно иначе да кажа точно на колко песни съм автор. За една книга е важно да е значима, независимо от обема. Аз не бих могъл да напиша "Война и мир", аз съм по кратките форми. Но те са и много по-сложни, защото за 3-4 минути трябва да кажеш много нещ, а и не можеш да си позволиш и една излишна дума, защото това ще разруши баланса. Трябва да създадеш - може би не точно интрига, но любопитство към историята, която ще разкажеш. Сега много хора и сами си пишат текстовете, което е чудесно, но аз се стремя да разказвам истории, не да пиша вицове, и това е разликата между това, което правя, и това, което често в днешни дни звучи в ефир." Тази селективност вероятно се простира до изпълнителите - отказвал ли е на някой, който е искал негов текст? "Да, отказвал съм. И то неведнъж. Защото има музика, която не мога да разбера. Не казвам дори, че не ми харесва - просто не мога да я усетя и би било неловко да приема поръчката, и да не направя нещо, което аз преди всичко да харесам, а и човекът да не се разочарова. Човек трябва да се научи да отказва, особено когато става дума за някакъв летен хит, примерно - за мен това е да кипи безмислен труд". Откъде идва за него тръпката, вдъхновението, което поражда нови идеи и сюжети? "Мисля, че животът е много интересен сам по себе си - понякога много приятен, понякога не чак толкова, но самият живот ражда темите. И ако човек има сетивото да усети болката на другия, щастието на някого, очакването му, надеждата, самотата и всички тези вечни теми, които са част от живота ни, би могъл без големи затруднения да намери начин да ги пресъздаде в тези 3-4 минути." А разхожда ли се още по главната улица? "Вече не, но си спомням тази песен - идеята ми хрумна, когато веднъж се събрахме със съучениците, може би за 10-та годишнина, и си дадох сметка, колко близки сме били по някакъв начин в тези палави години, около 17-18, и как всеки се е прoменил, и вече почти няма какво да си кажем." Разбира се, знаковата песен на Фактор ще прозвучи и на концерта. "Готов ли си за това, че песента ще е хорово изпълнение - групата на сцената и всички присъстващи в залата?", пита Елена на изпроводяк. "Много се надявам!",  казва с искрена усмивка той.