"Ние сме с двама нови - от две години, така че не чисто нови, но все пак - членове в групата - басиста Георги Михайлов и Радослав Маринчев на китара. Иначе за парчето, аз дори си спомням как се роди - басиста Жоро дрънка с някакъв дилей (което после стана интрото на песента), аз много се изкефих, Пифа пое някакъв ритъм на барабаните, записаха ми го на демо и аз казвам - дайте ми го вкъщи да помисля за някаква мелодия, хармония, акорди. И още на следващата репетиция го оформихме."Реално парчето е готово от една година, което кара Пифа критично да отсъди "Пак се забавихме." Боби обаче бързо припомня, че през това време бандата е била заета с концерти и трибюти, така че не е бездействала.
И тази песен не е единствена. "Имаме още 3-4, които са на различни етапи на завършеност", казва Пифа, а Боби вмъква "Имаме още едни две неиздадени като сингли "Gone" и "Hurricane", и като ги съберем 8-9, мислим да направим накрая и един нов албум."
Колко са различни като група и като личности за всичките тези години, в които са били заедно? Боби се засмива:
"Ами сега сме вече възрастни чичковци с деца. Тогава детето ми беше на година, а догодина ще е абитуриентка. Така че промените са много."Пифа додава:
"Като цяло, като виждане за музиката, не сме се променили като нагласи и вкусове. Но промяна има, защото почнахме и с други проекти, което те обогатява и като музикант, и като човек. Добре се движат нещата."А при тях проекти да искаш. Боби е зает с група Тангра и супергрупата Intelligent Music Project.
"С първата опознах и обикнах цяла България, втората пък ми даде шанс да се запозная с велики световни музиканти, само разговора с които вече е вдъхновение. За Пифа дори няма какво да се каже - запознавам се с китариста Максим Горанов и му обяснявам кой съм, какъв съм, той казва "не те знам", аз добавям "Ми Пифа ми е барабанист" и той веднага, "Ааа, Пифа ли!" Цяла музикална рокендрол България го познава!"Спомените ги прехвърлят на фестивала Грьонинген, за който Пифа казва:
"Ние изобщо не знаехме в какво се забъркваме и не бяхме много добре подготвени. Но пак бяхме едни от най-подготвените български групи и направихме една малка пътечка за рок музиката. Защото преди това там имаше предимно по-поп и фънк неща. Но рок нямаше толкова от България. А ние свирихме на едно от най-хубавите места."Включва се и Боби:
"Един клуб на центъра с две зали, за 300-400 човек едната зала, другата - още повече и беше препълнено. Хората се редяха на опашка да си влязат чинно, бяха дошли специално да ни слушат. Един човек каза, че е дошъл специално да ни гледа от Ротердам, знаеше ни и сетлиста. Но наистина не бяхме достатъчно подготвени от гледната точка на това какво искаме да вземем от този фестивал. Ако сега отиваме, вече ще знаем."А какво значи "подготвени" в този аспект? Пифа разказва:
"Първо е идеята дали има реално нужда да ходиш… Идеята на този фестивал е примерно да те букнат било за няколко, било за много концерти - могат да те букнат за 20-30 концерта и тогава няма как да дойде момента s " Аз съм на работа, трябва да напусна, но не мога" - ако отиваш там, трябва да си готов за тези неща. И ако дойде някой и ти каже "Ето ти 20 дати", трябва да си готов да ги вземеш. А ако не си готов да ги вземеш, няма смисъл да ходиш."Боби се съгласява:
"Трябва да си активен действащ музикант. И второ - много добър мениджър. Имаш право на трима човека екип, които да са подплатени с много добри рекламни материали. Ние имахме някаква подготовка, но нямахме екип на такова ниво."Пифа добавя: "Сега вече имаме такива хора, но за съжаление - твърде късно." И двамата обаче не го приемат драматично, защото смятат, че шансове тепърва предстоят. Видеото към парчето е направено с помощта на изкуствен интелект, защото решават да направят нещо по-различно - чисто като проба. Оказва се по-предизвикателно отколкото са очаквали, но са много доволни от резултата. https://www.youtube.com/watch?v=IPsxf-dElLk Бъдещето може и да принадлежи на ИИ, но музиката - не, смятат те, защото каквото и да генерираш изкуствено, ако после не го подкрепиш с концерт, с участие на живо - няма да е жизнеспособно. И двамата отдават абсолютна стойност на живата музика. Точно толкова важно е и колегите-музиканти да се подкрепят взаимно. Боби е категоричен:
"Откакто съществуваме, откакто съществува български рок, след промените... Едно 30-40% от публиката на концерти винаги са били музиканти. Може да са аматьори, може да са професионалисти. Аз също ходя на адски много банди - не само приятели, а и с цел да видя какво се случва изобщо, и по този начин не само си помагаме, но и черпим опит един друг. Ние често се озоваваме в съседен проект под една или друга форма, непрекъснато се мешаме едни с други, защото сме една общност и се подкрепяме."А какво стои зад нестандартното име на групата? Боби се засмива:
"Връщаш ме 23 години назад, в една платена репетиционна с Георги Фидлер, първия ни барабанист, който се беше върнал от Германия. Аз пък тогава много се занимавах с приюти и спасявах кучета. И "Кучетата", "Кучетата", но на английски има вече такава група и викам - "Жоро, а как е на немски?" Кучето се оказа "der Hund". Викам, дай слагаме едно S, хем ще се отличаваме в интернет. И се оказа печеливша идея, защото като напишеш "der hunds", само това излиза. Познавам групи, които се прекръстиха заради това."
