Даде ни чудесната си музика. Дълбока, многопластова, понякога доста тъжна и болезнена, понякога жизнерадостна, купонджийска, рокаджийска. Последният албум на бандата - „Край на залаганията“ не излиза от CD-то в колата ми.
Барабата ни завеща и феноменални лафове и афоризми, чрез които ще живее вечно. Не знам дали изобщо могат да бъдат събрани на едно място!
Денят му започваше с музика - „Тя никога не спира. Дори ако ми спрат всички източници, музиката звучи в главата ми. Знаеш ли каква акустика има в празната ми тиква?“, каза в друго интервю преди години легендарният блусар.
Беше адски начетен и интелигентен човек. В същото време често казваше за себе си, че е просто един шофьор от Коньовица. Винаги положителен и усмихнат, много си обичаше колегите и приятелите, всякак ще намери начин да ти оправи настроението.
Имаше нещо много специално в него. Нещо обезоръжаващо, просто не можеш да му се разсърдиш за дълго време. Понякога му се случваха дребни технически проблеми в студиото.
Примерно, трябва да започнат Новините, а той вземе и пусне за фон заставката за Спорт. След това веднага ще изръси някоя брутална закачка и хоп – дефектът вече се е превърнал в ефект. Така действаше той - с финес.
Буги никога не се оплака, че нещо му тежи. А имаше редица болежки, животът му не беше лек. Той бе от онези редки хора, които гледат да помогнат с каквото могат, да усмихнат само с една дума дори и най-мрачния човек.
Беше изключително дисциплиниран – винаги навреме на работа, въпреки ранния час. Спеше много малко, предпочиташе да пише музика или да чете книга, вместо да си губи времето в сън.
Истината е, че Буги беше голяма работа. Жива легенда. Една от най-запомнящите се фигури на родната блус и рок сцена, човек с грандиозно чувство за хумор и с още по-голямо сърце. Душа човек.
Буги правеше всичко по свой начин – живеше по своите си правила, бързо и интензивно, безкомпромисно и най-вече свободно.
Умря твърде рано. Смирил егото си, вечно борещ се със суетата, той не обичаше да говори за себе си.
Нека днес си спомним за Буги с усмивка и с питие в ръката. Задължително с усмивка, той беше положителен човек и това би го зарадвало.
Хора като него трябва да бъдат помнени, ценени, уважавани. Защото правеха сивото ни ежедневие по-ведро, по-леко, по-добро.
Поклон пред паметта му.
