Празнуваме рождения ден на още едно предаване в ефира ни - запазеното място за българска музика в ефира на Рок Радиото на България - ГАРАЖ, предвождано сърцато от Гурко, навършва днес 15 години! Дебютът на ГАРАЖ е на 27 ноември 2006 г. - фактически второто предаване в ефира на Z-Rock, след сутрешния блок на обичания ни Буги - "Буги Тайм". От тогава мина много време и близо 700 "гаражни" издания! В предаването са направени над 1600 интервюта, а Гурко трябва да е събрал материал не за книга, а за многотомник. И точно затова решихме да го поразпитаме - ето едно блиц-интервю с неизменния водещ на ГАРАЖ, който дори през уикенда не можа да се измъкне от любопитните си колеги. Какво ти дава вечерният ефир и ГАРАЖ, което го няма сутрин в "Закуска за шампиони"? ГАРАЖ е специализирано предаване. В него не се съобразявам с това дали нещо ще е прекалено тежко или пък ще бъде прекалено поп за ефира. В ГАРАЖ ми е гласувано доверие и имам пълната свобода на действие, докато „Закуска за шампиони” малко или много е форматен блок и там пипам по-внимателно. Грубо казано – ГАРАЖ е живият живот, а сутрешното шоу е това, „което дават по новините”. ГАРАЖ е мисия. Стремежът ми е от една страна да съм полезен на групите, от друга - да представя на аудиторията максимално разнообразна и адекватна селекция от нови или вече утвърдени групи и артисти, които, в широкия смисъл на думата, са рок. Но да уточня и още нещо. И Елена, и Краси, и Тони, и аз – ние това работим. Ние сме радиоводещи. За нас обаче Z-Rock е повече от работа. Z-Rock е кауза и надявам се това да се усеща и от нашите слушатели. Сред стотиците предавания, има ли някое, което ти е любимо или което особено изпъква в спомените ти? По принцип, канейки една група на интервю, особено такава, която за пръв път идва в предаването, няма как да избегнеш една серия от въпроси тип лексиконни. Когато обаче групата гостува втори, трети, а и повече пъти, аз вече имам история с нея. Познаваме се и като хора, знам повече за тях и влизаме в съвсем друга комуникация. Тогава вече мога да си позволя да ги питам и по-неудобни въпроси, да тръгне разговор за динамиката в чисто човешки план и като цяло може да влезем в по-голяма дълбочина. Сигурен съм, че отстрани погледнато понякога може би звуча и малко фамилиарно. Но да отговоря на въпроса – да, има много такива интервюта и предавания, след които аз се чувствам супер вдъхновен. Идва ми направо да си „цуна кунките”, а си мисля, че и групите са доволни от разговора, който се е получил. Какво ти се иска да направиш в ГАРАЖ, а досега все не се е получавало по някаква причина? Едното е акустични концерти в рамките на предаването. Другото е да качвам някъде изданията на ГАРАЖ или поне интервютата с групите. Второто мисля съвсем скоро да започна да го правя. (бел. ред. "зад кадър", Гурко обеща да започне още от следващата седмица, но го издаваме публично, за допълнителен натиск да се случи със сигурност, хе-хе) Виждаш българската музика и като музикант, и като водещ, и като фен - защо световната ѝ популярност се случва или бавно и спорадично, или никак? Какво липсва? Основната според мен причина е това, че сме малко като население, съответно сме малък пазар. Но пък имаме другите необходими съставки – талантливи групи с адекватни продукции и силни парчета. Вярваш ли в идеята за задължителна квота на българската музика в ефира? Не, не вярвам. А и в тази дискусия за квотата забелявам, че част от най-настоятелните музиканти (говоря за по-стари генерации) някак по подразбиране си мислят, че са част от тази качествена и смислена музика, която ще влезе в ротация и би била част от евнтуална квота. Но това изобщо не е така. Има неща, кои са си откровено клети. Ако имаш властта да направиш една промяна в музикалната индустрия, която според теб би помогнала на музикантите, каква би била тя? Въпросът няма еднозначен отговор. Индустрията е такава, каквато е. Последните 20-на години всичко, което се случва в нея е функция на хората. Затова е и това децентрализиране, което мисля, че работи добре за музикантите.