Даниел Томпкинс (TesseracT) - вокалистът, който не спира да преоткрива гласа си
15.01.2025 17:29
Тази седмица ви пуснахме в ефир интервю с Даниел Томпкинс – харизматичният фронтмен на британската прогресив метъл банда TesseracT.
В откровен разговор той споделя в предаването за алтернативна музика на Projector Plus ZVUK за създаването на последния им албум War of Being, както и за личнстното си пътуване като артист. TesseracT започнаха втората част от турнето си War of Being на 10 януари и ще направят своята втора спирка в България на 19 януари в Pirotska 5 Event Center.
Вълнуваш ли се за турнето?
Да, малко сме уморени, но репетицията звучеше много добре. Продукцията ще бъде страхотна. Имахме генерална репетиция с осветление и екрани и всички миксове звучаха жестоко. Смятам, че ще покажем на Европа и Обединеното Кралство един вълнуващ сет. Песните са ни добре познати, което е страхотно, защото сме ги свирили последната година и половина, което ни кара да се чувстваме уверени в себе си.
Надявам се поне си си починал около празниците.
Да, малко. Доста е заето вкъщи в момента защото се местя и местя и студиото си, така че е леко хаос. Много неща се случват наведнъж, но много хубави неща.
Ти си имал доста интересен завой в кариерата си – преди да се отдадеш изцяло на музиката, си бил полицай. Този ти опит повлиял ли е на перспективата ти като артист и как?
О, да определено. Спомням си първия ни албум. Напуснах полицията през 2009 г., когато и се присъединих към TesseracT. Тогава подписахме и първия си звукозаписен договор със Century Media. Беше супер вълнуващ период, но във времето ми като полицай се срещнах с много неприятни случки от живота. И много от тези преживявания са включени в първия ни албум като теми. Но за мен това е нещо хубаво, защото аз се потопих като артист, защото вярвам, че е важно да се говори за такива теми. Беше като катарзис за мен, защото не бих казал, че се чувствах много окей психически. Полицията не беше кариера, която харесвах, защото все пак винаги съм искал да бъда певец, но в същото време трябваше да се подсигуря ако нещата не се получат, та по-скоро беше странен план Б. Онзи ден всъщност си го мислих отново – една от основните песни в първия ни албум One се казва "April". Тя беше доста повлияна от опита ми като специалист в отдела за домашно насилие. И такава тежка тема доведе до толкова емоционално и лирично съдържание. През годините стана все по-трудно да пиша толкова въздействащи текстове, просто защото вече не ми се налага да се сблъсквам с такива травмиращи ситуации. След толкова албума е доста по-трудно да търсиш вдъхновението, въпреки че честно казано никога не ми е липсвало съвсем. Даже може би писането е станало по-механично с годините. Но да отговоря на въпроса ти, да, кариерата ми като полицай повлия творчеството ми, но ще отнеме твърде дълго време да мина през всяка една песен.
Споменавал си, че вокално те вдъхновяват изпълнители като Active Child и ANOHNI, които са доста различни жанрово. Как различните жанрове музика оказват влияние на подхода ти към TesseracT?
О, чудесно. Аз не слушам само рок и метъл музика, а всякаква. Бих казал, че вкусът ми е доста еклектичен и съм сигурен, че аз не съм единствения вокалист, който го казва. Изминах едно пътуване към себеоткриването и се упражнявах доста упорито като вокалист. След първия албум се отдадох на открития, тъй като ми беше изключително трудно да изпълнявам много от песните на TesseracT по време на турне и се притеснявах. И това беше една от причините временно да напусна групата, защото ми беше трудно, както вокално така и финансово. Знаеш ли, когато направиш такава голяма жертва, за да посветиш живота си на музиката, трябва да се научиш по трудния начин, че трябва да мислиш извън рамките и да бъдеш умен, да имаш много странични приходи, например, за да се издържаш.
Аз не исках да пропилявам шансовете си за кариера в музиката. Затова се превъзпитах като певец и се превърнах в собствения си вокален педагог през последните 15-16 години. Впоследствие започнах да преподавам и на други хора, но да се върна на темата – всички тези музикални вдъхновения имат голяма роля в това как звуча днес. Обичам съвременна музика, харесва ми това как изпълнители от различни жанрове могат да бъдат толкова различни в звученето си, да имат толкова вариращи цветове и форми и подходи. И мисля че един от хубавите аспекти на TesseracT е, че ние пишем доста комплексна музика, която обаче е силно свързана с вокалите. И смятам, че това идва от жанровите късчета, които нося в себе си, особено от съвременния поп, съчетан с откриване на крайностите на вокалните ми способности. Смятам, че съм намерил начин да оформя подхода си така, че да обхване всички особености на човешкия глас и смятам, че това е чудесно.
Музиката на TesseracT съчетава както тежки така и атмосферни елементи. Какъв е процеса, чрез който намираш баланса, когато записваш вокалите?
Интересно пътуване е. Мисля че в първия ни албум още се учех да пиша текстове, които да комплиментират сложната ни структурно музика. Начина, по който успях беше да отдам вниманието си на музиката и да използвам вокалите просто като допълнителен инструмент, вместо да се опитвам да изпъкна като изпълнител със силен и независим от инструментала глас. Стремях се гласът ми да е плаващ и ефимерен. Използвах мелодии тук и там, но не бяха толкова сложни, колкото музиката ни. Имах чувството, че трябва да използвам гласа си като помощно средство, което да опрости инструментала. Но с годините, особено последните пет, намерих и други интересни подходи, тъй като се занимавам много по-интензивно с музика. Всеки ден пиша музика и пея пред жива публика на лайв стрийм, което се превърна в чудесен начин да развивам гласа си. Честно казано, то е просто – колкото повече правиш нещо, толкова по-лесно става за правене. Сега, когато слушам песни, умът ми се пълни с мелодиите на вокала. Ще ти дам пример, преди няколко седмици написах песен с един приятел. Той имаше идея и ми я прати една сутрин. До вечерта имахме изцяло написаната песен, записана и миксирана. За един ден! Вместо месеци, вече ни отнема много по-малко време да творим, защото го правим толкова често и задобряваме.
Да си успешна банда, която турира, е доста изискващо. Как поддържаш психичното си здраве в добро състояние с такава успешна кариера? Смяташ ли, че музиката е като отдушник за този стрес? Или всичко това ти причинява повече стрес.
Причинява ми стрес само когато не съм достатъчно добре подготвен. В миналото сме записвали албуми и сме се отправяли на турне веднага след това без да сме достатъчно добре запознати с песните, за да ги изпълняваме на живо. Повечето артисти, особено тези, които искат да правят нещата по-правилния начин, ако въобще има “правилен” начин, прекарват много време на усъвършенстват и научат изпълнението на песните си, докато не го превърнат в интуиция. По този начин, когато стане време за записа, нещата могат да се получат много по-добре от когато си под напрежение и притиснат от времето, заради бизнес аспекта на индустрията. Например, когато бяхме към края на написването на Sonder, получихме невероятната възможност да турираме с Megadeth. Трябваше да съкратим звукозаписния процес, за да приемем тази възможност. И от гледна точка на финалния микс и текстовете в този албум, за мен това е един от по-слабите албуми на TesseracT, защото не вложихме цялото си внимание в него. Така че, да, има положителни и негативни страни.
Опитвам се да стоя здраво стъпил на земята и да бъда свързан с хората, които ме чакат вкъщи и със семейството ми. Много е лесно за неопитни изпълнители и артисти да се отдадат на момента и да се самозабравят. Смятам, че бързо можеш да изгубиш скромността си. Но в нашата група ние сме зрели музиканти, всички сме над 40 годишни. Били сме на турне толкова много пъти и работим към шести албум като група. Иска ми се да вярвам, че сме доста спокойни хора и се подкрепяме един друг. Говорим си много. Смеем се заедно. Държим се здраво стъпили на земята и се стараем да се наслаждаваме на процеса. Да си на път е доста трудно, но когато сме заедно в бекстейджа или излезем на вечеря, или сме в тур буса, сме доста бдителни за това как се чувства всеки един от нас. Полагаме грижи един за друг и смятам, че това ни помага много. Ако си на турне с хора, с които не искаш да бъдеш на турне, ще е кошмарно, но ние сме много добри приятели и това определено помага.
Прочети остатъка от интервюто или го чуй в платформата ZVUK.