А защо дебютният солов албум отне толкова време, зачуди се Елена. "Нямам оправдание", честно си признава музикантът и дори отказва да използва положението си на баща като аргумент. "Децата са отскоро, не са те причината. Факт е, че това трябваше да се случи много, много отдавна. Помня, когато ти бях гост в Z-Rock преди сигурно 10 години, дори тогава говорихме за него. Не мога да обясня защо толкова се замотах. Не е случайно, че съм го кръстил Revelations - единият превод е, че е нещо скрито, което сега се разкрива, а в религиозен смисъл е откровение. Аз наистина приемам тези инструментали като нещо, което дълго съм крил, защото не мислех, че на някой би му било интересно да издавам албум. И това не знам защо го мислех - досега обратната връзка, която получавам от хората около мен за албума, който ще излезе средата или края на април, е че нямат търпение да го чуят. Мога само да съжалявам, че през тези години се бавех поради всякакви причини. Но пък това ми показа, че когато имаш достатъчно идеи и те са добри, трябва да действаш. Затова сега давам публичо обещание, че много скоро след този албум, през 2024, ще дойде още един, с повече песни, защото този е само инструментален. И така мисля да го давам и занапред."
Revelations съдържа 7 композиции – "Intro: Wave of Greatness", "Boston Days", "Crybaby", "New Beginning", "Eternity", "Song for Jon" и "Sunset City". Инструменталите са в рок-фюжън стил, със средна дължина от около 5 минути и в тях ясно личи неподражаемата техника на китариста, впечатлил редица величия от световната музикална индустрия.
Едно от изпълненията от албума, които чухме, беше "Sunset City", вдъхновено от изключителен морски залез, който Дарин е наблюдавал. Интересното при него е нещо, което Дарин използва за първи път и никога не е усещал като "своя" територия - фолклорни инструменти и похвати. "Винаги досега съм странял от това, не ми е силната страна, но сега звученето им беше невероятно адекватно", обяснява той. Липсата на практика обаче не му пречи да запише всичко сам - и тамбурата, и мандолината са в негово лично изпълнение.
Все пак не всеки инструмент в албума е изсвирен от него и той с удоволствие представи останалите музиканти в тавата: барабанист (и тъпанджия) в проекта е Стоян Янкулов-Стунджи, бас – Ивайло Звездомиров, на пианото е Ясен Велчев. Всички композиции и аранжименти са дело на китариста. Към парчето "Song for Jon" ще бъде заснет видео клип в началото на пролетта. "Всички се раздадоха и съм много щастлив, че се отзоваха на поканата ми."
Смесването на влияния е в основата на самоопределението му. "Смятам се за фюжън китарист. Рок китарист ми звучи ограничаващо, защото през всичките години съм се изявявал във всички възможни стилове. А фюжън съчетава в себе си много стилове в един."
Разбира се, беше неминуем паралелът с предстоящите два концерта по музиката на Джон Лорд и като човек, работил с Маестрото, нямаше как Елена да не разпита Дарин за спомените му от студиото "Abbey Road". "Работих с Джон Лорд в продължение на три години, от 2009 до края, през 2012", с удоволствие се връща във времето китаристът. "Направихме доста концерти, но черешката на тортата беше поканата да записвам китарно соло в "Abbey Road". Но държа да подчертая - китарите, които чувате в записа, са мои до последната нота. Нямаше нито един момент, в който Джон Лорд да се намеси и да каже "Това не ми хареса, изсвири това вместо него". Всичко, което изсвирих, беше прието на 100%."
Не са липсвали и куриозни моменти: "Когато пристигнах в "Abbey Road", ми казаха - има момент, в който цялата музика, целият оркестър спира и китарата остава сама. През 1969 Ричи Блекмор направил едно много дълго соло, с което смразил и в добрия, и в лошия смисъл на думата музикантите от Кралската филхармония, но пък вероятно феновете на Purple са си умирали от кеф. И ми казаха - това, което си измислил, имаме проблем с него. Аз се зачудих, а те казват - записал си 10 секунди. Казвам им, ами толкова място ми беше оставено. Да, казват те, ама ние искаме да бъде 35 или дори 40 секунди паузата. И аз казвам - вие наистина ли искате от мен да измисля още 30 секунди китарно соло, на единствения инструмент, който ще се чува? Не мога да изсвиря каквото дойде, трябва да ме оставите да поработя. Те се съгласиха да отделя колкото време ми е нужно, но аз знам - тече студийно време в "Abbey Road", това никак не е евтино. И си избирам да изсвиря една китарна каденца, която е 40 секунди изцяло в техниката double hand, записано с delay, който трябва да се запише изцяло, от началото докрая и без грешка. Много трудно се получи това. На третия час видях как на хората взе да им се стича пот по челата и взеха да ме подканят с поглед да приключа скоро. Мениджърът обаче, мой добър приятел, д-р Дрю Томпсън, каза: "Всички да излязат и когато Дарин е готов, тогава ще приключи. Никой да не му стои на главата". Те наистина напуснаха студиото и не след дълго бях приключил с всичко, успях да го направя, получи се много яко и всички бяха доволни."
В същия ден в студиото е дошъл и самият Джон Лорд. "Той вече беше доста болен, за съжаление. На края на записите имахме едночасов разговор, само двамата - просто за нещата от живота. И той ми каза - "Аз ще се възстановя, през 2013 ще тръгнем на световно турне и тогава вече ще си пълноценна част от групата", защото аз дотогава отивах там, където ме викнат - откъслечни ангажименти. Там никога не е имало постоянен китарист - имаше двама постоянни певци. Но той каза - сега вече ще имам постоянен китарист, това ще бъдеш ти и никога повече няма да свиря с някой друг." За мое огромно съжаление обаче той си отиде 2 месеца по-късно."
Инструменталът "Song for Jon", който също прозвуча в ефира, е посветен именно на Джон Лорд. "Обикновено композирам на части във времето, но сега всичко се изля наведнъж - то си личи от записа, там има само емоция.", споделя Дарин. И добавя, че от 5-6 годишен е слушал записите на баща си с музиката на Deep Purple, сред които и любимите му интродукции и сола на Джон Лорд.
"За мен беше уникално да мога да съм близо до този човек и да го познавам и като музикант, и като личност. Страхотен ерудит и изключителен джентълмен. Няма човек, с когото съм говорил - всички от Deep Purple, Стив Вай, Стив Лукатър, Джо Сатриани - с всички тях се познавам и макар да не сме най-добри приятели, имаме близки контакти - всеки от тях, когато е ставало дума за Джон Лорд, казваха - това не е ли най-големият джентълмен, който си срещал някога? Всеки говореше така, без изключение."
Като рок фен от малък, Дарин, разбира се, е фен и на Брус Дикинсън. "За мен няма нещо, което той не може да изпее. Но ми е интересно, защото в случая ще се правят и песни на Deep Purple. А да чуеш песен на Deep Purple, изпята от Брус Дикинсън, това не става всеки ден. Това ще бъде уникално."
Всъщност Пол Ман е потърсил Дарин, но ангажименти и разминаване в графика му е попречило да се включи - "не само няма да мога да съм с тях на сцената, ами няма да мога и да ги гледам!", коментира той, огорчен от изпуснатия шанс да бъде до един от идолите си на сцената.
"Но да сме живи и здрави, всичко може да се случи занапред", стиска палци Дарин.
