В разговор с музикалния критик на Guardian Dave Simpson фронтменът на Depeche Mode отговаря на въпроси на почитатели за новия си албум с кавър версии, за “уроците по танци“ от Mick Jagger и за правилния начин за зареждане на миялна машина Успяхте ли да постигнете всичко, което си бяхте поставили за цел с издаването на албума Imposter? Бях наистина прегорял след последното турне на Depeche Mode, когато с Rich [Machin, дългогодишен партньор в Soulsavers] започнахме да говорим за песни и изпълнители, които са ни повлияли. И постепенно, без да си даваме сметка, започнахме записите със Soulsavers, където аз като вокал, изразявам почитта си към тези песни, но който всъщност е един почти напълно нов продукт. Осъзнах, че тази селекция представлява песните направили от мен това, което съм днес, те са показателни за мястото откъдето съм тръгнал и там, където мога да стигна. Това са песни като "Dark End of the Street" на Dan Penn и James Carr, или "Not Dark Yet" на Bob Dylan, които отразяват живота по онова време. Нямаше да знам как да изпея тези песни, когато бях на 18. Умишлено ли избягвахте песните на David Bowie или Roxy Music, на които сте правили кавъри преди? Като тинейджър не съм осъзнавал, че Pin-Ups на Bowie и These Foolish Things на Bryan Ferry са албуми с кавър версии. Звучаха си като техни албуми! Bowie беше в първоначналния списък с изпълнители за Imposter, но ми се искаше да смеся Elvis, Neil Young и т.н. с по-съвременни артисти. "Strange Religion" на Mark Lanegan изникна незабавно, "Metal Heart" на Cat Power и "The Desperate Kingdom Of Love" на PJ Harvey с присъщото й интимно звучене, с 10 членен състав с беквокали и брас-секция. Rowland Howard прави уникално китарно изпълнение в Birthday Party, но неговият стил на композиране, мелодично и лирично съдържание някак не получиха заслуженото внимание, а аз исках да отдам почит на пост-пънка, на онзи самоделен елемент, който беше толкова важен, когато започвахме. Пънкът ни научи, че ако имаш идея, има и начини тя да бъде осъществена. Пея песните на Martin Gore от 40 години, така че вече съм опитен в този начин на работа, написал съм си домашното. Не точно от самото начало, но с течение на годините, това се превърна в процес, в който чувам песента, чувам текста на Martin и неговата мелодия, и след това работя по песента, докато отида на следващия ден и предложа смяна на тоналността, темпото, аранжимента, или нещо друго. Това е начинът, по който работим, когато сме заедно в студиото. И тук става въпрос за същото нещо: как превръщам едно нещо в свое? Между мен и Martin от години съществува такъв тип връзка, в която има синергия, така че сме способни да излезем извън ограниченията и да направим това, което е най-добро за песента. Като всеки човек, и вие сте имал възходи и падения. Има ли нещо, за което съжалявате? Съжаление е странна дума. Отдавна не гледам на живота си по този начин, а също така и не се опитвам да се оправдая за своите предишни избори [Gahan е бил в клинична смърт за 2 мин. след свръхдоза през 1996]. Добри или лоши, те имат своите последствия, но в момента животът ми тук, в Ню Йорк, е истинска благословия. Просто максимално се наслаждавам на това, което правя. Kои изпълнители са ви вдъхновявали да развиете своето сценично присъствие? От ранна възраст - Mick Jagger. Като дете много танцувах и имитирах изпълнителите от Top of the Pops. Bowie имаше съществено влияние, но когато бях на 14, бях запленен от Dave Vanian от The Damned и цялостното му сценично присъствие. Като тийнейджър попивах от glam стилистиката на Top of the Pops и копирах от музиканти като James Brown, Prince и Elvis. В началото, когато започнах да излизам на сцена, бях парализиран от ужас. Така се вкопчвах в микрофона, че пръстите ми оставаха спазматично стиснати и след това. По-късно открих, че ако се движа, не се чувствам толкова напрегнат. Продължих да го правя и постепенно, заедно с нещата, които копирах, открих собствения си стил. Коя е най-хубавата книга, която сте прочел? Определено харесвам биографиите на Philip Norman - на Beatles ["Shout!"] и особено тази на Stones ["The Stones"]. В момента чета "Страх и омраза в Лас Вегас" на Hunter Thompson и ми е много по-смешно, защото всички тези неща са ми познати. Когато си мислиш, че си на специална мисия, а всъщност се оказва лудост. Още първото изречение намества картината – “Намирахме се някъде около Барстоу, на ръба на пустинята, когато наркотиците започнаха да действат.“ Кои са любимите ви албуми в момента, които ви вдъхновяват да създавате музика? Напоследък много слушах Exile on Main Street на Stones, хаотичен и прекрасен едновременно. А и се включвах със свирене докато слушах – вероятно не много успешно, но ми харесва усещането - "Аз съм в Stones!“. Точно си взех новия албум на Bobby Gillespie и Jehnny Beth от Savages. Това за тях е стъпка извън обичайното и именно затова ме привлече. Кога за последно бяхте в Базилдън? Знаете ли за онова объркано кръгово на А 127, което всъщност не води наникъде? Като че ли знам за кое става дума, но не си спомням точно. Тъй като сега живея в Щатите, когато се връщам в Англия, понякога карам в неправилната лента, и особено на кръговите! По време на последното турне заведох сина си и дъщеря си на моята улица "Бонигейт" и им показах малките, залепени една за друга общински къщички-близнаци, в една от които съм израснал. Трябваше да им обясня, че това са две, свързани с обща стена, къщи. Беше добре за тях да видят откъде съм тръгнал. Кой беше най-добрият учител за вас в живота: болката или любовта? И двете са ми много, много близки. Няма да кажа нищо повече, за да не си навличам неприятности. Ако можехте да запишете песен с някого, независимо дали е все още жив, или не – певец, музикант, или продуцент, кой би бил? Мисля, че ефирният звук на Daniel Lanois може да допринесе по наистина интересен начин към електронното хардкор звучене на Martin. Името на Brian Eno изникна веднъж, но той започна да работи с Coldplay, така че не успяхме да случим нещата, дори и да е било възможно. Винаги се опитваме да поемаме рискове. Направихме страхотни записи с Flood и бих работил с него отново. Как ви повлияха събитията от последните 2 години и усеща ли се това в песните, които предстои да чуем? Повлияха върху всички ни. Когато не работя, прекарвам много време в усамотение, но започнах да се чувствам комфортно с това и сега го възприемам като приятел. Усетих прилив на вдъхновение. Тъй че... ще видим. Мисля, че Bobby Gillespie веднъж беше споменал в интервю, че се карате на членовете на групата за неправилно поставяне на приборите в миялната машина. Вярно ли е това и имате ли още мъдри съвети, свързани с домакинската дейност? Наистина мразя, когато хората зареждат миялната машина неправилно. В сегашната ни миялна машина приборите се подреждат в редица на отделна решетка от съдовете, което е още по-вманиачаващо. Моят съвет е: не използвайте самопочистващата функция на фурната повече от два пъти, защото ще се получи прегряване и това ще унищожи фурната, както установих наскоро. Кой е най-добрият концерт на друга банда, на който сте присъствал? Концертът на Sigur Rós в Бийкън Тиътър, Ню Йорк, около 2002. Звукът, красотата и чистата сила на музиката бяха невероятни. Бях толкова завладян от чувството, че се разплаках. Ако не бяхте станал музикант, с какво бихте се занимавал? Можех да стана крадец. Когато бях на 16, нещата не изглеждаха добре. Лесно се поддавах на влияния, но също така обичах да рисувам. На 17 започнах да посещавам арт колежа, в който учеше Alison Moyet и някои от членовете на групата Talk Talk. В тези среди се появи възможността да се занимавам с музика, което ми даде чувство за цел и смисъл. Струваше ми се, че ексцентриците са моите хора. С такива се събирам и до днес. Материала подготви: Виолина Тошева