Дейв Ломбардо за Venamoris, Майк Патън и Slayer

За новия албум на VENAMORIS, "To Cross Or To Burn", който излезе на 28-ми февруари: "Това е толкова личен албум, който се роди и беше създаден в нашия дом. Имахме пълен контрол върху звуците, ритмите, атмосферните дронове и текстурите. Решавахме всичко сами и това го прави толкова специален. Фактът, че текстовете са на Паула, също е доста плашещо за нея, защото са много лични, а това може да бъде ужасяващо, когато трябва да ги покажеш на света. Създаването на този албум беше много освобождаващо преживяване и за двама ни. Свикнал съм продуцент да ми диша във врата или да имам краен срок за даден проект, но с VENAMORIS всичко беше според нашите условия". За дългогодишната си връзка с Майк Патън (MR. BUNGLE, FAITH NO MORE, FANTÔMAS) и създаването на нова музика: "Работил съм с Майк по толкова много проекти, а той винаги ми казваше да следвам инстинктите си и да не се страхувам да покажа изкуството си на света. Това имаше огромно влияние върху самочувствието ми и беше голяма част от решението ми да започна солови проекти. Напълно осъзнавам, че социалните медии са чудовище – колкото могат да ти помогнат, толкова могат и да те унищожат. Винаги го имам предвид, но след това идва пънк-настроението ми и просто не ми пука какво мисли някой". Какво го е подтикнало да работи с други групи в края на 90-те?: "През 1989 г., след месеци наред турнета със SLAYER, започнах да се чувствам леко фрустриран, след като правех едно и също всеки ден. Стана толкова повтарящо се, че изпитах силно желание да направя нещо различно. Нещо, което наистина да ме предизвика. Исках да работя с други музиканти, затова в началото на 90-те започнах да свиря с TESTAMENT и FANTÔMAS. Чувствах се като хамелеон – можех да се адаптирам към различни стилове музика и да работя с различни китаристи и темпове, особено с FANTÔMAS. Динамиката при тях се променя толкова бързо, че трябваше да се адаптирам мигновено към аранжиментите. Благодарен съм, че Майк забеляза способността ми да правя точно това. Беше страхотно да работим заедно тогава и все още е днес. Вечно ще съм му благодарен, че ме покани в това лудо пътешествие – да не говорим за това, че ме запозна с Джон Зорн (американски композитор и продуцент). Това беше моментът, който промени толкова много за мен. Това беше точно онова, за което бях жадувал, когато се върна назад към онова фрустрирано усещане през '89-та".