Наскоро Елена Розберг имаше удоволствието да поговори с Джо Ленгридж-Браун, китарист и основател на Nothing But Thieves, малко преди да се завърнат в България за втория си концерт у нас, в рамките на Sofia Live Fest. Събитието ще се състои този уикенд, на Vidas Art Arena, а Nothing But Thieves ще видим на сцената на втория ден, 28 юни, от 19:15ч. Хедлайнери в двата дена на фестивала са Theree Days Grace (събота, 27.06) и Underworld (неделя, 28 юни). Здравей, Джо. Връзката не е особено добра, но се надявам всичко да бъде наред. Благодаря ти за отделеното време. Казвам се Елена и съм от Z-Rock радио в София, България. Как си днес? Добре съм, благодаря. Приятно ми е да разговаряме. Къде се намираш в момента? Знам, че турнето ви започва съвсем скоро, нали така? Да, скоро тръгваме на европейско турне, но в момента сме си у дома. Всъщност сме по средата на репетициите и се подготвяме за концертната обиколка. Благодаря ти за времето, което ми отделяш. Имам няколко въпроса, чиито отговори биха били интерсни за нас, българските ви слушатели и фенове. Връщате се в България това лято. Помниш ли първия път, когато свирихте в Бургас през 2023 година? Какви са впечатленията ти от българската публика тогава? Мисля, че това е единственият път, когато сме свирили в България. Когато за първи път излизаш на сцената, за да свириш в дадена страна, никога не знаеш дали имаш фенове там и как хората ще те приемат. Но ние много се забавлявахме. Прекарахме си страхотно в България, свирейки пред българските фенове. Дори не знаехме, че имаме толкова много почитатели там, така че беше много приятна изненада. Усещаш ли различна енергия от източноевропейската публика в сравнение със западноевропейската? Не знам дали бих го казал така. Мисля, че всеки концерт е различен. Свирили сме само веднъж в България и помня, че публиката беше страхотна. Надявам се, когато се върнем тази година, да се случи същото. Nothing But Thieves винаги са ми изглеждали като група, която мисли в албуми, а не в отделни сингли. Това съзнателно решение ли е? Да. Ние сме огромни почитатели на албумите. Някои артисти са такива, други не са. Аз виждам синглите като врата към албума, към света, който сме създали. Особено в последните няколко албума изграждахме цели светове около музиката и следващият албум, когато и да се появи, няма да бъде по-различен. Колко трудно е да бъдеш рок група в ерата на TikTok и алгоритмите? Добър въпрос. Мисля, че човек лесно може да бъде обсебен от тези неща. Ако слушаш грешните хора или прекалено се вглъбяваш в подобни теми, започва да ти се струва, че трябва да правиш музика специално за тях. Според моя опит това е точно обратното на правилния подход. Трябва да правиш музика за себе си, за това, което обичаш и което те вълнува. Ако си честен и верен на себе си, хората ще тръгнат с теб по този път, а алгоритмите ще го уловят. Но не мисля, че музиката трябва да се създава специално за подобни механизми. Смяташ ли, че съвременният рок има нужда от по-силни албумни концепции, за да оцелее? Мисля, че може би има нужда. Това е нещо, което ние като група лично харесваме. Но не мисля, че всеки албум трябва да бъде концептуален. Има красота и в това просто да издадеш няколко песни, без да мислиш прекалено много. Това също е валиден подход. Просто ние влагаме толкова много усилия във всичко, че накрая неизбежно се получава известна концептуалност. Просто така работим. В музиката ви често има тревожност и усещане за свръхстимулация. Това лично ли е за теб или е поколенческо усещане? Определено и двете. Албуми като Moral Panic или Dead Club City са насочени навън и се опитват да уловят социалната тревожност и начина, по който виждам света да се развива. Но понеже направихме това в последните два албума, този път съзнателно реших да подходя обратно. Исках да погледна навътре и да си задам въпроса как виждам себе си и как виждам групата в световен план. Елена: Възприемаш ли музиката ви днес повече като бягство от реалността или като социален коментар? За това, което се опитваме да направим с новия албум, е бягство от реалността. Винаги ще пиша текстове по определени теми, но сега се опитваме да уловим усещането от живата музика и общността около нея. В този смисъл всичко е по-лично. Така че хаосът, който съществува в това преживяване, по-скоро се усеща като форма на бягство. Сигурна съм, че дигиталната ера и постоянният информационен поток са променили начина, по който пишете музика. Така ли е? Убеден съм, че са оказали влияние. Самото усещане, че дигиталният свят те обгръща отвсякъде и създава клаустрофобия, неминуемо прониква в това, което пишеш. Така че да, мисля, че има влияние. В същото време този път полагаме много съзнателни усилия да направим албума човешки и свързан с реалния свят, а не с дигиталния. Това е мястото, където се намираме в момента. По-скоро се опитваме съзнателно да се противопоставим на дигиталния свят, вместо просто да му позволим да завладее всичко. Защо според теб Nothing But Thieves се свързват толкова емоционално с публиката си? На живо хората сякаш харесват енергията на концертите ни. А гласът на Конър е невероятно въздействащ... когато пишеш песни за него и заедно с него, връзката идва много естествено. Начинът, по който той пее, е много специален. Ако вярва в това, което пее и то е истинско за него, той може да предаде това чувство на десетки, стотици хиляди, дори милиони хора по света. Има някаква магия, която наистина работи. Затова винаги е удоволствие да започнем работа по нов албум. За мен музиката ви е много кинематографична. Мислиш ли визуално, когато пишеш песни? Не бих казал, поне не в началото. Това идва по-късно. Вече повече от десетилетие правим албуми и когато попаднем на нещо интересно в студиото, първо усещането е вътрешно и споделено между нас. По-скоро ни вълнува емоционално, отколкото да мислим веднага в кинематографични образи. Не избягваме това измерение, просто не то идва първо. Кое е най-трудното в това да останеш автентичен след големия успех и мащабните сцени? Колкото по-голям и по-популярен ставаш, толкова повече изкушения има да правиш компромиси и толкова повече възможности имаш да си спестяваш усилията. Важно е да помниш защо си започнал да правиш музика, какво те е привлякло към нея и как си се чувствал като фен. Ако изгубиш това първоначално усещане, тогава вече имаш сериозен проблем. Какво е бъдещето на рок музиката според теб? Не знам. Откакто започнах да свиря в група, непрекъснато ми казват, че рокът е мъртъв. Но аз не мисля така. Поне във Великобритания в момента има нова вълна от рок групи. Това се случва периодично. Всичко върви на цикли – има възходи и спадове. Най-добре е просто да игнорираш шума от хората и журналистите, които постоянно обявяват края на рок музиката, и да правиш нещо, което има смисъл за теб. Китарата е практически безсмъртна. Какво предстои за Nothing But Thieves? Можеш ли да споделиш нещо за новата музика, новите песни или идеи? Да, мога да кажа, че нова музика определено идва. Все още нищо не е обявено официално, но работим усилено в студиото. Опитваме се да създадем нещо по-органично и сурово. Последният ни албум беше доста полиран и лъскав. Този път искаме нещо по-човешко, може би по-близко до начина, по който звучахме, когато за първи път влязохме заедно в една стая и започнахме да свирим. България спечели Евровизия с Дара. Какво е мнението ти? Може ли подобна победа да помогне на артистите от по-малки музикални пазари да станат по-видими и по-успешни в Европа? Трудно ми е да отговоря от британска гледна точка. Гледах Евровизия тази година заедно с Фил и Дом от групата. Трудно е да усетиш как това се преживява в други държави. Но ние харесахме победителката. Всъщност я посочихме за победител още преди да обявят резултатите. Казахме си: "Тя със сигурност ще спечели. Страхотна е." Радвам се да го чуя. Това определено отвори очите ми. Преди не знаех коя е тя, а сега знам. Така че вероятно има нещо в подобна победа, което повишава разпознаваемостта. Освен това ми се струва, че Евровизия се промени малко тази година. Беше по-сериозна и сякаш все повече истински артисти участват. Така че да, вероятно има положителен ефект. Би ли се обърнал директно към феновете си в България по повод предстоящия концерт в София? Нямаме търпение да се върнем. Единственият път, когато сме били в България, беше много запомнящ се концерт. Помня, че се почувствахме изключително добре приети от българските фенове и хората като цяло. Нямаме търпение да се върнем и се надявам да идваме още много пъти. Иска ми се да видя повече от България. Бил съм малко в София и, разбира се, в Слънчев бряг, но бих искал да опозная още от страната. Благодаря ти за този смислен и интересен разговор, Джо. Благодаря и аз. Радвам се, че ти е харесал разговорът. И аз го харесах.