Обявяването на първия им съвместен албум идва заедно с премиерата на “Mayhem” (Хаос) – ударния нов сингъл от албума. Песента е страхотна, супер енергична и мелодична. Може да я чуете тук:
https://youtu.be/eUu8vZXOP0Q
Историята започва през далечната 1973 г., когато 13-годишният Стив Вай започва да взема уроци по китара от своя 17-годишен учител Джо Сатриани в Лонг Айлънд. Никой от двамата не е могъл да предположи докъде ще ги отведе тази обща обсебеност от китарата.
Повече от 50 години по-късно, след като се утвърждават като уникални солови изпълнители и споделят сцени по целия свят чрез легендарните турнета “G3”, двамата обединяват музикалните си истории в един общ албум.
“Планираме това още от 1973 г.”, казва Вай със смях. “Просто несъзнателно.”Албумът се ражда, след като турнето за събиране на “G3” създава неочаквана възможност в графиците им. Това, което започва като предложение да запишат една-единствена песен, бързо се разраства, когато Сатриани изпраща на Вай две завършени композиции – “The Sea Of Emotion, Part 1” и “Part 2”. Вай веднага разбира, че моментът е настъпил. Процесът се оказва всичко друго, но не и предвидим. Макар двамата музиканти да споделят дълга обща музикална история, сходни влияния и натрупано през целия им живот разбиране за китарата, те откриват, че композират по тотално различен начин. Именно този контраст се превръща в един от определящите елементи на записа – идеите се движат напред-назад между двамата, докато песните поемат в неочаквани посоки.
“Най-голямата изненада беше, че пишем по напълно различни начини”, обяснява Сатриани. “И точно това направи проекта толкова забавен и интересен.”Албумът събира двама огромни музиканти, прекарали десетилетия в изграждане на своите безпогрешно разпознаваеми индивидуални стилове, като същевременно дава на всеки от тях свободата да тласка другия към нещо ново. Продуцентът и клавирист Ерик Кодьо помага процесът да остане честен и неподправен, а внушителна група от дългогодишни техни сътрудници изгражда ритъм секцията. Сред тях са барабанистите Грег Бисонет, Джереми Колсън, Кени Ароноф, Мат Чембърлейн и Майк Манджини, както и басистите Били Шиън, Брайън Белър, Филип Биноу, Мат Бисонет, Марко Мендоса и Хенрик Линдер. В “The Sea Of Emotion” SATCHVAI преминават от суровия рокендрол на “Mayhem” и “Bronco Freight Train” към по-мрачната и кинематографична “Old Sins Have Long Shadows”, необуздания суинг на “Zoot Suit Riot” и изпълнената с мащаба на арена “I Wanna Play My Guitar”, в която участва легендарният певец Глен Хюз. В центъра на албума се намира епосът в три части “The Sea Of Emotion”, който се връща към училищното игрище в Каръл Плейс – мястото, където двамата тийнейджъри някога прекарват много време, мечтаейки за музика. “The Sea Of Emotion, Part 3” дори започва с архивен запис на ролка от един от ранните уроци на Вай при Сатриани – своеобразен поглед към двама млади китаристи, които все още търсят собствените си гласове.
“The Sea Of Emotion” – траклист:
Mayhem (3:39)
Bronco Freight Train (5:07)
Dancing (3:40)
The Feeling I Know (5:57)
Zoot Suit Riot (4:36)
Old Sins Have Long Shadows (4:43)
I Wanna Play My Guitar (4:16)
The Sea Of Emotion Pt. 1 (5:49)
The Sea Of Emotion Pt. 2 (5:20)
The Sea Of Emotion Pt. 3 / Reflections On A Year And A Half (6:39)
Това определено е крайно интересен албум на много нива, а също така и чисто концептуално — учител и ученик, които след повече от 50 години най-сетне записват заедно.
Симеон Чешмеджиев
