В продължение на почти пет десетилетия легендарната група Rush беше изградена върху почтеност, виртуозно музикантство и гениалния ум на Нийл Пърт. За мнозина тяхната музика беше начин на живот. Така че когато оцелелите членове Геди Лий и Алекс Лайфсън обявиха ново турне, беше ясно, че феновете ще реагират силно. И макар много да бяха в екстаз от възможността да видят отново любимците си, не всички бяха щастливи от това. Един дългогодишен почитател обобщи в Reddit дилемата, която изпитват мнозина: „Бил съм фен на Rush през целия си живот. Не просто обикновен слушател - възприех тяхната музика като своя философия. За мен Rush никога не са били просто група, а идея. Това беше почтеност, независимост и вярата, че изкуството трябва да означава нещо повече от продажби на билети.“ Разочарованието не идва от липса на уважение към Геди Лий и Алекс Лайфсън, нито към новата барабанистка Аника Нилес. За мнозина проблемът е самото използване на името Rush. „Без Нийл Пърт няма Rush“, продължава фенът. „Rush не беше двама души и един стол за барабани. Rush беше химията между трима души, които създадоха нещо по-голямо от самите себе си. Нийл не беше просто барабанист - той беше оста, около която се въртеше групата, поетът, философът, ритъмът на сърцето.“ Смъртта на Нийл Пърт през 2020 г. беляза края на една ера. Неговият стил, поезия и духовно влияние оформиха идентичността на Rush не по-малко от гласа на Лий или китарата на Лайфсън. Някои фенове твърдят, че биха приветствали различен подход: „Ако това турне беше обявено като ‘Lee & Lifeson: A Tribute to the Spirit of Rush’, щях да съм първи на опашката. Това би било класно, честно и истинска почит към душата на групата. Но да го наричат Rush, просто не звучи редно. Изглежда като маркетингов, а не духовен ход.“ И все пак, не всички виждат нещата така - и сред онези, които защитават решението, е човек, който познава групата лично: Дона Халпър - ветеран радиоводеща, която помогна Rush да се представят на света в началото на 70-те години и оттогава остава тяхне близка приятелка: „Попитах Геди за това. Не искам да му слагам думи в устата, но впечатлението, което получих от разговора ни, беше, че той вижда това като следващото превъплъщение на Rush. Rush беше Rush, когато Джон Рътси беше барабанист. Беше Rush и когато Нийл беше барабанист. А сега ще бъде Rush с Аника на барабаните. Целта е музиката да остане жива за новото поколение фенове и за да се почете музикалния завет на Нийл.“ Според Халпър, и Геди, и Алекс са се борили с идеята години наред: „След смъртта на Нийл те не можеха да си представят да продължат без него. Отне им време - почти пет години - за да се примирят с това. Моето мнение е: ако Кари и Оливия (вдовицата и дъщерята на Нийл) са съгласни, и ако това ще донесе радост на Геди и Алекс - и ще направи много фенове щастливи - коя съм аз да оспорвам решението?“ Дебатът засяга по-широка дискусия, която измъчва много легендарни групи: кога отдаването на почит към наследството преминава в неговата експлоатация? За феновете на Rush това не е просто въпрос на име - а на смисъл. Едни виждат Rush като свещена триада, приключила със смъртта на Пърт. Други вярват, че духът на Rush - иновация, майсторство и развитие - може да продължи да живее чрез Лий, Лайфсън и музикантите, които се присъединят към тях.