Fish беше поредната легенда, която не устоя пред чара на Елена Розберг. Оказа се, че интересите му са всестранни и с водещата поговориха за всичко - реколтата, политиката, футбола, вдъхновението, минаващите години, свободата, новите възможности и, разбира се, музиката. Привет, Fish. За мен е огромно удоволствие, че имам шанс да разговаряме. Имаш много поздрави от нашия общ приятел Джордж Дюк Радушев. Той ме помоли да те попитам как са нещата с личната ти градина. Прочетох някъде, че големите жеги в Шотландия създават неприятности на производителите на селскостопанска продукция. Да, не сме свикнали с това. Миналата година, например, лятото продължи само два дни. Сега бяхме предупредени да не очакваме валежи в продължение на две седмици. Без дъжд половин месец си е голям проблем при нас. Миналия ден температурата достигна 35-36 градуса, с пет-шест градуса по-висока от нормалната. Доматите, които отглеждаме с моята съпруга, закъсняват и са малко слабички. Обикновено събирам дъдовна вода от покрива и с нея поливам насъжденията, защото има по-малко химикали в нея. Обичам градинарството. И жена ми го обича. Отглеждаме зеле, броколи, карфиол, тиквички, брюкселско зеле. Миналата година четири-пет месеца не сме купували зеленчуци от магазина. Няма по-хубаво чувство от това да засадиш, да отгледаш и после да сложиш храната в чинията си. Нека да поговорим за музика. Ти правиш целия албум Clutching at Straws по време на своите последни концерти. Знам, че има разлика в начина, по който представяш песните от албума сега. Каква е разликата във вокалното изпълнение сега и през 80-те? Трийсет години! Трийсет години! Така е. Това е като във футбола. Когато си млад, играеш напред, в нападението, защото си бърз и подвижен. Когато поостарееш, трябва да вземеш решение да минеш по-назад, защото си малко по-бавен. Точно в това положение съм аз. Не мисля, че може да се очаква всеки певец да е Франк Синатра или Елтън Джон, или Фил Колинс и Боно, и да пее в същата тоналност, в която е пял преди 30 години. За китаристите е по-лесно - всичко, което трябва да направят, е да сменят струните. И да поддържат гъвкавостта на пръстите си. Като вокалист винаги ми се е искало да се измислят гласни струни, които вечер да се свалят и да се слагат в чаша с вода и на сутринта да бъдат като чисто нови. И да могат да сe подменят през две-три години. Но няма как да стане. Така че ми се наложи да променя начина, по който пея песните си. През 2015- 2016, когато по концертите изпълнявахме албума Misplaced Childhood, също бяхме променили тоналността, но никой или може би много много малко хора се оплакаха от това. Сега също ще бъде по-различно, но докато я има душата, страстта и почтеността в изпълнението, хората са удовлетворени и не им пука за другото. Дълбоко се възхищавам от твоето поетично отношение към живота. Какво те вдъхновява да създаваш толкова красив и романтичен свят в твоите песни? Е, знам ли. Може би се дължи на моя шотландски произход. Успял съм да се разгранича от студенокръвния едър бизнес в музикалната индустрия. Правя нещата по моя си начин, с моя си ритъм. Например, ако имах договор с голям лейбъл, щяха да ме поставят в огромен стрес при издаването на новия ми албум Weltschemerz . А така не се тревожа за сроковете. Следвам обствения си ритъм. Песните ще излязат, когато почувствам, че са готови. Първоначалната идея беше да направя един албум, но когато тази година започнахме да довършваме някои песни, оказа се, че имаме много големи и хубави идеи, които няма да се съберат на един диск. Това ще е последният ми албум и реших да направя двойно CD, за да бъде истински голям финал на кариерата ми. По тази причина, вместо септември, той ще излезе през следващата година. Цялата моя музика е налична за дигитален даунлоуд на най-различни платформи в интернет. Може да се слуша и на Спотифай, и на други места. Започваме записите по новия албум през следващата седмица. Ще дойдa в България в средата на звукозаписната сесия. На фестивала Hills Of Rock в Пловдив няма да свирим никакъв нов материал. След това плановете са да запишем около час от новите неща и после ще пускаме песните една по една на дигиталните платформи. Така, хората, които ще дойдат на концертите от европейското ни турне през септември, няма да се чудят каква е тази музика. Не искам смълчани зали, в които хората тепърва да разучават новите неща. Песните трябва да са им познати, за да се наслаждават. [Басистът] Steve Vantsis се превърна в изключително важна фигура в професионалния ти живот през последните години. Отново ли той е в основата на композициите от предстоящия албум Weltschemerz или ролята на основни композитори е поделена между него и [китариста] Robin Boult? Със Steve започнахме да работим заедно навремето по албума 13th Star. Тогава той за пръв път започна да пише музика. Това беше първият запис, с който започнахме да се откриваме един друг. Имаше много търкания. И двамата бяхме много неотстъпчиви. Постепенно намерихме баланса, а той се довери на моя опит. В албума 13th Star се наложих, защото е мой проект и моето име стои на него. Най-хубавото е, че тогава със Steve открихме хармонията и баланса помежду си. Затова, когато започнахме работа по новия Weltschemerz, вече работим изключително добре в студиото. Той ме разбира прекрасно какво искам да постигна, вслушва се в мнението ми. Steve оригинално е басист, но свири на различни инструменти, великолепен музикант е. Понякога, обаче, когато човек блокира в творческия процес, се нуждае от трети човек, който да отвори друга врата. Точно тук идва ролята на Robin Boult. Той също има свои, оригинални идеи, които обсъжда със Steve. Ние сме добър екип. През последните два месеца заедно сътворихме прекрасна музика. Моето желание е да правим, това, което ни се иска. Нямаме амбиция да записваме песни за радиото, не се опитвам да правя хит сингли. Просто да създаваме музика! Ние наричаме тези моменти Рок Удар. Това, което се случва е, че аз написвам някакъв текст. Този текст обаче изисква специална атмосфера, свой ритъм, определен подход и точно това създаваме ние. Много е подобно на времето, когато работех с Marillion, поне докато си тръгнах. Някой да се вслушва в това, което се опитвам да създам, някой да работи с мен. Когато напуснах групата, усещането ми беше, че ние вече просто не си общуваме. Със Steve и Robin имам отлична комуникация, дори с Форс Патерсън - той беше моят клавирист. Патерсън живее много близо до нас. Дойде в студиото преди седмица и двамата измислихме песен, която е много различна, но химията беше там. Това е прекрасното дa имаш своята независимост от лейбъли – можеш да привличаш различни хора, да променяш химичния баланс на съзидателната енергия. Не си заседнал с едни и същи хора постоянно, защото това може да се превърне в нещо уморително и отегчително. Сега ми се отдава възможност да те попитам за любимата си песен – "Sugar Mice". Можеш ли да ни кажеш каква е историята на тази песен? Как създадохте този шедьовър, този текст? О, "Sugar Mice" е една от любимите ми песни от албума Clutching at Straws. Бяхме в Щатите, мисля че годината беше 1986-та. Накрая се озовахме в Милуоки – там е винаги много хубаво, има чудесна енергия. Акостирахме в един ужасен хотел в покрайнините на Милуоки. Единствените хора на улицата бяха дилърите на хероин. Помня, че след като се регистрирах в хотела, куфарът ми буквално се отвори с трясък в асансьора, точно като се затваряха вратите. Представете си как чорапите ми от последните 2 седмици бяха пръснати навсякъде по пода. Стаята ми беше ужасна, по телевизията даваха само кеч. Слязох в бара и започнах да наблюдавам някакви мъже, които очевидно си бяха закоравели пияници. Представих си какво би било за някой шотландец, който идва в Щатите да търси своето щастие, но в крайна сметка свършва в този бар. Така се роди песента. В нея става дума за баща, който е изоставил децата си и сега се самосъжалява. Това трябваше да бъде голям хит в тогавашното време, може би трябваше да я пуснем по-рано, може би трябваше да е първият сингъл от албума. Но аз много се гордея с тази песен и ние ще я пеем в България на сцената. Това е просто чудесно! Кажи ми какво означава да бъдеш истински шотландец? Какво ви прави различни от останалия свят? Нямам представа! Не мога да се погледна отстрани. Аз съм си просто шотландец. Мисля, че ако имаме някаква страст, то тя е, че във всеки един от нас живее по един поет. Ние обожаваме природата, преминали сме през много неща в исторически план, които са ни оформили като нация. Като цяло мисля, че сме хора с голяма душа. Това ви прави близки до нас, българите. Да, мисля, че е така. Шотландците, както българите, имат силно чувство за националност, гордеят се със страната си, имаме обща история на конфликти с държавите около нас, просто има връзка. Също така мисля, че има едно общо чувство за силата на семейството и общността. Шотландия винаги е била предимно социалистическа държава и винаги сме имали спорове с нашите съседи на юг. Особено в този времеви период, в който на власт в Лондон е правителство, за което шотландците изобщо не са гласували. Същото се отнася и за Брекзит. Шотландците НЕ гласуваха за това да напуснат ЕС. Ние искахме да останем в Общността, но бяхме изтръгнати от нея, заради това, което се случи там долу в далечния юг. Тук има силно движение за независимост от Великобритания, което става все по-влиятелно. Вижте целия хаос в Лондон в момента по отношение на преговорите с Евросъюза, аз просто го намирам за унизително. Ние сме силна държава и в същото време се оставяме да ни усмиряват. Постоянно ни казват: Не може да правите това, не може да си позволите това, не можете сами да се издържате. Аз обаче мисля, че можем – да можем! И това отношение аз мисля, че си приличаме с България. Мдааам. А гледаш ли футболните мачове от Световното в Русия? О, да, да, да, абсолютно. Получи се много интересно първенство. Да гледаш как някои от футболните великани угасват, а някои малки отбори се представят изключително добре. Според мен стана пълен кошмар за хората, които се занимават с предвиждане на футболните резултати. Все още си мисля, че Франция или Бразилия ще спечелят. Ами Англия? Оооо, Англия ли? Ами тъкмо прочетох една статия в шотландски вестник за взаимоотношенията между Англия и Шотландия. Нямам проблем с тях. Мисля, че Gareth Southgate е свестен тип, който играчите уважават. Но нашият проблем е с медиите. Ние имаме BBC Шотландия, но мачовете винаги ги дават по BBC UK. Жена ми е германка и това е първото световно първенство, което тя гледа тук в Шотландия. И дори тя е сериозно раздразнена от отношението и пристрастието на коментаторите. Те не спират да говорят за първенството през 1966, което беше преди 52 години. Това просто може да те довърши! Мисля, че това е една от причините, поради която е всеизвестен факт, че болшинството шотландци обикновено подкрепят който и да е отбор, играещ срещу Англия. Иначе, и като отбор и като футболисти, аз им се възхищавам, харесвам Gareth Southgate. Но това не е някакъв уникален тим. Имаха някои късметлийски резултати. Примерно победиха Панама с 6:0. Ок, и? Та това е един ужасен отбор. Но като цяло аз харесвам футбола. Ако Англия спечели световната купа – ами добре. Просто искам медиите да млъкнат за малко и да не ни задавят с цялата тази информация постоянно, нещо което те правят непрекъснато. И накрая да те питам още нещо за пловдивския фестивал. Той е с много силно хеви метъл присъствие. Разбираш ли се добре с всички тези метъл музиканти? Ами да. Когато Marillion започнаха да свирят, ние се появихме към края на британското хеви метъл движение, като една нова вълна на това движение. Веднага писаха за нас в списанието Kerrang, което си беше хеви метъл списание и така ни представиха на много рок и хеви фенове. В крайна сметка има хора, които слушат много дет метъл и подобни неща, но те продължават да слушат и Pink Floyd. И аз мисля, че ние просто сме различен цвят в цялата палитра на рок музиката. Не се притеснявам да свиря на фестивал, на който пеем и свирим нашата си музика. Изобщо не ме притеснява това. Музиката си е музика. Има хубава и лоша. Много добре казано! Свирихме в Redding и свирихме на Monsters of Rock с големи хеви метъл банди, забихме в Русия. Нямам никакви притеснения. Благодаря ти за музиката. Благодаря ти за вдъхновението. Много ти благодаря, Елена! Ще кажеш ли няколко думи на българската аудитория, с които да ги поканиш да чуят музиката ви наживо? Здравейте всички от радио Z-Rock! Това е единствената в света говореща, пееща и танцуваща Риба! С нетърпение очаквам да се видим наживо под слънчевите лъчи. Ще ме разпознаете, защото аз ще съм бледият шотландец с шапката. Очаквам шоуто с нетърпение. Очаквам да видя всички вас там. Благодаря ви! Интервю на Елена Розберг, юли 2018