"Деантони и аз изсвирихме това, което стана "Traffic Lights" първия ден. Нещо в него ми напомня за Atoms for Peace, затова го изпратих на Том. Като го познавах, си помислих, че ще има ритъм и емоционалност, с които той ще се асоциира. И бях прав, той го направи. С великолепна мелодия и думи - за живота, когато е "с главата надолу" и как се налага да преосмисляш нещата. Всеки има свои начини да се справя със света. Но той е просто най-естественият и готин човек", казва Флий. Най-известен като основател и басист на Red Hot Chili Peppers, Флий се запознава за първи път с джаза на живо, още, като дете, когато семейни приятели свирят музиката заедно в собствената му всекидневна. "Това беше най-великото нещо, което съм виждал", спомня си той. "Дивостта, топлината и "ние". Чист бибоп. Бум. Знаех, че има по-висши неща на тази земя, много над дребнавостта, която ме беше обезсърчила. Светата троица на моя живот - музика, спорт и природа - беше пълна." Въпреки че мечтае да бъде като своите герои Дизи Гилеспи, Mайлс Дейвис и Клифърд Браун, пътят на Флий поема в различна посока: близкият му приятел Хилел Словак го моли да вземе баса и да се присъедини към рок групата му, когато е на шестнадесет години, което води Флий до десетилетна кариера с изключително успешните Chili Peppers. Но късно една нощ през 1991 г., в разгара на възхода на групата, Флий играе в класическия филм на Гъс Ван Сант "Моят личен Айдахо", когато споделя с приятел: "Искам да направя инструментален албум с дълбок хипнотичен груув, наслагване на мелодии, медитации върху груув." Условието е, че първо трябва да се научи да свири на тромпет. Когато Флий наближаваше шестдесетия си рожден ден, осъзнава, че ако не хване тромпета отново, вероятно никога няма да го направи. Затова решава да репетира всеки ден в продължение на две години – по средата на стадионно турне с Red Hot Chili Peppers, със съпруга и новородено у дома. В края на тези две години той ще направи албум, независимо къде ще свършат знанията или талантите му. До Honora, Флий никога не се е страхувал да прави музика. Но сега се притеснява, че звездната група, която е сформирал, ще го помисли за "несвирещ, шарлатанин, рок позьор или фен". Но, казва той, "оказва се, че всички те са най-искрено подкрепящите хора, които ме трогваха дълбоко и ежедневно с щедрия си дух... Седенето в една стая и свиренето с тях ме караше да се чувствам сякаш съм в еуфория. Бръмчах, спъвах се и се носех из студиото. Обичам ги, те наистина се раздаваха. Покланям се доземи."
