Според информация на известното издание Aftonbladet, жената многократно се е опитвала да се свърже с Фордж в периода юли – октомври миналата година чрез съобщения, писма, заявки за парични преводи. В предварителното разследване се казва, че:
“Потърпевшият възприема тези опити за контакт като обидни, натрапчиви и нахлуващи в личното му пространство.”Ситуацията обаче се изостря, защото след време Тобaйъс Фордж получава пакет, съдържащ мобилен телефон:
“Не исках да държа телефона вкъщи, затова го оставих на балкона, преди да го предам на полицията.”Той допълва, че през годините е имал около десетина преследвачи, но повечето от тях са били безобидни:
“Никой не е правил нещо толкова натрапчиво и направо заплашително като това да ми изпрати мобилен телефон.”Фордж разказва, че жената е изпращала дълги съобщения с възхвали (SMS и WhatsApp) и е продължила да го търси чрез препоръчани писма, след като я е блокирал. Освен това, тя е изпращала и заявки за плащане чрез шведското приложение Swish — всяка за 5000 крони. Жената представя напълно различна история. Тя твърди, че двмата се познават от 16 години. Според нея те са поддържали ежедневен контакт чрез различни чат приложения. Тя дори твърди, че двамата са сгодени от септември миналата година. Жената обаче не е предоставила доказателства за тези твърдения. Освен този случай, срещу жената има и други обвинения от различни хора, включително: незаконно преследване; сексуално посегателство; няколко случая на нападение срещу други лица. Тя отрича всички обвинения. Любопитно и достойно е това, че Тобайъс Фордж не търси никакво обезщетение в случая.
“Не искам да влошавам живота й. Просто искам да ме остави на мира и да не наранява никого.”Тези, които следят по-отблизо публичните изяви на фронтмена на Ghost знаят, че той всъщност е доста скромен и тих човек, извън голямата сцена и всъщност никак не обича да се набива на очи – тотален антипод на всевластното си и авторитарно алтер-его – Papa Perpetua. Случаят остава в развитие, но показва по-тъмната страна на славата — дори за артист като Фордж, който е свикнал с вниманието на фенове, границата между отдаденост и обсебване понякога може да бъде прекрачена. Сетихме се за един чудесен филм по темата с Уесли Снайпс и Робърт Де Ниро (“Фенът”, 1996).
Симеон Чешмеджиев
