Гас Джи и Роланд Грапов посрещна Елена Розберг в студиото на Z-Rock по-рано днес. Двамата гостуваха в "Голия обяд" буквално часове, преди да изнесат съвместния концерт на Firewind и MasterPlan в Joy Station. Гас е бил у нас много пъти, така че се чувства повече от свойски у нас: "Първият път беше през 2008", припомня си той. Роланд обаче е за първи път в София - но не и в България, защото вече е бил във Варна. А какво е събрало двете банди заедно? "Беше моя идея", веднага си признава Гас. "Пуснахме нов албум по-рано тази година и исках да направя турне с банда, която да е от нашето поколение, с която сме започнали заедно. И веднага помислих за MasterPlan, защото и те са започнали едновременно с нас, и ги харесвам от самото начало. През 2003 бях в друга банда, но бях в техния тур бус, познавам Роланд и момчетата от 20 години и реших, че ще сме чудна комбинация. Свързах се с тях, за да им го предложа." "Да, говорихме за това преди сигурно година и половина", връща лентата назад и Роланд. "И обикновено го има усещането, че дори когато е обявено като ко-хедлайнерско турне, групата, която излиза първа, някак е по-неизвестна. Но за мен това не е проблем, защото реално Firewind са суперактивни в последните 10 години, а ние сме много отворени към такива проекти, когато имат смисъл. За нас не е състезание кой е по-по-най, важното е да ни харесва, да се забавляваме и да изсвирим това, което ще хареса на феновете ни." Те вече са тествали колко добре работи амалгамата им - през март са направили едномесечно турне в Скандинавия и са си изкарали толкова добре, че в края му Гас директно е казал на Роланд - ако искаш, можем да направим това отново, през декември. "Винаги приключвам турнетата си в родната си Гърция, така че знаех, че ще имаме концерти в региона", казва Гас, а Роланд вмъква с престорена скръб "Ама така и не изсвирихме нищо в моя роден град, Хамбург", на което Гас отсича "Обаче сега живееш в Словакия, а там вече бяхме." Двамата вече обсъждат накъде ще се отправят догодина - "Япония би било яко, добра комбинация сме и си пасваме", подхвърля Роланд. Как се поддържат вдъхновени, предвид все по-усложняващата се ситуация в света? "Сложно е, на мен и лично ми се случиха доста промени тази година", започва Роланд. "Лейбълът ни обяви края на договора ни, но подписах нов договор с Frontiers и за групата, и за соловите ми неща - което май казвам за първи път публично, така че натискът е голям. Време е да се върна обратно към писането на песни, защото през последните 15 години много повече продуцирах чужди неща, отколкото да се концентрирам върху моите си, така че сега е време за това. А и вече съм на години, в които все по-често се питам: колко още материал е останал в мен - и колко ли време ще имам, за да го напиша. Така че вече е време да се фокусирам върху моето собствено музикално наследство." "Аз съм финансово мотивиран, имам да храня четри котки вкъщи!", разсмива се Гас, но после продължава сериозно: "Правя това повече от 20 години и в света на Firewind винаги е предизвикателство да измислиш нещо хем ново, хем адекватно с вече утвърденото звучене - все пак групата вече има издадени 10 албума. Така че всеки път се питам как мога да разширя границите ни още малко, но да останем верни на себе си." И добавя: "Разбира се, че любовта към музиката си остава една от най-големите и чисти мотивации, но също и любовта на феновете ни. Това са най-големите причини за мен да продължавам да излизам на сцената и да тръгвам на път." Като хора, които имат поглед отвътре и към много широк пазар - колко популярен е метълът по света като стил? "Хеви метълът определено не е най-популярния жанр глобално, очевидно, но има места по света, където има много здравословна атмосфера за туриращите лайв групи - все пак, вече не можем да продаваме албуми, средата е съвсем друга", казва Гас. "Сега има повече място и за утвърдените стари групи, които свирят класически метъл, като нас, но и за новата вълна в жанра, които правят различни неща, макар и в същия спектър. Така че да, не сме най-популярният жанр, но на мен никога не ми е пукало за това. Просто искам да свиря музиката, която аз харесавам. И с малко късмет, и на други хора ще им харесва." А как да се борят силните български банди, които обаче срещат трудности да прехвърлят границата и определено ниво на успех? "Мисля, че ситуацията не е много по-различна от словашкия пазар", проговаря опитният продуцент в Роланд. "Продуцирал съм много групи от Чехия и Словакия, сигурно около 200 през годините, но много малко успяват да излязат от границите на държавата си. И винаги им казвам едно и също - не пейте метъл на чешки/словашки - няма кой да ви разбере по света. И може би най-лесният начин е да се опитат да се озоват на европейските фестивали, като Waken, например, за да се покажат пред по-широка публика от повече държави. Но е много тежко в бизнес отношение сега", признава той. "Ако си млада банда, трябва да си подготвен да свириш много без никакво заплащане - и даже да инвестираш свои пари. Повечето млади музиканти имат редовна работа и свирят само през уикендите. Но ако ще се явяваш по фестивалите, имаш нужда от добра продукция, репертоар на английски. Да, за някои сработва да пеят на своя език - Rammstein например, но са единици." Да пробиеш винаги е било въпрос и на малко късмет, а също и на правилния човек, който да те подкрепи в правилния момент - и често повече от един. За Гас това са собственикът на Leviathan Records Дейвид Частейн, който първи подписва с звукозаписен договор с Firewind, както и шведският продуцент Фредерик Нордстрьом, с чиято помощ изобщо започва кариерата му през 90-те. "Винаги съм благодарен на всички хора, с които ме среща животът и които по някакъв начин са ми помогнали. Абсурдно и неблагодарно е да се каже, че си постигнал всичко сам - абсолютно никой не може да каже това. Дори по-напред в кариерата ми, когато срещнах Ози и Шарън Озбърн - това също беше огромна възможност. Винаги има хора, които срещаш по пътя си, които ти помагат."