"Е, досега излязоха два сингъла, но ако не сте ги чули – нещото, което наистина промени подхода към този запис, беше… Преди година-две се навършиха 30 години от албума ни "Icon" и трябваше да направим презапис. Но самият процес – да науча тези песни отново в такива детайли и да ги презапишем – ме върна в мисловното състояние на ’92-’93, в ерата на "Shades Of God", "Icon", и това повлия на записите на новия ни албум. Вероятно повече от половината парчета са в този дух."След като Курунен отбелязва, че Paradise Lost са направили пълен кръг, връщайки се към дет/дуум корените си в някои от по-новите албуми, Макинтош каза:
"Ами, когато говориш за пълен кръг – първият път, когато ми беше споменато това, беше при "The Plague Within" (2015). Не помня точната година, може би 2014 или нещо такова – и бих казал, че е вярно. Но оттогава насам се опитваме да лавираме между различните ни влияния от миналото. "Medusa" (2017) беше доста по-суров и тежък запис, а следващият преди този – "Obsidian" (2020) – носеше повече готик влияния. Този пък, заради презаписа на "Icon", както казах, върви някъде между ерата "Shades Of God"/"Icon", но с днешен привкус."Попитан как са се чувствали той и останалите от Paradise Lost да бъдат вдъхновени от собствената си музика при създаването на "Ascension", Грегор каза:
"Не беше вдъхновение от собствената ни музика. По-скоро… както казах и преди – връща те в състоянието, в което си бил тогава: какви са били влиянията ти, как си се чувствал. По времето на "Shades Of God" и "Icon" много се вдъхновявахме от самото име Paradise Lost. Върнахме се и към книгата – какво означава, за какво става дума, какви са темите. Тази религиозна, преувеличено религиозна образност – въпреки че всички сме атеисти. Тръгнахме пак по този път. А що се отнася до музиката – никога не съм свирил същото, което и останалите. Всеки от нас правеше своите неща и не беше само риф след риф. Имаше ги, но аз винаги бях повече човекът на хармониите. В този албум отново навлязохме в това. Така че беше повече въпрос на мисловно състояние, не толкова влияние от собствени песни. По-скоро: "Хм, интересно е." Защото с годините стилът ти на свирене се променя, начинът на писане се променя, забравяш някои неща. Когато се върнеш към тях, си казваш: "А, да, ясно." Опитваш се, разбира се, да не се повтаряш, но това ти носи приятно чувство… А щом ти носи това, значи е добро."Макинтош добави:
"Половината от този албум бях написал още преди три години – имах шест или седем песни готови, но ги изхвърлих всичките, защото не бях доволен. После спрях за година. И след това дойде "Icon" (презаписът) и си казах: "А, ето, така трябва да бъде, в тази посока трябва да тръгне." Не използвах нищо от онези шест-седем песни. Ако не го усещаш – просто не го усещаш. Имаме късмета, че нямаме лейбъл, който да ни казва: "Трябва да издадете това." Работим в наше собствено темпо. А щом ще живееш с нещо, по-добре да си доволен от него."В чест на новия албум Paradise Lost обявиха серия от срещи с фенове, както и концерт за излизането на "Ascension" в Лийдс, Великобритания.
