Какво се случва, когато вземеш една от най-разпознаваемите песни на „Остава“ и обърнеш емоционалната ѝ посока? Ето целият разговор на Антон Георгиев от hug or handshake с Елена Розберг. Защо избрахте точно „Поля от слънчогледи“? Историята е доста интересна. Преди около месец с нас се свързаха от благотворителната организация „1% Промяна“ с идеята да се включим в кампанията. Те искаха да хванем разпознаваема българска песен и да променим само едно нещо, а именно един минорен акорд в мажорен. И това да бъде единият процент промяна. Имаше няколко песни, от които трябваше да изберем, като „Бягство“ на „Авеню“ и „Обсебен“ на Стенли – няколко наистина страхотни песни. Но аз исках на прима виста да изсвиря всяка една на моята китара, за да видя как ще звучат. И като цяло не успях да направя някакво различно звучене, да допринеса с нещо, за да променя песните. Минаха две-три седмици, а ние все още не бяхме взели решение. Тогава с нас се свързаха отново от организацията. Те бяха говорили с Жоро от „Остава“ и може би той им беше подхвърлил идеята за „Поля от слънчогледи“. Аз седнах да я изсвиря и моментално се свързах с песента. Тя буквално мина през мен. Не знаех как точно ще я направим финално, но решихме да бъде тя. „Поля от слънчогледи“ е част от личната музикална памет на много хора. Докъде си позволихте да стигне свободата ви при самия прочит на песента? Усетихме, че имаме абсолютен картбланш от Жоро и от всички замесени в проекта. Когато започнахме да правим парчето, усетихме, че започва да става повече от 1% промяна, тъй като едно нещо води до друго. Ние променихме много неща: темпото, аранжимента, дължината на песента. Тогава изпратихме нашето демо и обяснихме, че май нещата стават с повече от един процент промяна. Но нямаше проблем, тъй като ни беше обяснено, че именно това е идеята. Ти започваш с желанието за 1% промяна, но тя в процеса, като лавина, се превръща в повече от 1%. И така се получи това, което стана и което може да чуете в момента. Кое всъщност остана непокътнато от оригиналния запис на „Остава“? Текстът, защото първоначално бях променил някои думи. Но като влязохме да записваме в студио „Моникс“, усетихме, че оригиналният текст е това, което трябва да бъде, и няма да го променяме. Всяка благотворителна кампания има силен емоционален адрес към публиката. Разкажи ми как е създадено видеото, защото изгорялата гора в него е много внушително и символично послание. Видеото е снимано близо до село Безден, което е в покрайнините на София. Локацията беше избрана от „1% Промяна“ и всъщност миналата година там са били едни от най-големите и опустошителни пожари на територията на страната. Всъщност това е желанието както на организацията, така и на нас – да се алармира и да се обърне внимание на този проблем, за който сякаш не се говори достатъчно. Всъщност това е хубавото на организацията „1% Промяна“ – че организират, координират и подкрепят страшно много каузи. Така приоритетно може да се определи къде има нужда от набирането на спешни средства за помощ. Идеята е да се помогне. Мисля, че слоганът на кампанията е „Всеки дарява каквото може“, като презумпцията е, че можеш да дариш поне 1% от средствата си, за да помогнеш на някой в нужда. https://www.youtube.com/watch?v=v6QF1JRpRKE&list=RDv6QF1JRpRKE&start_radio=1 Чувате ли вече „Остава“ по различен начин, след като работихте с тяхна музика? „Остава“ са любимата ми българска банда. Аз ги открих в тийнейджърските си години, малко след нео-метъл фазата, която имах. Като заработиш по парче на банда, която харесваш и обичаш, има една отговорност, която носиш. Сега още повече ги уважаваме и чисто исторически, за това, което са направили. Пътеката, която са проправили за банди като нас. Много ценно е да видиш, че някой преди теб го е извървял този път. Коя ваша песен бихте дали на някой артист, за да я направи за подобна инициатива? Може би „Once Upon in Pink Sedan“. Бихме я дали на някой от старите кучета, както навремето Джони Кеш беше направил кавър на Nine Inch Nails. Кой знае, може би някой ден някой ще направи наш кавър и бих се радвал много, ако това се случи. Предстои ви концертно участие. Ще ни разкажеш ли малко повече за него? На 24 септември ще свирим в клуб „Паве“. Ще подгряваме една американска банда – „City of the Sun“. За първи път ще подгряваме чуждестранен артист извън фестивалните участия, които сме имали, и много се вълнуваме. Надъхани сме, мотивирани сме, работим с желание и се надяваме скоро да направим и нови парчета.