Вчера на гости на Елена дойде Иван Велков от P.I.F., за да разкаже по-подробно за последния проект на групата - новият запис на "Приказка". "Парчето доста обобщава това, което сме като група, което идваше от самия Димо", каза Иван. "Той винаги е харесвал и е държал да го има този театрален момент, което, в комбинация с музиката, да превръща всяка песен в нещо средно между концерт и спектакъл." Популярността на песента хваща и самите музиканти неподготвени - тя няма стандартната структура на хит, както и друго тяхно знаково парче - "Невидимо дете", което пък даже не се доближава до комерсиалното звучене. Това обаче не попречва и двете да са едния от най-известните парчета не само на P.I.F., но и в съвременната българска музика изобщо. "Когато е изсвирено със сърце и направено с желание, хората го усещат и откликват - това е по-силно от формулата на комерса, защото залга на чистата емоция, а не на пресметлива формула за успех.", обобщава китаристът. Самата песен се разжда във Варна и споменът се е запечатал неизличимо в паметта му. "Репетиционната беше в "Студио 33", до Шишковата градинка - всички варненски групи сме минали през школата на Васко. Седяхме на стълбите на студиото, някъде 1994-95 година, ние сме били на по 17-18 години - то е много старо парче. И аз го бях измислил като инструментал. Като го чу, Димо много му се изкефи и каза "Дай да му сложим едно пеене". И всичко върви, обаче припевът не идва и не идва в думи. И той ми казва "Абе, идва ми нещо испанско, "рам-та-ра-ри-рам" и каза - това е яко, дай така и да го оставим". Така и до ден-днешен парчето няма текстов припев", връща лентата Иван. Записват го обаче чак когато вече се преместват в София. Десетилетия по-късно Ерсин от Jeremy? предлага да се направи новият запис в памет на Димо: "Каза - абе защо не съберете музиканти, които са работили с Димо, били са приятели с него, правили са много неща заедно - и да запишете "Приказка" отново?" Групата обсъдила идеята и решили, че идеята е чудесна. "Поканихме 14 човека, на които много благодарим, защото всичките са успешни и много заети музиканти, и да ги съберем заедно в един и същи ден, в един и същи час, не беше лека задача. Те обаче бяха безупречни професионалисти - дойдоха напълно безусловно и безвъзмездно, и в същия момент, в който пяха, ние снимахме - това е и клипът на песента. Нямахме време за драматизации - имахме 2-3 часа на записите и това бяха и снимките." Докато разказва за актуалния запис, Иван се сеща за една от онези истории, които карат човек да вярва в предопределения. "Когато дойдохме 1998 година в София и записахме оригиналното парче, го направихме по нощите - към 3-4 сутринта, защото тогава имахме време, в студиото на Милчо Кацаров в Лозенец. И сега, когато дойде да правим новия запис, Марто, нашият барабанист, ми се обажда и ми казва - намерих много яко студио да запишем парчето, намира се в Лозенец, тамън ще имаме място да съберем всички изпълнители. И се оказа, че 24 години по-късно, той е намерил същото студио, в което да запишем парчето и сега." И студиото наистина побира всички - Графа, Мария Илиева, Михаела Филева, Свилен от Остава, Прея, Поли Генова, Стефан Вълдобрев, Стенли, Никеца, Марияна Добрева-Велева от Силует, Владо Михайлов, Ерсин, Али Абдала и Тодор Ковачев от Innerglow. Режисьор на клипа е Ники Мутафчиев - същои близък приятел на Димо и работил по поне 6-7 клипа на групата към този момент. "Всичко е любов, всичко е приятели и всичко е помощ - за което много благодарим и оценяваме много високо", обобщава Иван. А в момента се работи и по лентата "Една минута още" - документален, биографичен филм за Димо. Заглавието е име на песен, част от страничен проект, която Димо измисля отдавна. "Заглавието лепна, защото всеки би искал да имаше още поне минутка с Димо", казва китаристът, призовавайки аудиторията да разрови архивите си и да сподели кадри с Димо, които не са само концертни и на сцената, за да попълнят още по-добре портрета му във филма. https://youtu.be/w-DJY7jabm8