Управителите на наследството на Принс издадоха албумът “Timeless” (Вечен/Непреходен)  – албум, включващ 10 редки/неиздавани досега песни от легендарния му архив. Изданието е посветено на 10-годишнината от смъртта на големия музикант и вече е налично в големите стрийминг платформи.    “Timeless” е първото издание на Принс, което обхваща всички основни периоди от кариерата му, посочват от екипа, управляващ наследството му. Песните са записвани в периода между 1977 и 2016 г. и включват както материали, създадени още когато Принс е бил тийнейджър в Минеаполис, така и записи от едно от последните му документирани изпълнения. Според официалното изявление колекцията “е мощно напомняне за изключителната дълбочина, мащаб и непреходност на творчеството му”. Албумът беше предшестван от “With This Tear” – песен, която Принс е написал, продуцирал и записал през ноември 1991 г., преди впоследствие да я предостави на Селин Дион. Вторият сингъл – “Stone“ – е неиздаван запис от пролетта на 1995 г. Песента е написана от Сандра Сейнт Виктор, Том Хамър и Жулс Ван Евън. Принс е велик музикант, сред най-великите в историята. И тук има един парадокс. Принс обикновено се поставя в категорията “поп/R&B/funk”, но всъщност влиянието му върху рок музиката е огромно — и понякога се подценява именно защото музиката му трудно се побира в един жанр. Принс (1958–2016) беше един от най-комплексните музиканти на XX и началото на XXI век. Певец, композитор, продуцент, китарист, пианист, барабанист и мултиинструменталист, той е човекът, който в огромна степен сам контролираше целия процес — от композирането и аранжимента до записа и продуцирането. Известно е, че е можел да запише сам всички инструменти в дадена песен. Именно затова често е сравняван с фигури като Стиви Уондър, Дейвид Боуи и Франк Заппа — титани, за които жанрови граници практически не съществуват. Принс беше дяволски добър китарист. Това е може би най-недооцененият аспект от наследството му. Притежаваше невероятно чувство за ритъм, блус, фразиране и динамика. Можеше да свири изключително агресивно, но също така знаеше кога една-единствена нота има по-голям ефект от 20 секунди соло. “Purple Rain” е великолепен пример. https://youtu.be/TvnYmWpD_T8?list=RDTvnYmWpD_T8 Поклон пред паметта му! Симеон Чешмеджиев