По-рано днес в студиото на Z-Rock дойде Жан Маринов - Jean Mar. Той гостува в "Голият обяд" на Елена Розберг, за да представи новата си песен "Halo". Името звучи с тежест и подтекст, и това не е случайно. "Песента идва в особен период на живота ми, когато започват да се появяват въпроси като "Кой съм аз, какво правя, каква е моята мисия в този живот" и парчето отразява тази динамика в мен. За какво съм тук? С какво мога да помогна? И екипът, с който работих - Ташо Колев и Георги Станев, ми помогна да отразя тази емоция." А защо "Ореол" ("Halo"), все пак? "Защото моето усещане е, че човек трябва да има някакъв ореол, пътеводител дълбоко в себе си, който да ти дава знак накъде да отидеш, каква е ценностната ти система, какво е важно за теб, къде искаш да стигнеш и какво искаш да бъдеш.", казва музикантът и добавя: "За мен музиката е плавателен съд - трябва да носи в себе си някакво послание. Ако това го няма, за мен това е загубена възможност. Затова за мен е важно и текстът да съдържа нещо - всеки мой текст е дълбоко личен - и музиката да има стойност, за да може да докосне хората." Резултатът от тази амалгама от смисъл и послание ще бъде представен и на живо, на 17 октомври, в клуб "Тънка червена линия", заедно с група Jin Monic, чиято нова песен имаше премиера днес. На сцената до Жан ще застанат Краси Тодоров (клавиши), Ташо Колев (китари), Мартин Профиров (барабани) и басиста Боил Каранейчев, който в момента свири с P.I.F. Какъв е бил поводът за тази интроспекция, за която спомена музикантът в началото? "Преди две години преживях един развод, който ме накара да се замисля за много неща - защо се получават тези неща в живота, защо се разделяме, защо се отдалечаваме един от друг. И започнах да търся отговорите на тези въпроси не в околните, навън, а навътре, в самия себе си. Тръгнах на психотерапия и започнах да откривам отговорите на въпросите в мен - че някои неща са резултат от травма, формирана в детството." А някой от тези отговори направил ли го е щастлив? "Че независимо че понякога се чувстваме сами, дори когато сме заобиколени от хора, ние никога не сме сами - има една неразривна връзка между нас и всички останали хора, и цялата вселена, която е дълбоко закодирана в нас - трябва само да бъде усетена." Житейският опит улеснява тази отвореност на съзнанието, необходима за осъзнаването на всичко това, а такъв на Жан не му липсва. Бил е къде ли не по света - от Кения, където е живял като дете, през САЩ, където е отишъл още като тийнейджър, до Швейцария, където е най-скорошният му международен опит. "На 17 заминах в САЩ и беше доста трудно - още на първото прослушване, на което отидох след седмица, ме отрязаха директно за ради акцента", припомня си той тегобите на усилията да се утвърдиш в ново общество, което идва със свой набор от трудности и отхвърляния. "Въпреки всичко, където и да съм отишъл, винаги съм намирал начин да намеря себе си, но сърцето ми завинаги остана тук." Но и тук нещата, меко казнао, не са идеални. "Навсякъде има своите предизикателства", страни от осъждане обаче музикантът. "Но определено имам усещането, че някакви пластове се движат, неща се променят - имам усещането, че светът се променя в момента. И в такива моменти искам да съм близо до хора със сходно светоусещане, защото не винаги имаме глобалните отговори на всички въпроси в света, но с тези хора можеш да се посмееш и да се отпуснеш." Музиката му, неизненадващо при тази космополитност, е на английски. "Това е моят начин да опитам да накарам светът да чуе и да научи какви добри музиканти има в България", казва Жан. "А някой, за да те чуе, трябва да те разбере. Другата причина е, че съм живял 20 години в САЩ и ми е по-комфортно да пея моята музика на английски." А има куп групи, за които светът си струва да чуе повече и по-често, смята той - ALI, Hayes & Y и hug or handshake са само част от тези имена. Как помагат в задачата за популяризирането на стойностната музика интернет, стрийминг платформите и новите технологии? "Нещата са комплексни - виждаме, че понякога напълно анонимни хора могат да избухнат с едно парче - с добра визуална опаковка, алгоритъма на YouTube и малко маркетинг можеш да стигнеш до много хора. И това е голям плюс, но минусът е, че това в същия момент правят още сигурно 50 хиляди човека на ден. Така че е нужен малко късмет - и да си по-различен." След всичко споделено, очевидно е, че темата за психичното здраве не му е безразлична - но кой аспект смята за най-важен? Отговорът идва бързо и решително: "Имам две момичета. Темата за домашното насилие ми е много чувствителна. Всеки път, при всяка новина или подобна ситуация, си предствям как някой наранява моите момичета. Това няма място в едно здраво общество и определено няма място в държава от ЕС. Затова приканвам и мъжете, и момчетата, които ни слушат, да се замислим как да решим този проблем."