Joe Bonamassa има навика да пуска нов материал на всеки няколко месеца. След четвъртия албум на Black Country Communion, който излезе наскоро, тази година ще получим най-новото от него - дуетен кавър албум с блус-рок изпълнителката Beth Hart. Озаглавен Black Coffee, той ще излезе на 26-ти януари. https://www.youtube.com/watch?v=NooMzmbE0xc Първата им съвместна работа е номинираният за "Грами" и оглавил Billboard албум Seesaw (2014), а десетте парчета за Black Coffee са записани в рамките на 5 дни в Лас Вегас през 2016. Продуцент отново е Kevin Shirley, а с участие се включват Anton Fig (барабани/перкусия), Ron Dziubla (саксофон), Lee Thornburg (хорн/рог), Reese Wynans (клавишни), Michael Rhodes (бас), Rob МcNelley (китара) и други. Говорейки за звукозаписните сесии, Shirley казва: "Опитахме се да не ровим в обичайните, правени до изтъркване, стари соул класики. Целяхме различен поглед, различна гледна точка. Искахме да намерим песни, които хората не познават и по този начин да приковем тяхното внимание." Black Coffee - съдържание: 1. Give It Everything You Got 2. Damn Your Eyes 3. Black Coffee 4. Lullaby Of The Leaves 5. Why Dont You Do Right 6. Saved 7. Sitting Of The Top Of The World 8. Joy 9. Soul On Fire 10. Addicted Двамата настояват, че имат различни таланти, които им позволяват да запишат тези толкова обичани песни. "Аз съм способен да изследвам този тип музика, на който винаги съм се възхищавам отдалече." – разкрива Bonamassa. "Но определено не искате да ме чуете да пея Ella Fitzgerald…" Beth Hart добавя: "Никога не бих опитала да изпея Ella Fitzgerald, ако Joe не беше до мен. Нещата, които направихме, са били нещо, което през цялото си музикално израстване съм искала да направя, но не съм вярвала, че ще мога." "Всичко се основава на вокалите" – обяснява Bonamassa. "Ние не можем да направим тези записи, ако Beth не пее, а щом веднъж започне – това е лепилото, което е ни вдъхновява да извлечем още повече от свиренето. Ако просто бяхме изпълнили първо инструменталите и пришили вокалите в последствие, магията нямаше да се получи." "Те винаги са извън зоната си на комфорт в студиото. Тази сесия особено не им беше изобщо комфортна." – добавя Shirley. "Всички се чувстваха предизвикани, беше интригуващо. Бяхме в студиото в продължение на 5 дни и макар тези музиканти да са много добри, много опитни, на върха в областта си - пак не им беше лесно, не беше лековато дрънкане на акорди - всички задълбаха много навътре, за да се получи."