Е, доживяхме! След поне четвърт-вековно чакане, най-сетне легендата Брус Дикинсън представи соловото си творчество пред българска публика и мечтата стана реалност. Горещата като пещ вечер на 16-и юли преизпълни и надхвърли всички очаквания, а всеки, който се е колебаел дали да дойде, трябва да съжалява. Изминаха точно 22 години, откакто Дикинсън за последно представи на живо соловите си албуми на фестивала Wacken и можете да си представите с какъв ентусиазъм е посрещнато това турне не само в България, а навсякъде, откъдето то мина до момента. Концертният състав на групата, която съпровожда „Сирената“ е изцяло различен, но липсата на сцената на легенди като Рой Зи и Ейдриън Смит не се усеща и младоците Крис Деклерк, Филип Наслунд и атрактивната Таня О'Калахан свирят безобразно добре. Шоуто започва точно в обявения час и оттам-нататък бяхме изцяло погълнати от магията на шедьоври като Tears Оf Тhe Dragon, Jerusalem, The Book Of Thel, The Alchemist…. Соловото творчество на Дикинсън има много малко общо с добре познатите на всички парчета от албумите му с Maiden. Тук музиката е доста по-тежка, мрачна и донякъде по-меланхолична. Зад сцената е поставен видео-екран, на който вървят свързани с темата на съответното парче записи, но акцентът категорично беше поставен върху музиката, титаничното присъствие на Брус и извънземният му глас. Тук е моментът да кажа, че озвучаването беше прекрасно, като единствено на първите две парчета вокалите бяха една идея по-заглушени, но от третата песен нататък музикалното пиршество беше на извънземно ниво. Взаимодействието и магията между публиката и вокалиста бяха невероятни, като в 80% от времетраенето на парчетата, текстовете бяха изпети хорово от Дикинсън и хилядите фенове, съпреживяващи всяка нота от любими албуми. Разбира се, акцент беше поставен и върху прекрасния актуален концептуален албум The Mandrake Project, с разтърсващи изпълнения на Rain On The Graves и Resurrection Men. В крайна сметка, дойде и моментът в който Брус си взе довиждане с българската публика, гордо наметнал подадения му трикольор, обещавайки, че ще се върне, но междувременно „има малко работа с една група, наречена Iron Maiden. Ще бъде забавно“, карайки публиката да избухне в овации. Завършвам с това, че тази юлска вечер, споделена с много прекрасни приятели, ще остане завинаги в сърцето ми като едно от най-съкровените преживявания и истинска наслада за душата. Животът често ни предлага много изпитания, злободневие, дребнотемиe и сблъсъци с дребни души и малки хора, но съпреживяването на истинско изкуство, представено на няколко метра от теб от уникален творец и изпълнител като Брус Дикинсън от плът и кръв, е поредното доказателство за непреходните, истински важни и ценни неща. А какво ли ще бъде след 10 или 20 години, когато вече няма да гледаме на сцена тези легенди? Не ми се мисли. Важното е, че вчера, заедно с още няколко хиляди, споделихме частица от вселената и времето именно с този съвременен гений. Сетлист: Accident of Birth Abduction Laughing in the Hiding Bush Faith Jerusalem Afterglow of Ragnarok Chemical Wedding Tears of the Dragon Resurrection Men Rain on the Graves Frankenstein (The Edgar Winter Group cover) The Alchemist Road to Hell Бис: Navigate the Seas of the Sun Book of Thel The Tower текст: Стоян Цонев снимки: Димитър Алексов