Вчера на гости в студиото дойдоха Таня Йосифова и Георги Станев-Гого от група Lavasonic.
Две години, след като представиха проекта си за първи път в ефира ни, те отново гостуваха на Елена Розберг, по случай новата си песен, The Depths.
Преди две години нетипичното им име беше ново, удобно и утъпкано ли им е вече с него? Георги отговаря веднага:
"Абсолютно! Колкото трудно дойде, толкова няма да си отиде никога. Това е страхотно име."
А какъв ще е най-коректният превод на заглавието на новото парче? Таня се включва:
"По-скоро "Дълбините" - най-вече вътре в нас, но заглавието, разбира се, може да се интерпретира кой както намери за добре - ние това искаме да провокираме с музиката."
А кое във външния свят провокира творческия им импулс? Таня коментира:
"Всъщност, в интересните времена, в които живеем, мисля, че основната стабилност, която един човек може да намери, е тази вътре в него. И може би това е едно време, което ни призовава да градим тази вътрешна стабилност и да се осланяме на това, което сме, и да не изменяме на себе си. Това е горе-долу и темата, която засяга и песента."
Как работи помежду им творческата динамика, как се раждат нещата при тях? Гого с готовност отговаря:
"В конкретния случай, както и в много други, идеите сякаш се спускат отгоре. И предимно първо идват като някаква мелодия, някакво тананикане на Таня, а после ги обличаме в звук и аранжимент. "The Depths" се случи, след като тя ми прати едно много флуидно и завладяващо демо - в него беше прототипът на куплета. Беше предизвикателството за мен, като основния човек, който се занимава с аранжирането на музиката, да успея да го вкарам в някакъв вид ритъм, който обаче да не е водещ, просто да подчертава кантото, флуидността на това безвремие, което се носи в кантото на куплета. И когато това се случи, което никак не беше лесно и не дойде изведнъж, сякаш нещо се отвори отгоре, и почнаха да ми се спускат идеи. След това го развих , в други части тя се включи и беше един много красив споделен процес, но нямаше текст. Ние много харесваме Дан Симънс и неговия "Хиперион", та нашата музика сякаш идва така, от инфосферата. Таня го нарича "птичия си".
Птичи? Таня се вклюва, за да разясни метафората:
"Докато пея, трябва нещо да артикулирам. Когато оформям някакви мелодии и ми трябват думи, които по-скоро ритмизират... абсолютно безсмислено навързани думи, които изкачат, и понякога от тях се ражда след това текстът. В случая не беше точно така, но винаги, когато работя с някаква мелодия, просто имам нужда да изговарям заедно с нея. То дава и насока, чисто в мелодично и ритмично отношение."
Включва се и Георги:
"Защото това е предизвикателство и се получава нещо много по-самобитно, нещо, което друг не прави. Затова съм много доволен, че имам такъв партньор в музиката."
Текстът е написан от Ники от бандата Lucky Number Nick, вдъхновен изцяло от музиката и неговата интерпретация на това, което чува, казва Георги.
"Странно се е получило - докато слушал парчето на нашия птичи език, си наблюдавал педалиерата за китарни ефекти и видял един педал, който се казвал The Depths, и имало октопод на него. И този педал, реално, дал тласък на текста, който след това се получил много бързо.
Таня допълва:
"Получи се един хубав затворен кръг от мелодията и аранжимента. Защото много добре се усещаме с Ники - той разработи тема, която много ме вълнува и веднага ми създаде образи. От там последва и рисуването на клипа."
А клипът е различен, защото в разгара на бума на изкуствения интелект, те са направили видео, което е рисувано…. изцяло ръчно. Гого разказва, че докато миксирал, а Таня рисувала прототипи на обложката, отбелязал, че личният ѝ стил и ниво са напълно достойни да бъдат в центъра на визуалната им продукция. Всичко, което трябвало, бил сценарий, който да раздвижат, за да направят анимационно видео.
И те го правят мераклийски, както разказва Таня:
"На мен толкова ми трябваше. Обичам да се впускам в такива експерименти, без въобще да очаквам какво точно ще се случи в процеса. Това за мен е основата на заниманието с изкуството - през експеримента и през процеса да стигнеш до резултат, който самият ти не си очаквал, и не знаеш как ще изглежда. И това беше наистина изключително изживяване."
Било е обаче и изключително предизвикателно, при това и за двамата:
"За мен, защото аз никога не съм се занимала с анимация и трябваше да понауча някакви базови неща. Заедно създадохме сценария, след това стори борда, който аз трябваше много подробно да изрисувам. И после, със стилус на таблета, рисувах кадър по кадър. Гого пък започна да раздвижва рисунките, да ги анимира, да се занимава с редактирането, с всички останали неща - бяхме плътно един до друг по време на целия процес."
Като толкова разностранно даровити хора, самодостатъчни ли са си двамата в рамките на Lavasonic? Гого коментира:
"В тази песен не може да се подмине ролята на Дани, барабанистът на Остава. Бях програмирал едни части, имитирайки акустични барабани, но реших, че е по-добре да има жив барабанист. И Дани беше моят чудесен избор за това. Наистина се справи брилянтно и добави точно този нюанс, който липсваше на песента. Общо взаето, ние сме отворени към колаборация със съмишленици, с хора, с които споделяме обща естетика."
Колко е важно да се установи сплотена артистично-музикална общност в България и как да стане? Георги е категоричен:
"За мен е важно да се срещаме, а ако можем и да работим заедно, още по-добре. Така има някаква приемственост - аз, например, напоследък работя по последните албуми на група Остава, а те непрекъснато подават ръка на млади банди. Покрай тях се запознах и работих с The Lefties - много интересни, много самобитни и много атрактивни на живо. Работим и по нови неща за Jin Monic."
На живо ще се случи и истински празник за инди музиката у нас, отбелязват гостите - на 12.11 в Пиротска 5 ще се съберат на една сцена Остава, The Lefties и hug or handshake.
Новата композиция на Lavasonic е с разточителните и луксозни близо 6 минути. Таня се усмихва:
"Завръщаме се към добрите традиции от миналото, когато все още нямаше значение колко е дълга песента, а какво въздействие има и каква емоция носи. Ние сме аналогови хора от 90-те години и някак не можем да се ограничим с правила. Но не е и самоцел - важното е да кажем всичко, което искаме."
И връща разговора стъпка назад, защото е важно:
"Искам да добавя нещо по въпроса колко е важно да има общности. Защото през тях и през общуването между различни хора, които са искрени в изразяването на своята самобитност, се зараждат интересни колаборации и резултати. И най-вече - започва да се формира среда, която формират вкус и естетика, от които мисля, че българската сцена има огромна нужда. Нямам конкретно нещо предвид, по-скоро си представям такова взаимодействие в бъдеще, за което сега още не смея да говоря. Но смятам, че както общуването върви леко между нас, между различните артисти, които вече добре се познаваме, мисля, че могат да се родят и прекрасни неща в музикално отношение."
Не ли е измислено всичко под слънцето вече? Останало ли е нещо, което не е правено още, или което биха били доволни да се случи? Гого отговаря без забавяне:
"То ще се случи, само когато човек се обърне изключително към своята индивидуалност и не се съобразява с тенденции, с пазар, с някакви неписани закони - които, ако наруши, реално имаш много по-голям шанс да се случи нещо забележително с неговото творчество - и да не се ограничават хората. Всъщност тези, които остават в историята, са тези, които са смели и не се съобразявали."
Таня додава:
"Акцентът по-скоро не е върху това да събираме различни форми и стилове, колкото да съчетаваме различни лични отпечатъци на хора. Хора, които са достигнали до някъде в емоционалното си развитие, в идеите си, които продължават да се развиват."
А планират ли да се срещнат с публиката си на живо? Тук Гого е по-малко конкретен, макар и категоричен:
"Планираме и не искам да дам конкретни обещания точно кога ще се случи, но вече е крайно време да се случи това. Определено имаме идея как ще се случи визуално, като формат, но няма да издавам. Със сигурност мога да кажа, че Дани ще бъде барабанист на този проект и че ще бъде като група, а не дуо."
