Вчера, в деня на концерта си, Марко Мендоса гостува в ефира на VIVA ROCK.
Както всеки, озовал се в компанията на Елена Розберг, той също не устоя и открехна съкровищницата на спомените си, за да разкаже за себе си и някои от най-знаковите музиканти, с които го е срещнала дългата му и богата кариера.
Thin Lizzy, Whitesnake, Blue Murder, The Dead Daisies, SatchVaи... Колко още имена можем да добавим към списъка с музикалните проекти, в които е участвал Марко Мендоса! Той е добре познат на българските меломани и на родната рок публика. Снощи свирихте в Севлиево. Как премина концертът?
Севлиево беше страхотно, както винаги! Всъщност това е третото ни участие там. По-рано това лято бяхме на фестивал. Всеки път усещам любовта на публиката. А и като цяло чувствам силната подкрепа на българските фенове дори от разстояние. За мен е много ценно, че имам възможност да се връщам тук и да свиря толкова често.
Eдин от соловите ти албуми се казва Viva La Rock. А нашето радио вече носи името VIVA ROCK. Ще ни позволиш ли от време на време да използваме твоята музика в предаването, за да се рекламираме самите ние?
Разбира се, моля, направете го! Абсолютно!
Нека се върнем назад във времето. Израстваш в музикално семейство. Коя песен, глас на изпълнител или звук на инструмент те връща най-силно в детството?
Определено The Beatles и Abbey Road. Слушал съм го дори нощем, докато пътувам. Това веднага ме връща в детството, когато с брат ми слушахме албума, който баща ни подари за Коледа. Мога да кажа, че този албум е като кутията на Пандора за моето музикално пътешествие. Именно там, струва ми се, започнаха кариерата ми и любовта ми към музиката.
Какво превръща The Beatles в пионери и до известна степен в недостижим феномен? Начинът, по който подхождат към творческите си идеи, е неповторим. Като музикант какво те привлича най-силно в тях?
Аз се запознах с музиката им през 70-те. Бях малко по-голям, когато ги чух за първи път, защото израснах в Мексико, където новостите достигаха малко по-късно - може би с десет години. Това, което ме впечатли, беше начинът, по който пишеха песните си, но и това, че зад тях стоеше огромна промоционална и маркетингова машина. Просто нямаше как да не чуеш някоя тяхна песен или да не научиш за Пол, Джон, Ринго и Джордж. Докато растях и започвах да се занимавам с музика, те се превърнаха в част от моята ДНК - от културната ми ДНК. И до днес са икони за мен. Те промениха света не само в музикално, но и в политическо и социално отношение. Оставиха изключително дълбока следа.
Започнал си с китарата. Какво те привлече към баса? Какво те накара да преминеш към бас китарата и кога за първи път усети, че това е твоят инструмент?
С брат ми имахме малка гаражна група. Репетирахме, а към нас се присъединяваха и още двама братя. Събирахме се веднъж-два пъти седмично, за да разучаваме песни. От време на време свирехме по някое малко парти тук или там. Имаше обаче и друга група, която беше доста по-напред от нас. Бяха добре организирани, свиреха на големите училищни танцови вечери и правеха собствени концерти. В един момент басистът им напусна града и така попаднах в полезрението им, защото пеех. Търсеха басист, който може и да пее. Попитаха ме дали бих се присъединил към тях и дали мога да свиря на бас. А аз изобщо не можех! Никога дотогава не бях свирил на този инструмент. Това беше истинско предизвикателство. Мисля, че именно то ме запали. Да пееш и едновременно с това да свириш на бас е доста по-сложно и изисква повече умения, отколкото да свириш на ритъм китара. Ритъм китарата ми идваше някак естествено. Но от този момент нататък басът ме очарова именно защото беше предизвикателство. И така се влюбих в него.
Случва ли се понякога певецът в теб да иска нещо, което басистът в теб трудно може да изпълни?
Постоянно! Но след толкова много години развиваш умения и нещата стават по-достъпни, по-изпълними и по-плавни. Когато обаче има басова партия, която изисква сериозна работа, първо се заемам с нея. По някаква причина пеенето идва по-естествено. Но предизвикателствата никога не спират. Когато получих обаждане от Джо Сатриани и Стив Вай, се потопих в дискографиите им и бях наистина изненадан колко много работа и предизвикателства ме очакват. Но беше прекрасно преживяване.
Какво е усещането да бъдеш част от проекта SatchVai?
Чувствам се изключително привилегирован, това е страхотна чест. Когато Джо ми се обади за първи път, искаше да се видим и да пием кафе. Нямах никаква представа за какво става дума. Помислих си, че става въпрос за някоя сесия. Тогава ми каза, че със Стив планират за първи път да съберат група заедно. И измежду всички музиканти, които можеха да изберат, бяха решили да поканят именно мен. Почувствах се наистина поласкан и привилегирован. Да прекарвам време с тези невероятни музиканти беше прекрасно и изключително обогатяващо преживяване. Те са на съвсем друго ниво. За мен е огромна чест да бъда част от този проект.
Още един труден въпрос. Какво отличава добрия басист от незаменимия басист?
Може би тауировките? (смее се) Ще отговоря напълно честно - всички сме заменими! Всичко зависи от това кой стои начело, какво иска да постигне и чии четки и цветове иска да използва върху платното. Но всички сме заменими. Всеки проект обаче е различен. Нека вземем футбола за пример. Избираш най-добрите играчи, за да можеш да стигнеш до Световното първенство. Горе-долу така стоят нещата. Това е краткият ми отговор - всички сме заменими, но споменът за някои от нас остава.Отношенията в тази сфера далеч надхвърлят самата музика. Става дума и за връзката между хората, защото творим заедно, пътуваме заедно, излизаме заедно на сцената. Когато се сближим и изградим силна връзка помежду си, публиката го вижда и усеща. Това е изключително важно за мен, защото обичам да общувам с хората пред сцената и да им предавам това послание.
Когато говорим за незабравими и изключителни басисти, няма как да не споменем Фил Линът от Thin Lizzy. Това вероятно е било особено трудно предизвикателство, защото той е неразривно свързан с музиката на групата не само като басист, но и с уникалния си глас и присъствие. Как успя да намериш собственото си място, без да изгубиш характерния почерк на музиката му?
По някаква причина съм участвал в доста подобни проекти, в които ме канят да стана част от нещо, което вече е било записано. Част от тази музика е иконична. Тя е толкова популярна и има толкова голямо значение в световен мащаб, че първото нещо, което трябва да направя като басист, е да науча партиите възможно най-близо до оригинала. Това е моят начин да отдам почит на Фил Линът. Научавам страшно много в този процес. Но когато дойде време за концертите на живо, трябва да направиш музиката своя. Затова изчакваш одобрението на останалите членове на групата. Трябва да разберете, че аз тръгнах на турне с останалите музиканти, без Фил. Когато получиш тяхното доверие и чуеш: "Браво, страхотно! Сега вече направи музиката своя!", тогава вече го правиш. Изключително важно е, защото всяка вечер трябва да дадеш всичко от себе си на сцената. А и няма как да бъдеш Фил Линът. Това е невъзможно. Фил Линът е само един. Разбирам връзката между вокалите, пеенето и баса и научих много и от нея. Но моята единствена задача беше да изсвиря бас партиите възможно най-добре. Мисля, че се справих, щом като получих мястото. (смее се)
Сега ще пусна един концертен запис с участието на Марко - изпълнението на "The Boys Are Back in Town". Кого слушаме тук?
На първо място, в състава бяха Скот Горъм, Дарън Уортън, Томи Олдридж на барабаните - той се присъедини, защото Брайън Дауни, оригиналният барабанист, не искаше повече да пътува с групата. Джон Сайкс беше на китара, а аз - на бас.
Джон Сайкс пееше ли?
Да! И то невероятно! Той е блестящ музикант. Какъв артист само - певец, автор на песни, китарист… Всичко! С него станахме наистина много близки. Много, много близки. Наричам го мой брат. За съжаление, в един момент той се отдръпна от всичко това и се изолира. Беше му омръзнала музикалната индустрия, бизнесът и всичките му неприятни страни. Но това беше незабравим концерт, без съмнение. И нямахме никаква представа, че ни записват. Излъчваха концерта на живо по радиото. Мисля, че беше Rockpalas в Германия - голямо радио. Свирихме на живо, а след края на концерта се качихме в автобуса. Тогава мениджърът дойде и ни попита "Момчета, искате ли да издадем записа?". Аз бях просто нает музикант в групата, така че реакцията ми беше: "Каквото решите, аз нямам нищо против". Останалите се съгласиха, прослушахме записа и решихме, че е добър. Помня, че това беше едва вторият концерт на Томи Олдридж с групата и той все още напасваше някои неща. Така че цялото преживяване беше доста интересно.
Нека поговорим за Дейвид Ковърдейл и Whitesnake. Би ли ни разказал накратко какво научи от Дейвид и какво означава да общуваш с толкова силна и харизматична музикална личност?
Той определено е учител. Както каза, той е изключително харизматичен човек. От онези личности, които сякаш влизат в стаята още преди самите тях да са прекрачили прага. Просто знаеш, че Дейвид идва. Той има легендарен статут и е заслужил уважението на цялата музикална индустрия, включително и на музикантите, с които работи. Всички го обичахме. Когато беше във върхова вокална форма, беше направо недостижим. Неповторим, направо магичен! Понякога настръхвах, когато го чувах да изпълнява определени високи тонове на сцената. Научих, че трябва да бъдеш изключително прецизен. Наблюдавах внимателно всяка негова стъпка в бизнеса - от обажданията до музикантите и избора на подходящите хора, през визията и професионалните им качества, до авторския процес. Прекарвахме много време заедно покрай албума, който впоследствие стана Into the Light. Това беше невероятно вдъхновяващо за мен. Научих толкова много и в толкова различни отношения. Това определено е един от най-важните моменти в кариерата ми. Винаги ще бъда благодарен на Дейвид Ковърдейл. Той без съмнение е един от моите учители в живота.
Времето ни притиска, затова ще продължим разговора си, за да споменем още забележителни участия на Марко, включително и това с Тед Нюджънт. Много накратко - как се свързахте?
По онова време Томи работеше с Тед Нюджънт, който вече имаше друг басист. С Томи Олдридж бяхме работили заедно по много проекти. Един ден той ми се обади и каза: "Марко, Тед получи покана да се включи в прощалното турне на KISS. Това беше през 1999-2000 г. и той търси друг басист, който може и да пее някои от хитовете. Би ли имал интерес?" Отговорих му: "Да, разбира се!" Попита ме дали може да даде телефона ми на Тед. Отново казах: "Абсолютно!" Тогава Тед ми се обади. Той говори със скорост сто думи в секунда! Обожавам този човек. Има цялата ми любов и уважение. Направо невероятна личност! Попита ме дали мога да отида в Mates - известно място за репетиции - след около седмица. Разбира се, приех. Разучих някои от песните, които Дерек Сейнт Холмс пееше, а на прослушването изпълних "Hey Baby", "Stranglehold" и "Just What the Doctor Ordered". Тед искаше групата да остане трио, така че му трябваше басист, който може и да пее. Това беше всичко. Отидох на прослушването и получих мястото. Още на следващия ден ми се обади: "Да, ти си в групата!" Предстоеше ни да излезем на сцената на турнето с KISS. Първи бяха Skid Row, след това Тед Нюджънт и накрая Kiss. Прощалното турне беше през 2000-2005 г. Беше страхотно. Има доста концертни DVD издания от този период. Записахме и студиен албум, че даже пях и на испански. Така че това също е един от ярките моменти в кариерата ми и съм благодарен за всичко, което научих.
Няма как да не споменем и Нийл Шон и Journey. Нека ги коментираме накратко.
Той беше изклюително съсредоточен и концентриран, което е страхотно, защото работи за него. Но това водеше до това хората наоколо да го смята за "труден". Аз го намирах много директен, това ми харесваше. при Нийл нямаш неясноти - ясно е какво иска, какво получаваш ти. Срещнахме се точно когато събираше своя група с Дийн Касанова на барабаните, Джеф Скот Сото като вокалист и му трябваше басист. И се оказа, че ме е чул как свиря с Шийла И и много се впечатлил. Няколко седмици по-късно вече бяхме в студиото и записвахме. Направихме няколко албума заедно и получих обаждане от Journey. Но нямаме време за всички истории.
Кое е това, което те вълнува най-силно в музикално отношение най-близко бъдеще?
Догодина имаме още проекти с Джо Сатриани и Стийв Вай. След това аз самият ще записвам нова музика, соло. На 4 януари ще правим трибют на Фил Линът в Ирландия, имам участие на фестивала Frontiers в Милано, Италия. Все хубави неща.
