Петко Кралев се чу наскоро с китариста, за да го разпита за състоянието на бандата в момента, за развитието им в последните години, различното звучене на The Painful Truth, предизвикателствтото да пробиеш в Щатите, любовта му към новата музика и дали стримингът повече дава или отнема на групите днес. Първо, здравей и благодаря за възможността да се срещнем и да поговорим. За мен е истинско удоволствие. Фантастично. Нямаме търпение да дойде търпение. Никога не сме свирили на Hills of Rock досега, така че ще бъде страхотно. Първият ми въпрос е: нямаш страница в Wikipedia. Нямаме, така ли? О, имаш предвид - лично аз? Да, за теб лично. О, така ли? Не знаех. Всъщност дори не съм сигурен, че човек трябва да има Wikipedia страница. Причината да питам е, че докато правех проучване за интервюто, четях за групата и членовете ѝ и исках да науча повече конкретно за теб. И установих, че нямаш собствена страница, което ми се стори странно, защото почти всеки музикант има такава. Нека видим... Wikipedia... Skunk Anansie... Да, прав си. Няма отделна страница за мен, нали така? Точно така. И това ме подтикна да те попитам: откъде идва прякорът ти? "Ace" (ейс) се появи още първата ми година в Лондон. Бях на прослушване и когато ме попитаха как ми се струва музиката, аз отговорих: "Ace" – това в моя роден град означава просто "страхотно". Тогава, тъй като не бяха запонили името ми, бяха написали на касетата с прослушването "Ace". Общо са прослушали сигурно 50 души. След това се обадиха и казаха, че влизам в групата и понеже познаваха всички, заради тях всички в Лондон започнаха да ме наричат "Ace". И този прякор си остана така до ден днешен. Всъщност първият и най-важен въпрос в момента е — как е Кас? Какво е настоящото му здравословно състояние? Кас е добре. Напълно се възстанови, така че всичко с него е наред. Живее живота си на макс и наистина се наслаждава на турнето с групата. Отне му няколко години, за да го преодолее, но сега всичко е наред. Марк пък наскоро претърпя операция — беше диагностициран с рак на простатата. Направиха му операция и трябваше да се възстанови, за да може да тръгне с нас на това турне. Това е съвсем прясно — преди няколко месеца. Реално, излезе от операция, имаше шест седмици почивка, и веднага след това се върна на сцената. И двамата реално са бойци и оцелели. А това ти дава една нова перспектива — кара те още повече да цениш това, което имаш. Така че в момента и двамата наистина се наслаждават на турнето. Всички са добре, всички са на пътя. Групата в момента е в топ форма, на 110%! Да говорим за The Painful Truth. Най-дългата ви пауза между два албума – почувствахте ли риск да се разпаднете? Всъщност беше логична пауза. Направихме албум и го промотирахме с турне – Architecture. Докато бяхме на турне с него, записахме и концертен албум, и после започнахме турне и за него. След това дойде 25-годишнината на групата, така че направихме и юбилейно турне. Но после дойде COVID и всичко спря. Когато се върнахме след COVID, трябваше да завършим юбилейното турне – две години по-късно. Завършихме го и си казахме: "Добре, време е за нов албум." Написахме го, записахме го, и това отне няколко години. Така че на теория, това си е нормален график за нас. Просто COVID удължи всичко и наруши естествения ритъм. Да, мина доста време. Но не беше сякаш не сме правили нищо – напротив, постоянно бяхме заети. Най-трудният момент обаче беше самото начало на COVID. Беше наистина трудно. Не успяхме да се организираме дистанционно с писане на музика и споделяне на файлове – ние сме по-скоро група, която иска да е в една стая, да твори заедно. COVID буквално изчерпа всички средства на бандата. Нямаше останали пари за каквото и да е – освен да се върнем на турне и да се опитаме да поддържаме нещата живи. От гледна точка на взаимоотношенията помежду ни винаги сме били стабилни – проблемът беше финансов. Но знаехме, че ще оцелеем и без пари, така че в това отношение бяхме спокойни. Като започнахме работа по The Painful Truth, си казахме, че този път трябва радикално да променим звученето и да направим нещо различно. Албумът беше приет наистина добре и получи отлични отзиви. Как се чувствате от това? Доволни ли сте от резултата? Да, абсолютно. Защото този албум наистина е нещо различно. Докато го правехме, си задавах въпроси: "Дали изобщо вървим в правилната посока?", "Ще се хареса ли това на хората?" Не бях сигурен. Но в един момент си казах — правим едно и също нещо от толкова дълго време, време е да поемем риск. Бях готов да опитаме нещо напълно различно. Ако се провали – нека се провали. Ако се окаже страхотно – още по-добре. За мен беше важно просто да изляза от рамките, да се хвърлим и да направим нещо ново. И хубавото е, че когато човек направи такъв скок — да излезе от зоната си на комфорт и да рискува, публиката го усеща. Музиката става по-въздействаща именно защото носи нещо различно, неочаквано. И мисля, че хората оценяват това. Смяташ ли, че американската публика все още ви подценява? Да, мисля, че определено оставаме донякъде неоткрити в Щатите. Но трябва да се знае, че ние обикаляхме Америка цели седем години – по три-четири месеца на година, без прекъсване. Свирихме във всички клубове, постепенно изградихме една средна по размер публика – нищо грандиозно, но стабилно. Бяхме по радиата, навсякъде, но така и не успяхме да пробием в мейнстрийма. Мисля, че причината беше, че просто не беше подходящият момент за група като нас. През 90-те години музикалният климат там не беше готов за това, което правим. После започнаха да се променят издателските договори, дойде COVID и вече стана финансово почти невъзможно да обикаляш Америка с турнета, освен ако не получаваш наистина големи пари. Затова и спряхме да го правим. Ако искаш да пробиеш в Америка – да влезеш в класациите, да бъдеш разпознаваем – трябва да си там. Трябва да свириш по клубовете, да правиш концерти, да си по радиата, да даваш интервюта и да участваш активно в промоцията. А ние в момента просто не сме там. Така че това също е част от причината да не сме пробили на този пазар. Но честно казано, аз не се тревожа особено. Ако някой ден се случи – чудесно. Но и без това имаме страхотна фен база в цяла Европа, а също и в Австралия, Южна Африка и на други места. Така че съм напълно доволен от това къде се намираме в момента. По-трудно ли беше да направите The Painful Truth или първия албум? Бих казал, че първият албум беше труден, защото това е първият път, в който правиш албум изобщо. И тогава сам се напрягаш страшно много – струва ти се, че целият свят, цялото ти бъдеще зависи от този един запис. Ако не направиш добър албум и не потръгне, значи няма да имаш кариера. Така че първият път носи със себе си един вид психологическа тежест. Но в същото време, самият процес беше забавен и лесен, защото вече бяхме свирили песните на живо, обикаляли сме с тях по турнета – трябваше просто да уловим онзи момент. При The Painful Truth трудното беше друго – взехме песни, които вече бяхме написали, и започнахме да ги разглобяваме, да ги преподреждаме, да ги опростяваме. Така че, чисто музикално и технически, това беше по-сложен албум за създаване. Но пък не изпитвах никакъв стрес – просто се оставих на процеса. Ако някой кажеше: "Хайде да запишем китари", аз свирех. Ако пък кажеше: "Няма нужда от китари", казвах: "Супер, ще поседя навън". Докато при първия албум бях като на тръни – исках да свиря навсякъде, да запиша всичко перфектно. Бях по-млад, по-напрегнат. Така че бих казал, че и двата албума бяха трудни, но по различни причини. Равностойни са, просто по различен начин Имаш ли любима песен от албума? Обичам "An Artist Is An Artist" – текстът и структурата са уникални. Също и "Fell In Love With A Gir" – весела и funky. И "This Is Not Your Life". Но всъщност харесвам всички – всяка носи нещо ново. Очаква ли се нов албум? Планираме да започнем работа по новия албум след края на това турне. То завършва в края на август, така че вероятно ще си дадем няколко месеца почивка, а след това ще се съберем отново и ще започнем писането. Според мен писането и записването на нов албум ще отнеме над година. Така че реално може да се очаква излизането му след около две години. В сетлистите ви по време на концерти присъстват доста от новите песни. Как реагира публиката на тях? Да, да, точно така. Това всъщност е голямото предимство на стрийминг платформите, нали? Издаваш албум и хората веднага познават песните ти. Затова ние започнахме да ходим в нови територии, градове и държави, където никога не сме свирили досега. И сега пълним залите с огромни аудитории, а хората пеят заедно с нас. Определено работи. Достъпът до музиката сега е много по-добър в сравнение с 90-те. Тогава трябваше да свириш песента пред малка публика, да я свириш многократно, докато хората я научат. А сега, веднага щом излезе албумът, хората вече пеят текстовете на първите редове на концертите – дори на места, където никога не сме били. Така че да, много добре се приема. Имате голям концерт в Лондон със Smashing Pumpkins – какви са отношенията ви? Skin познава Били от групата. Свирили сме с тях няколко пъти през годините. Спомням си, че сме свирили заедно в Португалия и още няколко места, но от доста време не сме имали общи участия. Така че това ще е интересно. Мисля, че атмосферата ще бъде много добра – те ни познават, ние също ги познаваме. Очаквам концертът да бъде наистина страхотен. Личният ми любим период на Smashing Pumpkins са първите два албума, това ми е фаворитът при тях. Но и двете групи произлизаме от 90-те години, така че смятам, че шоуто ще бъде невероятно. Това не е първото идване на групата в България. Веднъж свирихте тук малко след събирането на групата, а шоуто беше наистина впечатляващо. Но ако погледнем някои от концертите тази година, изглежда, че шоуто е малко по-обрано. Умишлено ли е това? Опитвате ли се да направите нещо различно на сцената? Или просто искате музиката да говори сама за себе си, без да прекалявате с визуалните ефекти? Не съм сигурен кое турне беше това, за което говориш, затова не мога да направя директно сравнение. Но това шоу има страхотно осветление — не е най-доброто, което сме имали, но определено е голямо и впечатляващо. Имаме и тези специални черни шипове, които също допринасят за сценичната визия. Skin пък използва различни костюми, така че какво точно ще видиш зависи от това на кой концерт си. Освен това, звукът също се е подобрил значително. Нашата продукция вече е по-скъпа, отколкото преди, но мисля, че най-голямата ни инвестиция е в светлините — имаме наистина убийствено светлинно шоу. Hills of Rock е наистина страхотен фестивал. Събира много групи от 90-те години, но и доста съвременни изпълнители като Good Year и други. Харесва ли ви да свирите с по-млади групи? Подкрепяте ли млади артисти? О, да, наистина много ми харесва. Обичам да излизам и да ги гледам. Когато другите банди свирят, обикновено съм сред публиката или понякога стоя до сцената, ако свири по-голяма група. Много ми е приятно да наблюдавам всички банди. А зад сцената се срещаме с всички, прекарваме време заедно и създаваме страхотна атмосфера. Обожавам новите групи и съм винаги отворен към нова музика. Смесената публика повод за притеснение ли е? Не, всъщност изобщо не е и ще ти кажа защо: преди няколко години свирихме на концерт заедно със System of a Down. Те излязоха след нас, а преди нас беше групата Down с Фил и Салма — така че бяхме като в своеобразен сандвич. Помислих си: "Публиката изглежда доста тежка, как ли ще се получи?" Но когато излязохме на сцената, направихме това, което умеем най-добре. Балансът беше перфектен — изсвирихме няколко балади, хората ни познават отдавна и се получи страхотно. Докато те изпълняваха своята тежка музика, ние предложихме по-известните си песни и балади, което допълнително разнообрази настроението. За нас смесването на различни видове публика е нещо естествено, защото вярваме, че можем да се харесаме на много хора. Понякога сме като освежаваща пауза – когато те свирят по-тежко или хедонистично, ние внасяме малко различен заряд. А ако публиката е по-лека, ние сме този тежък рок елемент, който раздвижва атмосферата. Затова можем да се впишем навсякъде и се чувстваме много комфортно с това. Слушаш ли нова музика, вдъхновяваш ли се от съвременни изпълнители? Да, постоянно слушам нова музика. Мога да ти кажа точно какво слушах вчера, ако имам телефона си под ръка. Вчера, например, слушах Greek Death, After Die in Love и Raspberry Moon Hotline TNT. Миналата седмица пък бях слушал Fairyland Codex на Tropical Fuckstorm, King Gizzard and the Lizard Wizard, новия албум на Turnstyle, The Puritans, Crooked Wind, Stereo Lab, Corrosion of Conformity, The Smile, дори новия албум на Laura Marling. Постоянно слушам нова музика и библиотеката ми непрекъснато се обновява. От време на време обаче се връщам и слушам и по-класически групи като Down и Corrosion of Conformity. Харесвам всички видове музика, но най-много обичам да откривам нова музика. Дори и да не е блестяща, обичам да слушам нови албуми, Имате песен, която се казва "Yes, It’s Fucking Political". Смяташ ли, че днешните изпълнители правят достатъчно политическа музика, или по-скоро се опитват да я избягват? И важно ли е музиката да бъде политическа? Мисля, че е важно музиката да бъде политическа, ако това е посланието, което искаш да предадеш. В музиката има място за всеки – било то денс музика, любовни песни или теми за взаимоотношения и разбити сърца, които също са огромна част от живота. Ако не си добър в писането на политически текстове, това също е напълно нормално. Ако пък искаш да кажеш нещо политическо, направи го по начина, по който го чувстваш – не е нужно да излизаш и да казваш директно "счупете системата". Можеш да го изразиш по по-лиричен, по-криптичен начин, просто чрез музиката да предадеш това, което чувстваш. Ако нямаш политически заряд в музиката си, пиши за своя живот, за преживяванията си, за взаимоотношенията си, или просто за това да се забавляваш, ако правиш метал. Музиката е за всички и не е задължително да бъде политическа. Но е хубаво, когато чуваш гледните точки на хората и можеш да се съгласиш с тях. Спомням си, когато излезе Rage Against the Machine – това беше нещо специално, както и Public Enemy. Ако в музиката има послание, тя става много по-силна – ако това търсиш, разбира се. Как гледаш на политически заредените концерти? Мисля, че хората казват това, което искат да кажат. Живеем в свободен свят и всеки има право да изразява мнението си. Ако другите се съгласят – страхотно, ако не – просто не се съгласяват. Свободата на словото е най-важна. Според мен е важно хората да отправят послания, защото понякога те могат да доведат до промяна. Сигурен съм, че когато се появиха Rage Against the Machine, много млади хора са се променили и започнали да мислят по различен начин, да задават въпроси, да изследват нещата и да се интересуват от политика. Така че това е нещо хубаво, но всичко зависи от начина, по който го казваш и от това как хората искат да го чуят. Говорихме по-рано за стрийминг платформите, а аз наскоро видях някои проучвания и статистики, че физическите носители се завръщат. Дори има ръст в продажбите на касетки, което е интересно.Но мислиш ли, че стриймингът отне нещо от начина, по който слушаме музика? И смяташ ли, че трябва да намерим някакъв баланс? Не мисля, че стриймингът е отнел нещо — напротив, според мен е добавил. Винилите бяха страхотни и още са, но в днешния ми живот… обожавам винили, продаваме доста, но лично аз просто нямам време да си пускам грамофона, особено когато съм в движение. А стриймингът, като слушател — това е най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Обожавам го, защото мога да слушам по десет албума на седмица, напълно различни неща, да пробвам нова музика. Имам абонамент за Apple, така че имам достъп до всичко, мога да си свалям албумите. За мен стриймингът е страхотен. Най-хубавото при него е, че можеш да пуснеш един албум и той да достигне до целия свят моментално. Всички могат да го чуят веднага, което е невероятно. А за музикантите — можеш да направиш концерт на място, на което никога не си стъпвал преди, и да разпродадеш билети, просто защото някой в Бразилия, например, е слушал албума ти. Така че наистина е нещо страхотно. Стриймингът всъщност е помогнал на много музикални кариери. Единственият проблем е как артистите да печелят пари от него — в това отношение не е много добре, защото на практика не изкарваш почти нищо от стрийминга. Но ако погледнеш цялата картина — мисля, че това е нещо добро за музиката. Хората по цял свят слушат Skunk Anansie, които никога не биха ни чули иначе. А аз самият слушам албуми на банди, за които не съм и чувал. А винилът днес е по-скоро удоволствие, нещо специално. Хващаш албума, слагаш го на грамофона, разглеждаш обложката — цял ритуал. Но е и скъпо — купуването на винили вече е лукс. И последно, би ли поканил феновете да ви гледат на Hills of Rock? Разбира се! Ако идвате на Hills of Rock, очаквайте 110% енергия от Skunk Anansie. Ще разбием сцената, както винаги — и още малко отгоре, специално за Hills of Rock. Може би дори 120% от нашата енергия и вибрации! Ще има много песни от новия албум, но и всички класики, които обичате. Ще имаме убийствено светлинно шоу. И, разбира се, кралицата на сцената — Skin — ще разтърси всичко! Ако вече сте решили — ще се видим там! А ако още се колебаете — купете си билет. Струва си! Гледаме Skunk Anansie тази вечер на сцената на Hills of Rock.