Проектът, който излиза на 10 юли чрез Capitol Records, е записан за по-малко от месец в Metropolis Studios в Западен Лондон, като Мик Джагър, Кийт Ричардс и Рони Ууд отново работят с продуцента и носител на “Грами” Андрю Уот, който продуцира и предния им албум “Hackney Diamonds” от 2023 година.
Проектът включва изпълнения на Джагър, Ричардс и Ууд, заедно с основните им сътрудници, сред които Дарил Джоунс, Мат Клифърд и Стив Джордан. В албума има и специално участие на покойния Чарли Уотс, записано по време на една от последните му звукозаписни сесии преди смъртта му през 2021 година. Допълнителни участия идват от наистина впечатляващ списък с гост музиканти, включително Стив Уинууд, Пол Маккартни, Робърт Смит от The Cure и Чад Смит от Red Hot Chili Peppers.
Албумът ще бъде достъпен в широка гама от формати, включително CD, луксозни CD издания, касета, различни варианти на винил (стандартни и лимитирани цветни издания), ексклузивни версии за определени търговци и специални бокс-сетове, както и сингъла “In The Stars” на CD и винил.
“Rough And Twisted” звучи толкова “класически Stones” най-вече защото песента връща групата към онзи специфичен баланс между мръснишки рокендрол, блус груув и небрежна елегантност, който превърна The Rolling Stones в институция още в края на 60-те и началото на 70-те години. Може да видите официалната визуализация към видеото тук:
https://youtu.be/uIM6FotLWuA
Един от най-важните елементи е китарният подход на Кийт Ричардс и Рони Ууд. Вместо модерно “претоварен” звук, тук има рехава, дишаща китарна текстура — онова характерно преплитане между ритъм и водеща китара, при което никой не “свири соло”, а двамата буквално танцуват около рифа. Това е техника, която Stones развиват още в ерата на Sticky Fingers и Exile on Main St. Продукцията на Андрю Уот също е важна. Вместо да “модернизира” групата прекалено, той очевидно се опитва да улови усещането за жива банда в студио — нещо, което Боб Езрин прави с Deep Purple или Рик Рубин правеше с по-късните албуми на Джони Кеш. Затова песента звучи органично, топло и леко сурово, а не стерилно.
Симеон Чешмеджиев
Мик Джагър и компания пуснаха видео към парчето “Rough And Twisted”
08.06.2026 12:59
Новият албум на групата излиза на 10 юли
Проектът, който излиза на 10 юли чрез Capitol Records, е записан за по-малко от месец в Metropolis Studios в Западен Лондон, като Мик Джагър, Кийт Ричардс и Рони Ууд отново работят с продуцента и носител на “Грами” Андрю Уот, който продуцира и предния им албум “Hackney Diamonds” от 2023 година.
Проектът включва изпълнения на Джагър, Ричардс и Ууд, заедно с основните им сътрудници, сред които Дарил Джоунс, Мат Клифърд и Стив Джордан. В албума има и специално участие на покойния Чарли Уотс, записано по време на една от последните му звукозаписни сесии преди смъртта му през 2021 година. Допълнителни участия идват от наистина впечатляващ списък с гост музиканти, включително Стив Уинууд, Пол Маккартни, Робърт Смит от The Cure и Чад Смит от Red Hot Chili Peppers.
Албумът ще бъде достъпен в широка гама от формати, включително CD, луксозни CD издания, касета, различни варианти на винил (стандартни и лимитирани цветни издания), ексклузивни версии за определени търговци и специални бокс-сетове, както и сингъла “In The Stars” на CD и винил.
“Rough And Twisted” звучи толкова “класически Stones” най-вече защото песента връща групата към онзи специфичен баланс между мръснишки рокендрол, блус груув и небрежна елегантност, който превърна The Rolling Stones в институция още в края на 60-те и началото на 70-те години. Може да видите официалната визуализация към видеото тук:
https://youtu.be/uIM6FotLWuA
Един от най-важните елементи е китарният подход на Кийт Ричардс и Рони Ууд. Вместо модерно “претоварен” звук, тук има рехава, дишаща китарна текстура — онова характерно преплитане между ритъм и водеща китара, при което никой не “свири соло”, а двамата буквално танцуват около рифа. Това е техника, която Stones развиват още в ерата на Sticky Fingers и Exile on Main St. Продукцията на Андрю Уот също е важна. Вместо да “модернизира” групата прекалено, той очевидно се опитва да улови усещането за жива банда в студио — нещо, което Боб Езрин прави с Deep Purple или Рик Рубин правеше с по-късните албуми на Джони Кеш. Затова песента звучи органично, топло и леко сурово, а не стерилно.
Симеон Чешмеджиев
