Милена дойде в студиото на Z-Rock днес, защото имаше много насъбрали се поводи за гостуване: нова песен, финалът на конкурса "Силата на рока", предстоящи концерти... Какво всъщност я държи винаги "на педал" и на гребена на вдъхновението, любопитна бе Елена Розберг. "Почивам си, понякога", каза рок примата, но призна, че дори когато не чуваме и не виждаме новини за нея, тя винаги се занимава с музика. Най-новата е песента "Великан". "Идеята за текста ми дойде от ежедневието ни, от това как хейтърството вече се приема за нещо напълно нормално, а това не ми харесва", не крие Милена. Музиката пък се случила много бързо по време на джем сешън с бандата - тя подхванаха мелодията, а после всички споделили идеите си, включително в аранжимента. "Докато мислех за текста, който дойде като филтър на ежедневието ни, установих следното нещо: има хора, които са супер креативни, положителни, полезни и готини, те са тези, които създават и сияят... и след тях идват онези, другите хора, които, явно по силата на противоположностите, сякаш са създадени, за да мразят, рушат и мачкат. Те не виждат смисъла в креативността, те целят да унищожат, да убият положителната емоция. Е, точно тези хора, аз наричам "малките хора". Те са страхливи и нищо смислено не са свършили в живота си. Но пък се обединяват като гладни хиени и мачкат със силата на количеството - това е, което кара всяко нищожество да се почувства силно", обрисува нелицеприятната картина тя. Силните ѝ думи не касаят само грандиозните мащаби на нещата: "Tова е същото като вандализма в градинката. Нищо не си направил да е хубаво, но гледаш да счупиш, да изкъртиш, да го наплюеш. Ей такива емоции ме заляха, гледайки ежедневието ни." Като говорим за загуби, причинени от малки хора, Милена сподели с горчива ирония как наскоро открадват от колата ѝ цял тефтер с текстове - "Сигурно някой е решил, че е дебело портмоне". За съжаление, загубата е невъзстановима - "Хрумва ми нещо, не го ли запиша - ще го забравя. Запиша ли го, но преди да го науча наизвуст - загуби ли се, няма възстановяване. Всичко в този тефтер е загубено." Както винаги различна, и вдъхновението ѝ не идва както при повечето творци, много от които признават, че веднага след събуждане, още преди да се разсънят, изписват няколко страници свободен поток на съзнанието. "Аз давам на късо вечер, преди да заспя", разсмива се сама от израза си тя. "Това е едно особено състояние, в което си мислиш, че спиш, но реално вътре не спиш, а гледаш неща, които са си там, случват се, ти си само зрител. Така е било с много от текстовете ми - буквално ги виждам как се редят, аз само трява да ги запиша. Сякаш ги е имало някъде в космоса, а аз ги виждам на готово. Не се напъвам, не става със сила." Всъщност целият процес е спонтанен и свободен, обяснява без притворство Милена. "Не правя редакции, не ползвам някакви речници за рими и помощни средства. Много хора написват първото изречение и след това водят всичко по него - всяка рима, всяка строфа. Така смисълът напълно се губи и целият заряд изчезва. А когато ми идва така, като наготово, или успявам да го запиша, или го забравям, изчезва. Поправям само, ако има нещо, което нарушава ритмиката на музиката, която му замислям. Тогава или махам частта, или просто чакам да се пренаредят думите и отново да ги видя, вече в подходящия ред." Милена даде пример с песента "Моите ангели": "Всичко е като филм в главата ми, който гледам. Няколко пъти записвам случващото се, но все го губя. Или заспивам и не го довършвам. Но все не се получаваше. И последния път просто ми се изсипа цялото парче и го записах - от-до. Не е коригирано изобщо, нито дума." Процесът не е нов, припомни си Милена. "Всичко датира от много отдавна, още свирех с Ревю. Един път, когато бяхме в Михайловград - сега Монтана - на концерт, Ревю с Ахат, аз тогава бях гадже с Денис. Та в хотелската стая сме си легнали вече и спим, но явно аз не съм била наистина заспала, защото изведнъж започнах да пиша. Той ми казва "Какво ти става?!", викам му "Чакай, чакай" и продължавам да пиша. Ето така се роди парчето "Сън". Денис беше много шашнат и вика "За първи път виждам някой както си спи, така да стане и да почне да пише". Това беше първият път. А после нещата явно просто си тръгнаха по този начин." Няма предсказуемост, или начин да предизвика процесът да се случи обаче, признава изпълнителката: "В нормална вечер си лягаш и заспиваш. А тогава просто нещо започва да те ръчка да станеш и да пишеш. И знам, че това не е уникалено, много артисти са така, не само музиканти." Вдъхновени музиканти са част и от конкурса "Силата на рока", чийто финал е на 19 юни, тази неделя. В "Маймунарника" ще видим 12-те групи-финалисти, подбрани измежду много кандидати и надвили останалите с много качествени парчета, уверява Милена. "Радвам се, че това са все нови и млади автори - някои са на по 14-15 години, които имат страхотни идеи." Победителите ще получат професионален запис на сингъл, а второ и трето място ще са с предметни музикални награди. Събитието ще започне в 17ч., за да може да приключи до 23ч. Всяка банда ще разполага с по пет песни време - едната, с която са кандидатствали и още четири, за да може публиката да придобие идея за звученето им. "Журито умишлено е подбрано измежду познавачи от различни стилове и години - Ивайло Кицов, който е "почетен член", смее се Милена, "Емо Братанов, Емо Анчев от Конкурент, Пепи Попов от бившия Атлас и аз." Бившите победители RPM ще са специални гости на концерта и ще изнесат сет между 30-45 минути. Макар да не обяви фаворити сред финалистите, Милена не се сдържа да обърне внимание на пуликата върху младата плевенска банда "Гравитация Рок" - брат и три сестри, чийто баща от малки ги е ориентирал към музиката и сега, на около 13-14, звучат по-добре от обиграни възрастни музиканти, хвали ги тя. Обществените ангажименти не отменят личните обаче и пред Милена и нейния бенд стоят ред участия - музикантите ще подгряват за концерта на Sodom на 15 септември, които изнасят юбилейно шоу. "Имаш история със Sodom, и преди сте били на една сцена", отбеляза Елена. "Да, преди 30 години свирихме заедно на стадион Академик. Амебата излезе със страхотна идея - след толкова години да повторим същото нещо. Покани ги още миналата година, но заради ковида не стана, но сега е 100% сигурно, че концерт ще има, каквото ще да става." Спомените от събитието са още живи в паметта ѝ. "След концерта, на който имаше не знам колко хиляди човека, беше ужас направо, решихме да се поопознаем и някой ни покани в много яка вила с басейн. Помня, че се черпихме безкрайно и скачахме с дрехите в басейна. Беше жесток купон, имам и снимки, ще им ги покажа", смее се Милена. Но до септември има време и преди това идва пловдивското издание на Hills of Rock, плюс куп свирения из страната. Акцент ще са акустичните версии на песните, които публиката видимо обича и припява.