Доли Партън, иконата на кънтри музиката, чиито глас, проникновени текстове и бляскави костюми определиха нейния път от дървена къщичка в планините на Тенеси до върха на славата и признанието, почина на 80 години, съобщава БТА. За смъртта ѝ съобщи племенникът ѝ Брайън Сийвър във видео, публикувано в социалните мрежи. Не беше посочена причина за смъртта. Притесненията за здравето на Партън, които започнаха миналата година, когато тя отложи, а по-късно и отмени концертите си в Лас Вегас, нараснаха до такава степен, че миналата есен тя се обърна към социалните мрежи, за да потвърди, че "още не съм умряла". През май тя заяви, че е реагирала добре на лечението, след като, както сама каза, имунната ѝ и храносмилателната ѝ системи "напълно са се разбалансирали" през последните години.
View this post on Instagram
Известна с пищните си форми, огромните си руси перуки и прилепналите си тоалети, които подсилваха нейния самоироничен хумор, тя беше сред най-обичаните личности в музиката и извън нея - една от малкото знаменитости, чиято привлекателност надхвърляше поколенията, географските граници и политиката. Тя написа стотици песни, включително класики като "Jolene", "Coat of Many Colors" и "I Will Always Love You", които са реализирали общо над 100 милиона продажби по целия свят и над 1 милиард стрийминг прослушвания онлайн. Партън, която по време на изявите си свиреше на украсени със скъпоценни камъни банджо и китара с дългите си нокти, беше щедра филантропка и успешна бизнесдама, чиито проекти включваха тематичен парк в подножието на Смоуки Маунтин, близо до родното ѝ място. Кариерата ѝ беше завинаги повлияна от възпитанието ѝ като едно от 12-те деца, родени в това, което тя наричаше "бедно като мишка" семейство от Тенеси. Тя създаде своята образователна неправителствена организация Imagination Library, за да изпраща безплатни книги на децата в Тенеси. Първите музикални изяви на Партън са в църквата, където дядо ѝ е проповедник. На 10 години вече се учи да свири на китара и пее в местни телевизионни предавания. На 13 години се появява в Grand Ole Opry в Нашвил, където Джони Кеш я представя като "едно малко момиченце от Източен Тенеси". С куфар, пълен с песни, тя последва чичо си, Бил Оуенс, също автор на песни, в Нашвил, след като завършва гимназия през 1964 г. Фред Фостър, който е продуцент на Рой Орбисън, Уили Нелсън и други, вижда потенциала ѝ и урежда песните ѝ да бъдат изпълнени от други изпълнители, както и Партън да запише албум. Към средата на 70-те години Партън вече е кралицата на Нашвил. Партньорството на Партън с Портър Уагънър е ключово за кариерата ѝ. Първият им дует, "The Last Thing On My Mind" излиза през 1967 г. - същата година, в която тя основава собствена издателска компания. Макар дуетите им често да са големи радио хитове, соловите сингли на Партън в началото не се нареждат толкова високо в класациите. С Уагънър като съпродуцент тя започва да приспособява своя кънтри глас към по-изтънчен, поп-ориентиран стил. Тя постига първия си солов сингъл номер 1 с "Joshua" и влиза в Топ 5 с баладата "Coat of Many Colors", разказваща как майка ѝ е съшила парчета плат, за да ѝ ушие палто, което Партън носи "с такава гордост", дори когато връстниците ѝ я подиграват, че е бедна. Песента, с библейските си препратки и ода към майчината любов, по-късно е превърната в детска книга и телевизионен филм. През 1973 г. тя записва хита, който определя кариерата ѝ - "Jolene". Песента оглавява класациите за кънтри музика, преминава в поп жанра и по-късно е издадена на международния пазар, което отваря нови аудитории за Партън. "Jolene" е една от най-често използваните ѝ композиции, включително от Майли Сайръс (кръщелницата на Партън), Оливия Нютън-Джон и The White Stripes. След "Jolene" тя постига огромен успех през 1974 г. с "I Will Always Love You" - ода и сбогуване с Уагънър, която ѝ помага да спечели наградата за вокалистка на годината на Асоциацията за кънтри музика в две поредни години - през 1975 и 1976 г. Партън отхвърля предложението на Елвис Пресли, който иска да я запише, защото не желае да сподели авторските права. Десетилетия по-късно версията на Уитни Хюстън на "I Will Always Love You" се превръща в огромен хит за саундтрака към филма ѝ от 1992 г. "Бодигард" и счупва рекорди по продажби. Хюстън печели "Грами" за изпълнението си през 1994 г., връчена ѝ лично от Партън. "Here You Come Again" - поп хит, преминаващ в други жанрове, и една от малкото песни, които тя не е написала сама, утвърждава Партън като изпълнителка в различни жанрове и ѝ донася първата награда "Грами" през 1979 г. "Много хора си мислят, че напълно съм изгубила ума си", казва тя пред Асошиейтед прес през 1979 г. за промяната в песенния си стил. "Но не се страхувам от промяната. Очаквам успех, но съм подготвена за провал. Не ми пука дали хората смятат, че греша. В сърцето си зная, че правя правилното нещо." Сред другите хитове на Партън, които преминават в различни жанрове, са заглавната песен от "9 to 5" - комедията от 1980 г. с участието на Партън, Джейн Фонда и Лили Томлин; както и дуетът ѝ с дългогодишния ѝ приятел Кени Роджърс "Islands in the Stream", написана от братята Бари, Морис и Робин Гиб от Be Gees. През 1987 г. тя си сътрудничи с Линда Ронстад и Емилу Харис по албума Trio, продал се в милионен тираж. За милиони фенове тя е просто "Доли" - смесица от южен чар, хумор и блясък. Но тя се счита и за феминистки образец за подражание, защото сама държи юздите на кариерата си, пише собствените си песни, притежава правата върху творчеството си и се грижи за финансите си в един свят на развлеченията, доминиран от мъже. Партън не се притеснява да се подиграва на себе си; когато е водеща на Saturday Night Live през 1989 г., тя казва на сценаристите, че единствените ѝ ограничения са да не ругае и да не се подиграва на Исус. Тя редовно се шегува с гърдите си или с образа си на "глупава блондинка", но с намигване, че именно тя контролира смеха. В мемоарите си "My Life So Far" Джейн Фонда си спомня за начина, по който Партън се шегува - "обикновено доста пикантно" - и за смеха ѝ, който е "някъде между момичешко кикотене, експлозивен писък и каскада от малки камбанки". През цялата си кариера тя се радва на своя бляскав стил, често носейки изработени по поръчка рокли и бодита с кристали, които подчертават извивките ѝ, дори ако това предизвиква неодобрителни възгласи от другите в бранша. Външният ѝ вид винаги е част от по-широкия ѝ музикален бизнес план. "Зная, че песните ми са добри, дори и да съм грозна като греха", казва тя пред АП през 2014 г. "Затова си мисля: "Е, вероятно бих избрала да изглеждам така, дори и да съм сервитьорка." Искам да кажа, това е моят стил. Харесвам много грим. Харесвам обемна прическа. Харесвам лъскави дрехи. Харесвам да се показвам. Просто съм такава." В средата на 60-те години тя се омъжва за Карл Дийн, предприемач в областта на асфалтирането; те са заедно до смъртта му през 2025 г. на 82-годишна възраст. Въпреки че рядко се появява на публични места, той оказва влияние върху кариерата ѝ. Тя разказва пред NPR, че е написала "Jolene" за една кокетна банкова служителка, която сякаш проявява интерес към Дийн. Отвъд музиката ѝ, най-трайното наследство на Партън може би е нейната щедрост и широка популярност. През 1995 г. тя създава Imagination Library - програма, която всеки месец изпраща безплатна книга на деца, от раждането до петгодишна възраст. Идеята идва от личната ѝ история - баща ѝ не е можел да чете и пише. През годините на съществуването си, проектът е раздал над 300 милиона книги на децата. Когато през 2016 г. смъртоносен горски пожар опустошава планината Смоуки, тя организира телемаратон с участието на звезди и създава фондация, която изпраща месечни чекове на жителите, чиито домове са повредени или унищожени. Тя открива тематичния си парк "Доливуд" в Източен Тенеси, който привлича туристи от цялата страна, и създава фондация "Доливуд". Пише книги и мемоари, включена е в Залата на славата на кънтри музиката и получава награда за цялостно творчество от Академията за звукозапис. През 2025 г. е избрана за носителка на хуманитарната награда "Жан Хершолт" от Академията за филмови изкуства и науки. С 55 номинации за "Грами" и 10 награди Партън е третата жена с най-много номинации в историята на "Грами", изпреварена само от Бионсе и Тейлър Суифт. През 2022 година е номинирана за Рокендрол Залата на Славата и първоначално тя отказва номинацията. Залата обаче на свой ред отказва да се съобрази с това ѝ и така тя е въведена в редиците ѝ, заедно с останалите членове на Випуск 2022. Заканва се в чест на отличието да запише цял рок албум и издава Rockstar през 2023. Записва и великолепен кавър на "Home, Sweet Home" заедно с Mötley Crüe. Партън преодолява социалните и политическите различия, като обединява няколко поколения фенове както от градовете, така и от селата. В бурните предизборни години не беше необичайно да се видят тениски с надпис "Доли за президент". Но тя строго се въздържа да изразява собствените си политически убеждения, често отклонявайки въпроси за президенти, кандидати, политики и други спорни теми. "Не се занимавам с политика", казва Партън на водещия Джад Абумрад в популярния му подкаст "Америка на Доли Партън". "Имам твърде много фенове и от двете страни на бариерата. Разбира се, имам мнение за всичко, но преди години се научих да си държа устата затворена по тези теми."
