От днес книгата “Буги Барабата: Шофьорът на блуса” официално е на пазара и може да бъде закупена от сайта на Z-Rock. Книгата не може да бъде закупена от офиса ни - само и единствено онлайн. Лимитираното издание на книгата вече е напълно изчерпано. Отново правим уточнението, че парите и от двете опции отиват директно във фонда за построяване на паметник на големия музикант.
Вчерашното шумно блус-рок събитие мина отлично и при голям интерес. Още от самото начало ми направи впечатление, че пред бара има поне 50 души. Сред тях веднага разпознах Светлана Близнакова “Севи“ – автор на книгата, Васко Кръпката, Елена Розберг, Георги Згуров-Гурко, Краси Москов, програмният директор на Z-Rock Спас Шурулинков и много други.
Както и предположих – щом отвън е така, вътре ще е чудо. Ами чудо беше. Барът беше пълен до пръсване, хората пийваха и се смееха, а на специален щанд се продаваше новата книга за Буги. Освен луксозното издание, имаше и 100 специални колекционерски комплекта с крафт бири, подложка, отварачка, тениска. Настроението беше отлично, Буги отново успя да събере много будни, добри и усмихнати хора на едно място. Разбира се, до един - крайни меломани.
Около 19 ч. започна “официалната“ част. Васко Кръпката я откри с думите: “Най-симпатичното зомби на българската блус сцена вече отиде на небето.“ Последваха бурни аплодисменти в памет на Буги. Запитах се “Защо зомби?“ Вероятно защото спеше по 4 часа на денонощие... или защото можеше да се зомбира и изгуби в любимата си музика, или пък защото никога не го видях с официални дрехи. Така или иначе – има нещо симпатично в това определение. На сцената бяха още Севи, Спас Шурулинков и управителят на “Рейнарс Алуминиум“ Анатоли Павлов. Спас Шурулинков взе думата и разказа набързо, че създаването на тази книга е било много трудно:
“Отне ни близо две години и половина, сложна задача. С това изпълняваме цел номер едно. Цел номер две е паметник за любимия ни колега, но тя се отлага напред във времето, тъй като проектът за паметник засега попада в Параграф 22 в Общината и ще е нужно още време, докато се разблокира. Така или иначе, всички събрани пари за паметника се пазят зорко, а към тях ще прибавим и всички приходи от новата книга”.
Пред микрофона застана Анатоли Павлов, без когото излизането на книгата нямаше да се случи. Под бурни аплодисменти той заяви: “Никога няма да го забравим“.
На свой ред Светлана Близнакова-Севи, която написа тази книга, каза, че се е изправила пред огромно предизвикателство с нея. Тя обаче допълни, че през цялото време е усещала невидимата подкрепа на Буги, който сякаш я е направлявал, бил е зад нея и зад всички хора, споделили историите си с него. Впрочем, книгата е пълна с тях: вълнуващи моменти и разговори, непубликувани снимки, интересни лични истории на нашия незабравим колега и приятел. Севи е нарисувала лично и много скици за изданието, които създават уникална атмосфера. Тя прочете произволен абзац от книгата, в който Буги се отнася с леко недоверие и насмешка към големия философ Ницше. Да, Буги можеше да се шегува с всичко. Последва още един негов цитат: “Всеки може да напише книга, но да я прочетат могат само грамотните“. Севи не пропусна да отбележи, че нейният любим Рали Велинов (SEVI, бас) е автор на подзаглавието “Шофьорът на блуса“. Благодарни сме му за това.
Официалната част приключи и дойде ред на музиката, която е в сърцето на цялото събитие. Васко Кръпката се качи на сцената и разказа как навремето Буги е дошъл при него и се е опитал да му подари собствените си песни. Кръпката обаче е отказал на секундата, след като е чул част от парчетата и е посъветвал Буги сам да ги изпее и запише. Още тогава той е видял невероятен чар във външността и гласището на Буги, и е заподозрял в него бъдеща звезда на блус сцената. И разбира се, се е оказал прав. Преди да започне концерта, научихме още няколко много любопитни неща. Александър Панайотов (Сашо Пожара) е подарил любимата китара на Буги и част от апаратурата му на “Блус бара на Кръпките“. Така те остават на място, в което винаги ще звучи любимият на Буги блус. Кръпката показа китарата – уникален червен Fender, който се държи свойски и прави номера – например, къса му се първа струна и много трудно се сменя. Васко отбеляза, че Буги продължава да си прави номера с нас горе от небето.
Концертът започна с песента „Кофти се чувствам, гадже“. Васко беше на вокали, с любимата китара на Буги. На сцената бяха още Сашо Пожара, Любен Димитров (барабани) и Мирослав Найденов (вокали и китара). Останах с впечатление, че Кръпката ще изсвири едно-две парчета, но се оказа, че греша. Той така и не слезе от сцената. Последваха песните "Защо", "Неочакван дъжд", "Уиски с бира" и много други. Концертът беше уникален, Буги със сигурност е останал доволен, също като нас. Кръпката направи най-дългото и впечатляващо соло с хармоника, което съм чувал на "Неочакван дъжд". Барът беше препълнен – хора вътре, хора отвън, смях и закачки навсякъде.
Излязох за малко въздух и си поприказвах с известния телевизионен и радиоводещ Ники Кънчев. Близо до него бяха оперната певица Гери Николаева и Васил Димитров – изпълнителен директор на Фреш Радиогруп. А момчето на снимката горе вляво се казва Васил. Той е почти на 14 години и е смел кръщелник на самия Буги.
Чудесна и паметна вечер. Цветна, шумна, позитивна, много музикална. Някои от колегите бяха с децата си, включително и аз. Дъщеря ми, която е на 4 години, ме попита дали в момента свири най-великата група на света? Отговорих ѝ с лаконичното: Да.
Поклон пред паметта на Марио Събев – Буги Барабата. Още веднъж - книгата за неговите “щуротии и живот“ може да поръчате тук.
Автор: Симеон Чешмеджиев/ Снимки: Кристина Цветкова
