Деян Каменов и Николай Маджаров-Файчето, съавтор и продуцент на новите записи на Дидо, гостуваха на Елена Розберг по-рано днес. Те представиха първото самостоятелно ЕР на Деян, озаглавено "Light My Way", което той издава и под ново артистично име - DeeStoned.  Разбира се, началото на разговора беше помрачено от новината, с която стартира денят - за загубата на Джеф Бек. "Натъжени сме, разбира се", каза Файчето. "Все по-малко стават хората с такъв ранг, които оставят следа, която далеч надхвърля полето им на дейност. Той не беше просто музикант, той е култура, която губи поредния си представител - каквито бяха Дейвид Бауи, Принс. Това не са просто музиканти." Дидо обаче решително разсея мрачните мисли и насочи разговора към темата на гостуването им - хубавите нови неща, които двамата са направили заедно и които той нямаше търпение да представи. "Дадох на Фай някакви наброски с акустични китари, мелодии и текстове, а той сглоби неща, които за мен са по-скоро филмови - звучи като неиздавани парчета от саудтрака на [сериала на HBO с участието на Матю Макконъхи и Уди Харелсън] "Истински детектив"". Срещата на двамата става през сестрата на Дидо, която също се изявява на музикалната сцена и гради име за себе си в проекта Yana&The Lames. "Чух много яки звуци в последните ѝ неща и я попитах - с кого правиш това?", припомня си Деян. Всъщност се оказва, че двамата се познавали и от преди, но сега за първи път се усетили в творчески контекст. "Постепенно нещата започнаха да се сгъстяват - покани ме да изпея вокалите в една негова песен, после пък аз предложих да му пусна мои неща. Макар че беше малко резервиран в началото", уточнява Деян. "На мен ми е много приятно да работя с такова семейство", прекъсва го Николай. "В нашия проект Yana&The Lames Яна е централна фигура и да имаш двама човека от едно семейство, с които да можеш да работиш така, това е мечта на всеки продуцент. Защото най-сериозният проблем е, че има много талантливи млади хора, но нямат фундамент, на който да стъпят. А това са хора, откърмени от родителите си с Beatles и Rolling Stones, затова в работата си с тях получавам истинско удоволствие." На този етап продукцията им няма видео, но това е напълно целенасочено, казва Николай. "И с Яна още не сме направили видеа по същата причина. Отказваме да правим компромиси с каквато и да е част от процеса - нито с музиката, нито с визуализацията. Ако искахме, лесно можехме да скалъпим нещо набързо, но това не е смисълът. Смисълът е да излязат неща, които имат цялост, изглеждат добре и от което хората да се усетят част, когато ги гледат." Откъде идва вдъхновението зад проекта, който ни представят? "Стийм пънкът и ню викториън усещането срещат музиката - ето така видях Дидо", разкрива Фай. "Един съвременен прочит на стийм пънка от 2023, мисля, ще е приятен за всички." А фундаментът, за който споменават по-рано - нужен ли е и на аудиторията, която ще ги слуша и гледа, пита Елена. "Това, което правим на живите концерти е едно по-свободно, интерактивно преживяване", разказва Дидо. "Хората идват на концертите с идеята, че нямат идея на какво попадат - защото песните още не се бяха завъртяли, защото след 17 години в D2 не знаят изобщо какво могат да очакват. Но накрая на концерта виждам усмихнати хора, които реагират на авторските неща и виждам, че успявам да им предам свобода и непосредственост." "Ние все пак сме артисти", включва се Николай. "Има една артистичност и театралност в тези неща. Когато представяме даден продукт, искаме да е по най-артистичния възможен начин. Но истината е, че всичко е много честно - цялата но музика е преживяна. Той си е преживял текстовете, аз пък съм изживял музиката, която съм написал. Затова не е необходимо да си прочел два вагона книги, за да можеш да разпознаеш честния човек срещу себе си. Опитваме се да задържим този проект честен докрай." "Breath Again" е първия сингъл в новото EP - кое е личното вдъхновение тук? "Някои от тези песни съм писал отдавна, съвсем схематично", връща лентата Дидо. "Но оформянето им стана в последните 2-3 години. "Breathe Again" донякъде беше свързана с това задушаване около пандемията на всички ни. Свободата е най-важното нещо за мен и живот без нея е немислим за мен. Идеята на парчето е да намериш тази свобода и да живееш там, без да позволяваш на нищо да те мачка." https://www.youtube.com/watch?v=SPDW6MXOVXo Колко трудно е било да запише всички инструменти и какво конкретно звучи там? "Изразните средства са изключително важно нещо", започва Николай. "Музикалната фактура на DeeStoned е базов рок. Но трактовката и начинът, по който подходихме към тях, е това, което го прави особен. Тук сме добавили банджо, фидъл от виоли - има всичко, характерно за звученето на 20-те години в Америка и за традицията на Боб Дилън и Джони Кеш, но представени по друг начин. Избирането на музикантите за всички тези части се оказа много сложно. И в един момент се оказа, че предвид 3-те месеца, които имахме по технически причини, трябваше да седна и да си опресня всички умения. Дидо си свиреше китарите, а всички останали неща трябваше да ги изсвиря аз - барабани, бас, банджо, второ банджо, цигулките... За щастие през годините така се е получило, че свиря на 10-тина инструмента, така че нямаше голям проблем", засмива се Фай. "Днес свирим банджо, утре цигулки и така." Какви "технически прични"? "Ами, аз сам се изритах отзад, като кандидатствах за финасиране от НФК за тези четири песни", започва Дидо, но сам прекъсва мисълта си, за да похвали НФК, благодарение на който много музиканти записаха чудесни неща. "НФК, you rock!" в хор казват и двамата музиканти, преди Деян отново да се върне на мисълта си. "Въпросът е, че имаше срокове. А ние, като артисти и безкомпромисни музиканти, особено господинът до мен - му се разказа играта. Защото трябваше да направи четири аранжимента за никакво време, аз за месец влязох в [риалитито] "Фермата" и имахме много малко време да го направим. Удължих срока с два месеца и пак в крайна сметка всичко стана на тагъдък, но пък беше от най-хубавите напрежения, които съм изпитвал. И бяхме непоклатимо уверени, че ще стане." "Трябва и аз да го похваля малко", намесва се Николай. "Истината е, че за добро или зло, съм работил с много певци, но обикновено това са едно звукозаписни сесии, които ми скъсват нервите. Особено, когато аз съм писал някакви парчета, направо ми отравят живота да ги слушам как се мъчат отгоре им. Тук обаче процесът беше като пинг-понг. Той ми дава записани вокали с китари, изпълнява го пред мен, паралелно ходи и ги пее на живо. И когато сигнехме до етапа да влезем в студио, за да ги запишем, нямаме сесия над 30-40 минути." "Истината е, че с D2 през годините сме имали много готини творчески моменти, но някакви винаги моите идеи бяха по-кривите, по-алтернативните, заради което и са оставали на заден план. И сякаш това ме накара да направя няколко стъпки назад, да премисля нещата и да си дам сметка, че е време да изляза и да правя моите си неща. При това с хора, които съм ги харесват и не търсят на всяка цена мейнстрийма", откровен е Дидо. А предвид сложния продукционен процес, как всичко това ще се свири на живо? "Е това е много голям проблем", съгласява се Фай. "Всъщност сега се свири, но във версия акустично трио", уточнява Дидо. "Идеята е до месец да стане квартет, който обаче няма да е толкова акустичен, а с готин, съвременен саунд, с електронни барабани. Харесва ми идеята за хибрид, в който има част от хубавия, стар рок енд рол, но и от модерния индъстриъл. " https://www.youtube.com/watch?v=-hTk__UAruc Влиянието на Nine Inch Nails е осезаемо и това също се оказва неслучайно - Файчето познава фронтмена Трент Резнър лично. "Покрай диджейската ми работа и заниманията ми с тази музика се срещнах с много хора от електронната култура. Трент е на ръба ѝ и някак винаги е успявал да оперира и от двете страни. И докато бях в Париж, имах възможност да се запознаем, да излезем, да се видим, да поговорим неформално. За щастие той е пълен космополит, откъде идваш няма никакво значение за него. Даже не мисля, че изобщо говорихме за музика, а по-скоро за нагласите на света. Подобни познанства обогатяват и дават различна перспектива към работата. И помага да разбереш работата му. При него няма случайни неща - всяко нещо, което е направил, е заявка. Не изкарва нищо, когато няма какво да съобщи с него." И пренася нещата на родна почва: "Това се отразява и на следващите млади музиканти. Яна и Дидо не правят нещо, само за да отчетат присъствие. Правят нещата си, защото имат какво да кажат. И това е важно. Когато всяко парче е свързано с послание, много по-лесно ще припознаваме музиката като наша. Защото всеки е имал тези мисли в главата си." На раздяла двамата обещават скоро да представят и видео, което да разкаже интересна и странна история - но нейния сюжет засега остава в тайна.