Нуфри и Боби Струкански от Jasmine Whale гостуваха на Елена Розберг в Z-Rock по-рано днес. Тази година Jasmine Whale празнува юбилей - 10 години от съществуването си, затова няма как началото на разговора да не е свързано и с началото на групата. Оказва се, че името е старо - доста по-старо от самата група, всъщност, и авторът е Боби (както на всички групи, с които е свирил, с изключение на Babyface Clan). Той разказа забавна история за произхода на името - от Медицинска академия (Боби все пак е д-р Боби Струкански!), както и алтернативата на "жасминовите китове", която е стояла като опция - "Найлоновите тигри". Слава богу, тя отпада и когато започват с Нуфри да действат по идеята за групата, остава името Jasmine Whale. Началото, както за много други групи, идва от нуждата на Нуфри да изпълнява своя музика, която му е близка на сърцето, но не се връзва с никой от проектите, в които е към тогавашния момент. "Имаше едно яко парче, което си беше негово, но не пасваше никъде - нито в Bastardolomey, нито в Panican Whyasker", обяснява Боби, "и започнахме да се замисляме. После дойде и барабанистът, и нещата станаха сериозни". Всеки от членовете на групата маркира етап в развитието ѝ - Боби си припомни лятото, когато на морето се запознава с Ненко Милев, след като разбира, че е "китаристът на компанията", с която са били и (меко казано) не е имал големи очаквания. "Това обикновено са едни момчета с много хъс, тотално ненастроени китари и репертоар, базиран предимно на песните на Черно фередже", коментира Боби. "А той започна да свири на отлично настроената си китара целия Zeppelin 4. Оказа се класически китарист, даже преди е бил в някаква метъл група". Към тогавашния момент обаче, освен с вариации на Zeppelin, Ненко се е занимавал предимно със звукообработка и кино. Двамата бързо разбират, че си допадат и като светоусещане, и като музикални вкусове, затова, когато Боби го моли да се присъедини към групата, не се налага да го убеждава дълго. Албумът Розалия, изцяло на български, излиза през 2016 и нищо не стои на пътя на квартета и неговия подем, когато вече е като добре смазана машина... нищо, освен пандемията, тежко въздъхва Нуфри, припомняйки си колко трудно им е било (както за всички) в последните две години. "Ghosts Have Shadows го издадохме миналата година - чакай, какво значи издадохме", сам се поправя той. "Просто стана достъпен и наличен миналата година. Четири гига за една година - това не може да се нарече промоция по никакви стандарти." Липсата на контакт с публиката е болна тема за всеки музикант и братята не правят изключение - нямат търпение да започнат да водят нормален концертен живот. Как се пази тягата и страстта в такива условия, зачуди се Елена, а Нуфри отговори: "Имаш ли любима музика, запазваш детето в себе си. Ето - сина ми наскоро ме открехна на Viagra Boys, никога не им бях обръщал внимание досега." Боби припомня фразата на Умберто Еко - "Животът е стремеж за връщане в детството", и добавя: "Ние с Нуфри в какви ли не групи сме свирили - алтърнатив, сайкъделик - но някак си никога не сме свирили в чисто рокендрол група, а винаги сме искали. Затова си казахме - правим го, ще си свирим това, което искаме, без да даваме никому обясняния за стилистиката. Това ни помага да запазим енергията - правим точно това, което искаме." https://www.youtube.com/watch?v=cRL_7-IJcgc Видеото към "This Groove is a Wreck" е снимано у вас, отбелязва Елена и Боби потвърждава домашния елемент. Домашен обаче не значи аматьорски - режисьор на клипа е техния добър прител Жоро Марков, познат и като талантлив оператор (а на по-зрялото поколение - и като Фори от "Васко да Гама от село Рупча"). Всички свихме обема и сме по-скромни, трезво вметва Нуфри, никой не прави вече 40 минутни клипове с кинематографични сюжети. И добавя: "Но реално, след всички обиколки на репетиционни, избрахме да работим от вкъщи, защото там се получава и е комфортно. Няма какво да те разсее, няма какво да се обърка, което да е извън твой контрол - на тоя му било далече, пък тамн репетиционната се наводнила, пък другаде не си платили сметките за тока... У Боби ни е уютно и работим най-добре." И сега, както с първия албум, текстовете са на Нуфри. "Това са ми нагласите от последните няколко години, не са се променили нещата от Розалия насам", казва той, а Боби добавя: "Нуфри ме спечели с текстовете в Розалия - не го казвам от куртоазия. Не просто добре казва нещата, а отлично облича в думи моите собствени мисли. Езикът ни е сложен за изпяване на смислени неща, думите са дълги, това е език за рецитация. А той владее умението да каже всичко на уличен, но непросташки език всичко, което трябва. За това харесвам първия албум". Вторият обаче вече е на английски. "Това почва вече да ми става система, с редуването на езиците. И в Panican стана така - първите два на бълагрски, следващите два - на английски, пълна смесица по концертите. Хората обаче се кефеха", припомня си Нуфри. Езикът вече няма значение, стига посланието да стига до хората, категорични са братята, а Нуфри вметва, че наскоро е гледал прогнози на специалисти, според които в близко бъдеще всичко ще е мултикултурно и многоезично, и само наполовина се шегува, като добавя: "Виж k-pop вълната какъв тотален феномен е, макар много феновете да не говорят корейски." А какво следва от тук нататък? Новото парче, което Елена пусна за първи път в ефир, "At The Gates", да се сдобие с видео. Дано е скоро, стискат палци двамата, за да не губим инерцията.