"Бяхме много млади – всички бяхме много, много млади. А амбициите ни бяха безкрайни. Аз не си казвах: "О, ще бъда в група". Не. Имах цялата си кариера, целия си живот пред себе си, за да пея. Пея, откакто се помня. Това нямаше да спре заради група, с която съм бил и с която сме се разделили. Разбира се, бях в групи и преди AC/DC. Разделихме се. Бях във VELVET UNDERGROUND (да не се бърка с групата на Лу Рийд) – страхотна група. После дойде AC/DC. Добре, продължих напред. RABBIT, собствената ми кариера. Никога не съм мислил да спра да пея. Това беше просто поредната група, в която бях, макар и много успешна. Имахме хитова песен – "Can I Sit Next To You Girl" беше обявена за най-добрия сингъл на австралийска група за годината. Още с първия ни запис. Страхотно. Фантастично. Беше хит. А за една млада група, с първия запис, да бъде избрана за най-добрата австралийска група на годината сред всички останали групи в Австралия – това беше фантастично. Но имаше различни причини, заради които се разделих с групата, като основната беше тази, че не получавах никакви пари".Той продължи:
"Не получавахме пари за концертите, а правехме най-големите концерти в Австралия. Операта в Сидни, прочутата опера Hordern Pavilion в Сидни, Festival Hall в Мелбърн – всички тези концерти. Къде са парите? Покажете ми парите. Няма пари. Правихме турне с Лу Рийд от САЩ. Свирихме в най-големите зали, всички бяха разпродадени. А какво ще кажете за малко пари? Няма пари. В крайна сметка не можех да остана в групата, защото плащах за колата си, плащах апартамента си и работех здраво. Една вечер имахме среща, пийнахме няколко питиета и така нататък. Мениджърът също беше там. Той печелеше пари, защото получаваше своя дял директно отгоре. Не знам какво се случваше с останалите пари. Ние нямахме нищо. Мениджърът – с новата си прическа с къдрици, нови дънки тип чарлстон, кожено куфарче – летеше из страната, а ние пътувахме с камиони. Той имаше парите. Ние нямахме нищо. Накрая го попитах: "Какво се случва тук?" Изправих се срещу него. Всички се оплаквахме от това. Той стана и започна да ми се държи нагло. Аз също станах и го ударих, повалих го на земята. Другите момчета ме хванаха и ме издърпаха от мениджъра. Тогава беше решено, че след края на турнето, на което бяхме, този въпрос трябва да бъде разрешен. Трябваше да бъде разрешен. Казах: "Ако не ми плащат, няма да тръгна отново на турне". Казах: "Аз няма да тръгна". Кой би тръгнал? Не съм глупав. В края на турнето нямаше решение. Те не искаха да ми дадат това, което исках. Затова се разделих с групата. Казах: "Е, това е. До скоро. Аз няма да се примиря".Обяснявайки допълнително причините да напусне AC/DC, Евънс добави:
"Това е като всяка друга работа. Ако си дърводелец или учител или нещо подобно и не ти плащат, какво ще направиш? Как ще храниш децата си? Аз нямах деца, но ако имаш деца, как ще ги храниш? Как ще изплатиш колата си? Не можеш. А работиш здраво. Малкълм и Ангъс Йънг живееха при родителите си. Не трябваше да плащат нищо. Аз трябваше. Имах апартамент в Сидни, така че трябваше да плащам. В противен случай щях да го загубя. Същото беше и с колата – щяха да дойдат и да ми я вземат. Но Малкълм и Ангъс нямаха кола. И живееха при родителите си. Така че за тях това не беше толкова голям проблем, но за мен беше. И нямаше да се примиря. Защитих себе си".
