"Уил Йип е невероятен продуцент. Ако направите малко проучване за него, ще видите, че той се връща чак до Ruffhouse Records и изпълнители като Лорин Хил, CYPRESS HILL и много хип-хоп музика. С развитието на кариерата му той преминава през пънк рок, хардкор, инди рок и много от групите, с които е работил са наши любимци. Ние сме фенове на музиката. Само защото си се присъединил към група и си постигнал известен успех, не означава, че спираш да бъдеш фен. И си казахме: "Пич, той е продуцирал този албум, нали? О, обожавам този албум. Той е продуцирал и този. О, уау". С времето нещата се развиваха и ние си мислехме: "Може би някой ден ще работи с нас". Но всичко се случи някак естествено – станахме приятели онлайн, започнахме да си говорим, разбрахме, че е фен на P.O.D. И постепенно нещата се наредиха. Щяхме да работим с друг продуцент, но не се получи. Тогава случайно го попитах: "Хей, пич, какъв ти е графикът?" А той: „Чакай, какво се опитваш да ми кажеш?". Аз му отговорих: "Просто имам един въпрос: имаш ли свободно място в графика си?". А той: "Пич, ще го направя". Беше доста развълнуван. И ние просто си казахме: "Добре, знаеш ли какво? Нека видим дали можем да го направим". И всичко се случи напълно естествено. Успяхме да запишем албум с него и наистина сме страшно горди с това".По повод лиричните теми в предстоящия албум на P.O.D. Маркос казва:
"Мисля, че има много нишки, които идват от „Veritas“. Това е нещо като продължение, но също така бих казал, че е и развитие. Така че просто ще трябва да изчакате и да видите, но определено има някои връзки".Марк Даниелс добавя:
"Маркос имаше невероятна концепция за този албум още когато за първи път започна да говори за някои от идеите си. Мисля, че те наистина ще накарат хората да се замислят, когато чуят музиката. И мисля, че тя ще ги изненада, но определено ще бъде... Определено е P.O.D., но според мен ще накара хората да се замислят. Защото нещата не са толкова повърхностни, колкото изглеждат на пръв поглед. Но албумът е невероятен".На въпрос дали през 90-те години е било трудно да убедят рок сцената в Сан Диего, че рапът също има място там, Маркос отговаря:
"Винаги сме се опитвали да убеждаваме хората в това, но знаете ли какво? Спря да ни пука. Защото всичко се случи толкова естествено. Това сме ние. Ние сме продукт на средата, в която сме израснали, а в Южна Калифорния имаш слънце, плаж, скейтборд, хардкор сцена, пънк рок сцена.. Всичко това оказа огромно влияние върху тази група и върху всички нас. Когато се събрахме, знаехме точно какво искаме да създадем – звук, който отразява начина на живот, смесица от всичко това. И ние оценяваме музиката – както казах, ние сме нейни фенове. Винаги се опитваме да се развиваме: "Човече, тези деца го правят както трябва". Много пъти губим надежда. Казваме си: "Не знаем накъде върви музиката". И тогава се появяват няколко групи и си казваш: "Уау, добре, това ми харесва". Но ние определено клоним повече към пънк рока и хардкора. Знам, че много пъти се оказваме на метъл фестивали и такива неща, което обичаме. Но когато видиш групи като TURNSTILE, с които Уил Йип е работил и за които е спечелил награди "Грами", си казваш: "А, това ми харесва. Харесва ми посоката, в която се развива музиката в момента. Харесва ми това, което виждам". Така че нека продължаваме.“Даниелс добавя:
"Когато пристигнах в Сан Диего, осъзнах и видях невероятно разнообразие. Искам да кажа, че Сан Диего е смесица от много различни култури, стилове, музика и всичко останало. И виждаш много различни хора, за които би предположил, че не слушат определени стилове музика, а те всъщност ги слушат. Например филипинци слушат метъл, чернокожи пичове слушат каквото и да е – реге или нещо друго, и всички просто смесват различни неща. Белите пичове слушат всичко. Така че мисля, че като група, когато се събрахме, нямахме реални граници по отношение на музикалния стил. Просто слагахме всичко в една тенджера, разбърквахме го и това е P.O.D. В него има пънк, метъл, реге, фънк, джаз. Както и да го наречете – всичко е вътре".Говорейки за подхода на P.O.D. към записите на предстоящия албум, Сони Сандовал казва:
"Имахме само две седмици. И дори не мислехме, че ще успеем да завършим албума. Просто искахме да започнем. Но влязохме в студиото и понеже бяхме толкова добре подготвени, а Уил е истински гений, завършихме целия албум. Така че сега сме готови – имаме 13 песни, които са готови за миксиране и мастериране. Надяваме се скоро да започнете да чувате нови песни. Албумът е тежък, но същевременно изключително красив. Пея по начини, по които никога досега не съм пял и това е... Уил наистина ме подтикна да го направя. За първи път Маркос написа музика със седемструнна китара, така че имаме около шест или седем песни със седемструнна китара. И да, невероятно е. Дори бих си позволил да кажа, че това може да се окаже най-добрият албум, който някога сме писали".
