На 77-годишна възраст почина Peter Tork, член на The Monkees, предадоха световните агенции. Причината за кончината на музиканта не беше обявена. The Monkees бяха сътворени за нуждите на малкия екран под формата на телевизионно шоу и като американски отговор на явлението The Beatles. Песните им обаче спечелиха публиката и останаха любими хитове и след края на поредицата, която се излъчваше между 1966 и 1968. Групата направи редица турнета и след края на телевизионната си кариера. В шоуто той е одобрен заедно с Micky Dolenz, Michael Nesmith и Davy Jones. The Monkees стават хит веднага с излизането си на екран през септември 1966, което изстрелва ранните им сингли, като “Last Train to Clarksville” и “I’m a Believer”, на върховете на класациите. Буквално за една нощ животът им се променя и те се превръщат в знаменитости, следвани навсякъде от пищящи, екзалтирани фенове. Tork може и да е играл ролята на забавен глупчо на екрана за целите на шоуто, но в реалния живот беше успешен автор на песни, китарист и басист, който е свирил във всички основни записи на групата и е написал много от песните им, включително “Can You Dig It?” и “For Pete’s Sake”. “Наеха ме за актьор в ТВ шоу”, каза той пред Rolling Stone през 2016. “Разбира се, продуцентите се надяваха нещо музикално да излезе от нас, когато ни подбираха, но и да не можехме да музицираме, пак щяха да са ОК просто да сме на екрана.” Но не се случва това. Противно на упортитото убеждение, че Monkees не са свирили на инструментите си, Tork свири и на китара, и на бас в ранните им записи - включително в “Papa Gene’s Blues” и “Sweet Young Thing” – макар музикалният продуцент на Monkees, Don Kirshner, да е искал да остави всичко в ръцете на опитни студийни музиканти. “Никога не спорех с Kirshner, когато избираше песни”, коментира Tork през 2012. “Беше очевидно, че има усет кое ще стане хит. Всичко, което исках, беше да съм музикантът в студиото, който ги записва. Исках да съм част от собствения си албум.” След два албума, в които имат минимално участие, момчетата поемат контрола нда музиката си и записват Headquarters почти изцяло сами. Албумът става #1 в Billboard през май 1967, макар само седмица по-късно да е съборен от там от Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band. Скоро след излизането на психеделичния им филм "Head" през 1968, Tork напуска групата заради изтощение, което слага началото на сериозни проблеми в кариерата му. Години по-късно той става учител в гимназия в Калифорния. След 1986 се завръща в групата за поредица реюниън турнета, но си тръгва отново през 2001. След това Tork основно има прояви със соловия си проект Shoe Suede Blues, а през 2011 Monkees се сдобряват и отново тръгват на път - за първи път от десетилетие. Jones почива от внезапен сърдечен удар на следващата година, но Nesmith се завръща в групата и помага да останат на път. През 2016 групата записа юбилейния си албум Good Times! и пусна първия си коледен албум. Само една от песните в него е с участието на Tork и слуховете за разклатеното му здраве започват да циркулират. “Вярно, че сега здравето ми изисква малко повече внимание, но се чувствам отлично”, написа Tork във Facebook през октомври. “Правя музика, прекарвам време със семейството си. Дръжте под око възможността за няколко уеб концерта с приятели и други музиканти, ще видим какво ще успеем да спретнем. Иначе, благодаря за пожеланията за крепко здраве. Това е личното ми време и няма да коментирам темата повече.”