Фойерверки избухват над стадион Вила Парк в Бирмингам, Black Sabbath махат за сбогом и създателите на хеви метъла напускат сцената за последен път. Те изсвириха най-великите си четири песни – “War Pigs”, “NIB”, “Iron Man” и “Paranoid” и получиха уваженията и любовта на хората, за музикалното наследство, което оставят. Бил Уорд доказа защо е незаменим в тази група (при това захвърли тениската си някъде в процеса) на барабаните. Гийзър Бътлър беше смайващ на баса, беше трудно човек да следи пръстите му. На 75 музикантът е в топ форма. Тони Айоми е непоклатим, безупречен и сякаш недокоснат от времето в последните 10-на години – чудовищни рифове и сола, музикалната скала и основа, върху която една от най-великите групи за всички времена винаги е стояла, за да гради творчеството си. Ози Озбърн трудно може да бъде описан с нещо различно от “природна стихия”, чудовищен талант и недостижима харизма и чар. Ози е велик, Ози е вечен, Ози е любов (впрочем не спря да благославя хората през цялото време, беше щастлив, скромен и адски емоционален).
https://youtu.be/j803oFvkpSU
Ози успя да надмине и най-смелите очаквания и прогнози, тъй-като освен четирите парчета с Black Sabbath, малко преди това зарадва феновете си с още пет от най-великите си класики, специално подбрани за повода: "I Don't Know", "Mr. Crowley", "Suicide Solution", "Mama, I'm Coming Home", "Crazy Train". Супер ударно начало, чудесна изненада с "Mr. Crowley", още тежест и много енергия със "Suicide Solution" и велик и очакван финал с "Crazy Train". Това, което категорично открадна шоуто тук, беше "Mama, I'm Coming Home". На тази песен целият стадион плачеше – мъже, жени, млади, стари, уникална емоция. Струваше ни се, че самият Ози едва се сдържа. Той многократно сподели, че това, което се случва е невероятно и хората нямат дори бегла представа какво означава за него този концерт след толкова години болести, несгоди и болка. Просто каза: “Благодаря ви от дъното на душата си!” Ози беше на трон през цялото време и на няколко пъти изглеждаше, че иска да се изправи, но не успя. Въпреки това не спираше да пляска и да подканва хората да пеят с него. Уникален фронтмен, музикант и човек.
https://youtu.be/dRwnfCN7Lhs
Metallica бяха на изключително високо ниво! Едно от най-добрите изпълнения за вечерта. Присъствието им там (като своеобразен хедлайнер, след Black Sabbath и Ози) e завет за влиянието на Sabbath. Джеймс простичко каза: “Без Black Sabbath, нямаше да ни има и нас”. Брутален сет и най-много изсвирени песни от всички групи за вечерта – цели шест. Ясно е, че Metallica могат и сами да напълнят стадиона и всичко беше на ниво, но “Master of Puppets” за пореден път остави хората без дъх. MVP за Metallica категорично е Ларс Улрих. Напук на многобройните си критици – човекът се раздаде докрай на барабаните и без капка его показа, че е фундаментална фигура в най-голямата метъл банда в света. Някой ден Metallica заслужават такъв концерт да има и за тях. Огромни.
https://youtu.be/JnH9GDDSNm0
Guns N’ Roses стартираха трудно и тромаво и Аксел сякаш не можеше да намери гласа си. Слава богу – с напредване на концерта това се случи и финалът с “Welcome To The Jungle” и “Paradise City” беше на ниво. Добре се получи и кавърът “Sabbath Bloody Sabbath”, но като цяло фалцетът на Аксел е виждал и по-добри дни.
https://youtu.be/VaLmB3RSXFE
Ако става дума за кавъри на Сабат – такива имаше много през цялата вечер. Сред най-впечатляващите беше “Children of the Grave” на Lamb of God:
https://youtu.be/zt3kDAAVOg8
Впрочем цялото изпълнение на абсолютния ненормалник (и страхотен фронтмен) Ранди Блайт и Lamb of God беше невероятно и е сред най-добрите неща, които този уникален концерт предложи. От изпълненията на големите групи за вечерта най-невпечатляващо беше това на Pantera. По никакъв начин не надскочи концертът им в София, дори напротив – беше под неговото ниво. Най-запомнящото се нещо от техния сет е фактът, че водещият Джейсън Момоа се хвърли в погото.
За сметка на това Tool бяха безупречни и потопиха феновете в техния уникален свят. Tool заложиха на сигурно с “Forty Six & 2” и “Ænema”. Техният кавър на Black Sabbath – “Hand of Doom” може и да е бил най-добрият от всички за вечерта. Изключително изпълнение, при това направено в техния неподражаем стил. Отделно от това барабанистът Дани Кери на няколко пъти се включи в различните супер групи и внесе доста средна височина, уникален колорит и техническо майсторство.
https://youtu.be/wBZRFrgPpIs
Медитативните рифове на Tool контрастираха екстремно с убийствената енергия на наскоро събралите се Slayer. Само дни по-рано траш метъл легендите направиха триумфално завръщане на британската сцена, а сега направо сринаха сцената с изпълнеията си. Чухме “Disciple”, “War Ensemble”, “Raining Blood” и “Angel of Death”, както и брутален кавър на песента “Wicked World”. Slayer категорично НЕ разочароваха. Изпълнението им беше кристално, брутално, емоционално и тежко поне колкото прословутата верига на Кери Кинг, с която той отново излезе на сцената.
https://youtu.be/AZCc99imraQ
За концерта може и ще се говори още много, много дълго време. Тепърва чакаме специални издания и записи на епохалното събитие и ще ви държим в течение.
Сред най-интересните неща на “Back To The Beginning” бяха супергрупите, които неуморният Том Морело е успял да сглоби. Те бяха пъстри и изпълнени с рок звезди. Категорично най-голямата и приятна изненада тук беше присъствието на фронтмена на Aerosmith Стивън Тайлър. Той се включи в няколко парчета, имаше невероятно сценично поведение, но и пя повече от добре, като се има предвид факта, че преди месеци беше с диагноза “скъсан ларинкс”. Невероятен! Чад Смит от RHCP също беше много активен. Нуно Бетанкур oт Extreme беше НАВСЯКЪДЕ – феноменален музикант и китарист! Той не пропусна да спомене и сънародника си Диого Жота, който загина трагично преди дни. Изключителен водещ в лицето на Джейсън Момоа, придаде голям (във всеки един смисъл на думата) колорит на събитието. Макар и с една дума отбелязваме чудесните Майк Бордин, Джейк И Лий и Лизи Хейл – също на топ ниво. Много стабилен откриващ сет на Mastodon, солидно метъл присъствие от Gojira. Силно впечатление направи и барабанистът на Sleep Token, a в една от супергрупите за кратко се включи и Рони Ууд от The Rolling Stones. 77-годишният Сами Хагар изуми всички с формата и гласа си. Alice In Chains също се представиха на високо ниво.
Като цяло подобни концерти се случват веднъж на 10-15 години и то в най-добрия случай. Абсолютно уникалнo, паметнo и знаковo събитие, което всеки любител на рока ТРЯБВА да види. Трябва да го покаже и на децата си. Цената на платения стрийм беше почти колкото билет в киното – най-добрите пари, които може да похарчите за една вечер. Колосален респект за Том Морело и труда му и за всички музиканти, които излязоха на сцената да кажат: “Благодарим ти Ози, благодарим ви Black Sabbath!!!”
Симеон Чешмеджиев
