Joy Station е прекрасно и много подходящо място за подобен концерт, със стилната атмосфера, чудесна организация и, най-вече, перфектни звук и осветяване. Успяхме да уговорим интервю с Джеф, специално за Z-Rock, директно чрез американския му мениджър и го видяхме малко преди шоуто. По думите на Тейт, "турнето върви чудесно, то всъщност никога не свършва, но конкретно тази обиколка е на приключване, защото след тази вечер ни остават само два концерта в Атина и Солун. След това имаме няколко седмици почивка и през януари продължаваме".
Тази европейска обиколка на големия вокалист е под наслов "The Big Rock Show" и сетлистът включва класики от почти всички албуми на Queensrÿche до Tribe, който (дали е съвпадение?) е последният, включващ композиции на гениалния китарист Крис Де Гармо. Няма как да не попитам Джеф дали поддържа връзка бившия си колега: "Не съм говорил с Крис от много години, дори не си спомням откога точно, може би 5 или 6 години". Е, ние пък имаме право да се надяваме, нали...
За съпорт бандата Sons Of Sounds мога да кажа само добри думи, въпреки забавянето на сета им поради някакви технически проблеми. Много кадърен прогресив-груув метъл и чудесна реакция от публиката.
Тейт излиза малко преди 21.00 часа под звуците на един от най-големите си хитове "Empire" и, както винаги, сграбчва публиката в дланта си още с първите си стъпки на сцената. Не преставам да се изумявам от титаничното сценично присъствие на този човек всеки път, когато го видя. Без съмнение, това е фронтменът с най-силно влияние върху публиката и умение да я владее в абсолютно всеки един момент от изпълнението си. Всеки един жест, всяка една мимика или поглед сa отиграни до такава степен на съвършенство, че е просто плашещо. Шапката с черните пера е само още един детайл от репертоара му.
"Desert Dance" (от Tribe) и "Sacred Ground" (Q2K) пасват учудващо добре в началото на концерта, а между тях е единствената (за съжаление) песен от 30-годишния рожденик Promised Land. "I Am I" продължава да е също толкова магична, както когато видях за първи път клипа по MTV преди три десетилетия. Какво ли си спомня Джеф за онези времена? "Имам много спомени от създаването на "Promised Land". Всъщност, преди две години имах възможност да го изпълня целия от начало до край - мисля, че беше в Дъблин. Спомням си, че това беше доста тежко от емоционална гледна точка изживяване. Това е един наистина тежък откъм настроение албум. Спомням си, че това беше един уникален, много труден за създаване проект, но усещането за крайния резултат е много удовлетворяващо".
Напрежението се нагнетява с още няколко безсмъртни класики от най-силния период на Queensrÿche в края на дветдесетте, като публиката запява с цяло гърло "Another Rainy Day (Without You)" и "Jet City Woman", а Тейт ни демонстрира поредна страна от музикалния си гений с перфектно изпълнени партии на саксофон по време на "The Thin Line".
Неминуемо идва ред и на епохалния Operation:Mindcime, от който, освен едноименното парче, чуваме "Breaking The Silence" и "I Don’t Believe In Love". Буквално преди броени дни Джеф хвърли "бомбата", че готви трета част на великия концептуален шедьовър и използвам срещата си с него, за да проверя тази информация: "Да, наистина планирам трета част на Operation: Mindcrime и част от албума ще се появи през пролетта на следващата година, когато започваме турне в Северна Америка. При всички положения, плановете са да го представя на живо навсякъде. Не мога да ти дам описание как ще звучи, защото музиката е много лично преживяване. Бих казал, че музиката е много драматична, тежка и доста тъжна на моменти, и пасва много добре на историята. Всяка песен звучи в известна степен различно, защото е отражение на различна сцена от сюжета".
Първите два албума са представени от зашеметяващи изпълнения на "Walk In The Shadows" и двойката "NM 156" и "Screaming In Digital", посветена на напредъка на технологиите. По време на тези две парчета играта с осветлението допринася за много мрачна, антиутопична атмосфера, гласът на Тейт е върху ефекти на "роботизиран" глас, с наистина съкрушителен ефект върху публиката. Джеф често използва паузите между парчетата, за да демонстрира прекрасното си настроение тази вечер, а феновете избухваме в смях и овации прри признанието му, че тази година си е бил у дома в Сиатъл не повече от 13 дни, но всъщност "за какво ми е дом въбще, когато домът ми е на сцената, сред вас, скъпи хора!".
Последният шедьовър от редовния сет е емоционалната пауър балада "Silent Lucidity", любима песен са самия Тейт, a на сцената с цигулки се качват и двама от членовете на Sons Of Sounds!
Бързаме да извикаме групата отново на сцената за заслужен бис, в началото на който прозвучава прекрасно изпълнение на класиката на Pink Floyd "Welcome To The Machine". Тук е моментът да кажа няколко суперлативи за супер професионалистите от групата на Джеф. Двамата китаристи бяха като машини – извириха нота по нота всички гениални партии на Уилтън и ДеГармо, а импровизацията по време на "Welcome To The Machine" беше от световна класа.
Финалът е даден от най-старите класики "Take Hold Of The Flame" и култовата "Queen Of The Reich" където Тейт за пореден път ни доказва, че класата му е вечна. Казвал съм го и преди, потвърждавали са го и много мои приятели: сегашният вокалист на Queensrÿche Тод ЛаТоре е много, много добър, с безупречна техника и височини, но абсолютно никой не може да се докосне до дълбочината в гласа на Джеф Тейт, емоцията, мекотата и тембъра му. Неповторим и единствен!
И така – прибираме се по домовете си с усещането, че сме докоснати от съдбата с уникалния шанс да бъдем съвременници на този музикален гений и още повече – да го гледаме от плът и кръв, само на няколко метра от себе си.
По думите на Джеф, скоро се очаква и още една приятна изненада: "Третият албум на Sweet Oblivion е почти готов, но нямам представа кога лейбълът ще го издаде." 2025-а определено ще бъде повече от интересна за феновете!
Снимки за статията и галерията: Димитър Алексов
