Китаристът на Judas Priest Ричи Фокнър разкри в ново интервю, че е преживял мозъчна травма в резултат от прекаран инсулт. Макар да не уточнява кога точно се е случило това, става ясно, че е било около времето, когато получи мозъчна аневризма на сцената на фестивала Louder Than Life в Луивил, Кентъки, през 2021. След инцидента му се налага да преживее и сърдечна операция, след която се възстановява и през 2022 отново тръгва на път. Сега обаче разкри, че е преживял и инсулт, който е преичинил мозъчна травма. "Миех си зъбите една сутрин и си помислих, "Нещо не е наред с дясната ми ръка. Нещо е различно", коментира той в епизод на "Premier Guitar". "И с десния крак, с дясното стъпало. Така че се върнах обратно в болницата за още тестове. И те откриха, че имам поражения в лявата част на мозъка, която засяга дясната част на тялото." "Сега, за моя радост, кракът не ми трябва, когато свиря на китарата, така че той няма значение, това е пренебрежимо. Но ръката ми, очевидно, това е всичко, с което работя. И изведнъж ми стана ясно защо в последно време на сцената усещах, че нещо не е наред. Нещо ми пречеше повредено, нещо не беше окей. Мислех, че са пръстените ми, или че перцето не е наред, пробвах какво ли не, но накрая, както казах, направихме още тестове. И те откриха пораженията. И казаха, че самият факт, че не са отминали, значи, че не е било исхемичен пристъп, а инсулт. Увредата от исхемичен пристъп може да се възстанови. Но когато е инсулт - това е. Травмата е окончателна. Мозъкът ти е увреден. И преди съм си мислил, че имам увреден мозък, но този път беше наистина." Коментирайки за причината да крие състоянието си досега, Ричи казва: "Няколко близки човека от индустрията знаеха. Но аз много се страхувах да не научат всички. Имах чувството, че феновете са ми оказали доверието си, също и китарните компании, фирмите за струни. Те те подкрепят, залагат на теб и не исках никой да знае, защото се страхувах, че в мига, в който научат, всички ще загубят вяра в мен и ще ми обърнат гръб. За фирмите нямаше да съм изгодна партия, а за феновете щях бъда разочарование. И усещах, че при група като Judas Priest човек трябва да е на световна класа, а аз не се чувствах от световна класа. Излизах на сцената всяка вечер, но се чувствах като измамник, защото феновете не знаеха, но един ден щяха да разберат и щяха да се разочароват от мен." Накрая обаче все пак се решава да разкаже истината: "Нямаше смисъл да упорствам да крия - все пак на репетиции и саундчекове е пълно с камери от всеки ъгъл, все някой, все някога щеше да разбере. А и не можеш да спориш с истината. Имах добри дни, но имах и лоши, в които неща, които преди съм си помислял, са излизали изпод пръстите ми веднага, а в тези дни ми беше трудно да поддржам и стандартен ритъм. Тогава слизах от сцената с една мисъл в главата "Не мога повече. Не мога повече. Ще се откажа. Не мога повече." Затова реших, че няма да се крия повече. Положението е такова, каквото е и нека хората да го знаят. А ако помогне на някой, който минава през същото, да се почувства по-малко сам, още по-добре."