“Страдах при писането на лириката за новите песни на The Cure повече от всеки други път. Направихме към 20-на парчета, а аз нищо не написах. Имам предвид – написах много, но в крайна сметка го погледнах сериозно и си казах – това е боклук.“ Вокалистът с най-разпознаваемата прическа обясни, че е попаднал в собствения си капан да вдигне прекалено много стандартите за текстовете в парчетата: “Трудността дойде от там, че се превърнах в такъв огромен критик на себе си. Все се питам – кой изобщо ще го хареса това? Наистина е много зле работата. Стоях, слушах и си мислех как това е най-добрата музика, писана от групата, а моите текстове са малоумни.“
С огромния и разнообразен музикален каталог, с който The Cure могат да се похвалят, Robert Smith се е сблъскал и с друг проблем – да не започне да се повтаря: “Опитваш се да намериш различни думи за нещо и то просто стъпва встрани от нормалния ти разговорен език и звучи ужасно. Аз искам да пея така, както говоря, а речникът ми е приличен. И си казах - ей сега ще вкарам думата “undulating” в песен ("вълнообразен; леко хълмист"). И наистина опитах. И после си казах: Не, няма да вкараш в песен тази ш....а дума!“
Фронтменът на алтернативната английска банда дори признава, че е бил готов да се откаже от новия албум напълно: “Това се случи миналата година. Просто се предадох. Помислих си – край, не мога повече. Всичките ни нови парчета ще са инструментал и това е. Тази година обаче поднових усилия. Миналата беше трудна поради ред причини, особено заради пандемията. Нещата, които успях да напиша сега, най-сетне ми харесаха“.
Всички сме доволни от този факт и чакаме с нетърпение (вероятно последния) нов студиен албум на The Cure. Да живеят хубавите текстове.





