Ирландия е свободолюбива страна с изключителни музикални традиции, отбеляза Елена - какво му дава това наследство, като ирландец? "Растейки, майка ми беше чудесен музикант - свиреше на акордеон. Така че у дома винаги имаше музика. Аз съм единственото дете от 10-те обаче, което реши, че музиката е съдбата му. Една от лелите ми все ме питаше кога най-сетне ще си намеря истинска работа. Все още се опитвам да си намеря истинска работа", смее се музикантът. "Но растейки така, обикнах много традиционната ирландска музика, после съвсем естествено станах фен на Thin Lizzy и Рори Галахър - даже миналата година свирихме на фестивала Рори Галахър с Майкъл Шенкер, което беше огромна чест, особено в родния му град."
"Музиката винаги е била моята страст - израснах, слушайки много Мотаун музика, защото радиото в Ирландия по онова време не свиреше рок музика в светлата част на деня - трябваше да останеш до много късно, ако искаш да чуеш такава в ефира", добави той.
Сега, покрай Джулая, и Uriah Heep влиза в репертоара му, макар историята му с ленове на групата да води началото си от години в миналото. "Странно е как колелото на живота се завърта в пълен кръг", коментира Робин. "Когато навремето, в началото, заживях в Обединеното кралство, бях с английската банда Grand Prix, замествайки Бърни Шоу като вокал на бандата. Години по-късно Бърни се присъедини към Uriah Heep, както направи и кийбордистът на Grand Prix, Фил Ланзън. Към днешна дата те са в групата вече сигурно 20 години и е страхотно как нещата се завъртяха така, че отново ще сме заедно по някакъв начин. Всъщност, миналата година, с Майкъл Шенкер, свирихме едно шоу във Франция и се засякохме с членовете на Uriah Heep на летището, а после бяхме заедно и в самолета - тогава също се забавлявахме с тези малки, забавни случайности на живота."
Композицията, която ще трябва да изпее на разсъмване на 1 юли обаче не е шега работа, ранният час на изпълнението ѝ - също. "Ако съм отпочинал, ще съм отпочинал, ако не - ще будувам, шоуто трябва да продължи. Изпълнението на сцена винаги е предизвикателство. И от теб зависи как ще се подготвиш за него. А аз обичам да съм доста подготвен. Признавам си, че никога досега не съм пял в 5:30 сутринта, но съм сигурен, че ще бъде страхотно."
В ефира прозвуча "Anytime" и нямаше начин да не ни сподели историята ѝ. "Когато записвахме песента оригинално, имаше голям натиск върху изпълнителите - ако песента ти успее, ще получиш турне, ако има турне - ще влезеш в ротацията на MTV и т.н. Нашият кийбордист ми прати музика и ми каза - хей, я виж това, мисля, че има хляб тук, чуй и кажи какво мислиш. Така че аз заслушах песента, написах текста и се събрахме, за да я запишем. Когато запях, той каза "Не, не, не. Чакай, влизаш много рано", но аз го накарах първо да чуе какво бях подготвил и накрая той каза "Хм, това е интересно, макар че е напълно различно от това, което си представях първоначално." А после и лейбълът чу парчето и отсече - "Ха, първи сингъл!"", смее се Робин. "Това не се случва винаги. Мисля, че просто се получи момент на вдъхновение, на чувство и понякога, когато идва от сърцето ти, успяваш да го предадеш. Тази песен беше много добра за нас, беше и перфектното парче за САЩ в този момент, за да ни вкара в чартовете, после тръгнахме и на турне и ликувахме - ето, получи се!"
Маколи работи от дълги години с Майкъл Шенкер, с когото ще продължи концертния му график след Джулая - поемат към Барселона и Унгария, преди да се върне в Банско през август. "Майкъл точно издаде свой Best of, като трибют към годините му с UFO и отбеляза 50 години на сцена. Не му е лесно да работи с ирландец като мен", смее се Маколи. "Но нещо, което винаги ме е впечатлявало у него през всичките тези години, е колко е дисциплиниран. Като китарист без усилие го поставям сред най-добрите рок китаристи в света - и преди, и сега. Има толкова китаристи, които са повлияни от свиренето му и според мен днес той свири дори по-добре от преди, защото дисциплината му никога не се огъна. Той даже ми каза наскоро "Нали знаеш, когато остаряваш, хората очакават повече от теб и все те дебнат дали още можеш да си вършиш работата", а натискът е винаги върху него, затова и той никога не отстъпва от усърдието си, когато работи, за да може всеки път да каже "Виждате ли - все още го мога!""
Колко различна е ситуацията с музиката през 80-те или 90-те и сега - кои са основните предизвикателства пред музикантите, попита Елена. "Има една група, която много харесвам сега - Rival Sons, от Ел Ей са и свирят в стила на 70-те, поддържат тази ера жива и вършат страхотна работа в това отношение. Чудсно е да видиш млади музиканти, които са повлияни от 70-те и 80-те и това е окуражаващо", казва след въздишка и дълга пауза Робин. "Защото нещата, които правят, не само са нови, но заради директните вдъхновения от тези години, успяват да създадат много свежо звучене и го правят да звучи като чисто нова музика, която обаче да звучи вдъхновена от 70-те."
И добавя: "От моето време най-добрият ни форум беше живата сцена. За жалост - и ще прозвуча малко помпозно, за което се извинявам - има доста банди от 80-те, които свирят и до днес, и не се справят особено добре. И това е тъжно, защото, както винаги съм казвал, мисля, че трябва да имаш достойнство и да си честен със себе си, защото хората все още плащат доста пари за билет. И ако аз отида на концерт, искам да получа това, за което съм платил. И е нормално да плащаш, разбира се - не очаквам някой да свири без пари - но ако отидеш на шоуто, трябвада получиш качество, за да си кажеш - хей, това е добро, радвам се, че съм тук. А не да си кажеш - о, колко разочароващо. А тъжната истина е, че има повече разочарования, отколкото положителни примери."
Къде по пътя на изминалите десетилетия умира клишето "Секс, наркотици и рокендрол"? "Ами, то си е до човек и до това, което наистина ти е нужно и работи за теб. Не, че не съм се забавлявал, но все още съм тук, което значи, че съм се забавлявал, но не толкова, че да ми струва живота", отбелязва Робин. "Истината е, че обичам това, което правя - доствя ми огромно удоволствие и искам да го правя добре. А единственият начин да си върша работата добре, е да се грижа за себе си. А в крайна сметка, ако имаш една страхотна група, а после излезе вокалът ѝ и се просне по очи на сцената - няма да има значение колко добра е групата; ако певецът провали изпълнението, проваля всички. И тази отговорност не ми харесва, но едновременно с това ми харесва, че ме дисциплинира, защото ме поддържа в кондиция да се стремя винаги да съм на най-високото възможно ниво."
На финала Робин благодари на Нелиан и общините Каварна и Банско, поздрави специално децата и екипа на Дневен център за деца и млади хора със специални потребности в Монтана, както и Марина Георгиева, като по този начин подчерта важността на темата за приобщаването на тези деца и хора към обществото. Той проведе емоционална среща с тях, в компанията на Джони Джиоели и Дуги Уайт преди две години, в рамките на фестивала с благородна кауза "Изкуството е...". Нелиан завърши с думите: "И те, както и всеки един от нас има нужда просто от прегръдка, добра дума и любов."
