Дали Лора би написала някога тяхната история? "Мислила съм го много пъти", смее се тя. "Особено последните две години имах време за размисъл и да мина отново през всичко, даже да изработя нещо като моноспектакъл - не знам кога ще стане. С всички елементи, които са част от това пътешествие в болката. Накрая обаче трябва да гледаме това, което е положително, което оценявам, че би ме дърпало напред. Няма друг начин, не искам животът ми да свърши, белязан с огромна болка, а знам, че и той не би го искал. Той имаше много проекти, приятели, толкова жизнен и модерен човек беше, убедена съм, че в едно друго измерение той продължава да твори."
За самата Лора днес най-голяма радост и енергия носят простичките, тихи ритуали - йога, медитация, свирене на пиано, композиране - всяка сутрин за 2-3 часа, за да подхрани душата си в началото на деня. Така цялото ѝ настроение после е друго и позволява лекота в общуването с външни хора. А това се налага. Сега тя е заместник-директор на частна детска градина, където работи с учители, родители и деца. “Това изисква 150% отдаденост, за да можеш да разпространиш положителен ефект върху хората.”
Музиката е част от това: "Преди години композирах доста песни, имам два диска, или дори повече, има някои неща в Spotify. Сега се занимаваме повече със социалното и емоционалното здраве на децата, когато сме в час, измислям нещо на момента - в детската градина езикът е много по-елементарен, което изисква рефренът да е лесен за подемане от децата - това за мен е голямо предизвикателство и радост. Виждам, че и те пеят тези песни редовно, което ми е голям кеф."
Но музиката на Тангра все още е чувствителна тема. "Когато съм в някой магазин и чуя музиката му, особено ‘Когато си до мен’ - директно излизам, просто за да дойда на себе си. Иначе на концертите на новата група съм била, имат чудесен звук, със силна енергия и традиция, но все още е болезнено. От друга страна, усещам присъствието му - миналата година направихме концерт в Sofia Live Club, донесох бас китарата му и много хора са коментирали, че има някаква магия. Концертът е бил едно изключително интимно изживяване, в което са усещали присъствието му. Аз дори опитах да пея "Когато си до мен" с Боби (Косатката)", споделя Лора за любовното парче, посветено именно на нея.
В "Голия обяд" тя представи и своята собствена музика. Смел новатор и експериментатор, Косьо се е вдъхновявал от много неща, включително Вагнер, дори ако го води до нещо като хип-хоп, какъвто е бил жанрът на последната му работа, припомня си Лора. Оказва се, че тя даже е имала готов текст, който пасвал на музиката, но Косьо имал други планове, така че тя записала тайно музиката с телефона си. Творческият "двубой" кой да използва инструментала обаче останал нерешен, прекъснат от ненавременната му загуба. Тя обаче помолила Алекс Нушев да направи нещо на основата на тайния ѝ запис и това се оказало, по нейно мнение, най-силната ѝ песен - "Indelible" (от англ. “Незаличим“), в която става дума за татуировки.
В ефира чухме и "Anything More" - песен по неин текст, който открила по време на пътуването им с Тангра и легендите. "Много движение, голям стрес, едва се виждахме, затова написах текста, но после го забравих някъде из шкафовете. Междувременно той написа ‘Когато си до мен’ и тя се завъртя. Впоследствие аз се сетих за текста и реших, че ще направя песента като моето любовно обяснение към него и като отговор на ‘Когато си до мен’ - тя също говори за любов и за това, че когато сме един до друг, когато сме прегърнати, не ми трябва нищо друго.", припомня си Лора. И добавя: "Смятам се за голямa късметлийка, за това, че сме имали толкова дълго време заедно, че сме минали заедно през всички емоции, препятствия, и че докрая се обичахме толкова и се забавлявахме - истински сродни души."
Любовта е несъмнена, но като творец тя винаги е стояла повече или по-малко в сянката на легендарния си съпруг, отбелязва Елена. Трудно ли е било? "От една гледна точка да, защото беше трудно да реализирам сама моите неща, но имах толкова друга работа, в международното училище, с децата и родителите, в театъра, в музикалните шоута, за които съм писала музика - обичам да помагам на малките, това ми е било по-изискващо и натоварващо от собствените ми изяви."
Всъщност Лора е професионално трениран музикант - учила е в музикална школа класическо пеене, пяла е опера. Но от 10 години работи по друг глас, който да не е толкова жестоко уязвим, колкото оперния: "Не искам да не мога дори дума да кажа, ако имам грип, камо ли да не пея, за да си пазя гласа. Искам нещо по-земно, което да ми позволява да се изразявам." А да изразяваш себе си е водещо за нея: "Има една мисъл - бъди какъвто си, защото всички останали личности са заети. Когато сме в хармония със себе си, нещата могат да се случват."
Как би искала Косьо Марков да остане в умовете и сърцата на хората? "Като модерен, гледащ напред, позитивен човек, който нямаше спирaчки. Той никога пред нищо не се предаваше."
Така го помним и обичаме и ние.
