Зад професионалните ѝ успехи стои човек, който вярва, че музиката е нещо повече от индустрия - за нея тя е памет, атмосфера, свързаност. В разговора за "Жената е" Елена говори откровено за света, в който живеем - света, в който славата е кратка, а шумът е силен. Но и светът, в който дори краткотрайният проблясък може да остави следа, защото, казва тя, музиката вече се измерва не в десетилетия, а в усещанията, които ни носи.
Тя говори с възхищение за жените, които променят сцената от Джанис Джоплин, Тина Търнър и Арита Франклин, през Мадона, Уитни Хюстън, Аланис Морисет, до новото поколение. За силата им да казват "това съм аз" в жанрове, в които дълго време не са били готови да ги чуят, за това как музиката може да бъде и лична битка, и обществена промяна едновременно. Елена споделя и за интереса си към това как музиката се превръща в инструмент на културното влияние и международната комуникация. Тя мечтае България да използва културата като мост, а артистите - като посланици на нашата идентичност.
Включването на Елена Розберг в "Жената е" е напомняне, че и зад най-големите постижения стои човек, който вярва в стойността на изкуството, в силата на думите и в това, че най-голямото вдъхновение понякога е просто един човешки глас, който ти казва: "Вслушай се".
Ето и интервюто, което тя даде за списанието:
Днес често виждаме изпълнители, които бързо печелят популярност, а след това изчезват от вниманието на публиката. Как гледате на тази тенденция в музиката?
Това е естествено следствие от дигиталната среда, в която живеем – време на свръхпроизводство и мигновена консумация. Социалните мрежи превърнаха артистичния процес в непрекъснат поток от съдържание, а не в последователност от творчески етапи. Затова и голяма част от днешните звезди горят бързо – не защото нямат талант, а защото системата изисква непрекъснато нови лица.
Този феномен има и своята културна стойност: той отразява ритъма на времето. Дори краткотрайното присъствие на един артист може да остави следа. Музикалната памет вече не се измерва в десетилетия, а в усещания – и това също е част от еволюцията на изкуството.
Кои са най-интересните примери за вас за това как музиката променя обществени нагласи?
Музиката винаги е била огледало на обществените процеси, но чрез жените тя най-силно показва как културата може да променя нагласи и ценности. През новото хилядолетие тяхното влияние става водещо – те оглавяват класациите по продажби, стрийминг и награди. Адел, Бионсе, Тейлър Суифт, Риана, Били Айлиш, Лейди Гага – това са артистки, които променят начина, по който обществото говори за идентичност, равенство и независимост.
В рока женското присъствие се утвърждава по-осезаемо през 90-те, когато Скин, Шърли Менсън и Аланис Морисет пробиват в жанр, дотогава смятан за мъжка територия. А пътят започва още с Джанис Джоплин – първата, която превръща болката, яростта и свободата в рок естетика. От Тина Търнър и Арита Франклин през Мадона, Шер, Уитни Хюстън, Марая Кери и Селин Дион до новото поколение жените доказват, че музиката може да бъде и лична битка, и обществена промяна едновременно.
Какви теми днес привличат вниманието ви като изследовател?
Вълнува ме как музиката се превръща в инструмент на културното влияние и международната комуникация. Интересувам се от това как чрез песни, концерти и медийно присъствие държави и артисти изграждат своя разказ пред света. В България това поле остава до голяма степен неизползвано. Все още липсва последователна държавна стратегия за културна дипломация и дългосрочна визия за ролята на творците като посланици на националната идентичност. Българската сцена е богата на таланти, но действа на парче. Истинската промяна ще започне, когато културата престане да върви след политиката и се превърне в нейна движеща сила.
Ако трябва да посочите песен или албум, които наистина промениха света, на коя/кой бихте се спрели?
The Beatles променят начина, по който светът разбира музиката. Те превръщат попа от средство за забавление в културен език, способен да изразява идеи, емоции и духа на цяло поколение. Всеки техен албум отваря нова посока – в звука, в мисленето, в начина, по който изкуството общува със света. Те експериментират с всичко – от индийски ситари и оркестрови аранжименти до студийни ефекти – не за да впечатляват, а за да разширят границите на чувството и въображението. Почти цялата съвременна музика, създадена след тях, носи следа от онзи стремеж към оригиналност, който те превърнаха в норма.
Playlist:
1. If I Fell – The Beatles
2. Shine On You Crazy Diamond (Pts. 1–5) – Pink Floyd
3. Mama, I’m Coming Home – Ozzy Osbourne
4. Still in Love with You (Live) – Thin Lizzy
5. Master of Puppets – Metallica
