"Представяме най-вече този албум, с който безкрайно сме горди - 30 години Б.Т.Р., със симфоничния оркестър на музикално-драматичен театър "Константин Кисимов" в град Велико Търново, с диригент Георги Патриков. Един албум, който събира цялото ни отношение към музиката. Няма изпусната палитра, защото има една увертюра, която е от потпури от наши песни, които са оркестрирани - само оркестърът свири. И тази увертюра прелива в "Подземните реки", след това "Невидими стени" - една 30 годишна история, която извървяхме заедно, ръка за ръка, вече са 34-та година."Дори след толкова години обаче неспирно се радват на признанието на феновете и положителните коментари: "Човек има нужда да се утвърждава, дори след толкова много години, работа и успехи.", казва Славчо. Чувстват ли се пионери в някакво отношение? "Абсолютно сме пионери", отсича без неуместна скромност той.
"Не само сме първата група, която е подгряла голяма световна банда като Iron Maiden - и това през 1995-та година - ние създадохме клубния бизнес в България. Върнахме се от Франция и тук се свиреше в Балкантурист ресторантите. Ние видяхме в Франция как се свири в клубове, но тук нямаше. Имаше един единствен клуб тогава - Кънтри клуба в Студентски град. И там свиреха Медикус и Васко Кръпката с Подуене блус бенд. Ние отиваме, питаме собствениците и те казаха - не може, вие сте много твърди. След хиляди кандърми направихме едно свирене, човекът премести Медикус в петък и каза - ще ви дам да свирите всяка сряда и всяка събота. Сигнал започнаха две години по-късно да свират в Кънтри клуба. Фънки и Амебата идваха и ни гледаха, а Фънки, в типичен стил за него, каза "Човек, много е яко бе. Да взема да си направя един клуб и аз?" И направиха Funky’s Pub. Научихме, приучихме българската публика да ходи по клубове. И тогава свирехме предимно кавъри."Но това не е всичко:
"В другото, в което сме пионери е, че започнахме първи от всички клубни групи, които после се нароиха, да свирим авторска музика. И то на български. И то в едно време, когато България се трансформира от комунистическа държа към някакъв свободен пазар. Старите групи бяха спрели да работят, няма Дирекция "Музика" и повечето и поп, и естрадни изпълнители безпомощно бяха вдигнали ръце - казваха, че няма работа. Обаче някои се сетиха да си направят работа и това бяха Дони и Момчил, Стенли, който издаде прекрасния албум Пътят към храма, ние издадохме Б.Т.Р. 97. Така че, мисля, че доста неща сме направили. Сега е много лесно. Няма да ти казвам как съм се пазарил с кръчмарите да дадат достойно заплащане на групите, защото тогава даваха смешни пари, наистина, но ние бяхме щастливи. На мен ми беше обидно и неудобно да се пазаря за пари, ама взех да смятам - влезнали са толкова много хора, собствениците на заведението си сменят постоянно колите, а ние ходим с моя "Москвич" и мъкнем като хамали всичко, за да можем да свирим рок музика. И то в България."Реално са възпитали и буквално са отгледали публиката си за тези 34 години.
"Още хора от годините в Кънтри клуба или "Библиотека" идват и казват "Аз бях студент тогава, с вас израснах". Скоро свирихме на парти за 50-годишнината на един човек и той каза - аз дойдох от Силистра с един сак дрехи, нямах нищо. Мечтата ми беше - и се зарекох, че един ден ще ви поканя на свой празник". Сега е успешен адвокат със собствен бизнес и сме приятели."Много хора са и оженили, с възможността за предложения от сцената, за които феновете са ги молели. "Сега можем да се прехвърлим на кръщенета - хем не само на децата, но и на внуците." А работят ли върху нови неща? "Има няколко идеи. Нали работим с дъщеря ми, от време на време се случва тя да ми пусне нещо и аз казвам - ей, това е яко, откъде е, а тя - ами свалих го от твоя компютър... А аз съм забравил", смее се Славчо. "Има идеи, които трябва да седна да систематизирам и разбира се, да ги представя на групата и да почнем да ги работим заедно. Може би ще спрем един ден и ще си свирим само хитовете, но за мене това е адски скучно. Още се чувстваме млади." "Като Rolling Stones", вметва Наско. Графикът им, в пълно отражение на това чувство, е пълен - вдругиден са в Панагюрище, в понеделник Локо Пловдив правят 100 години и планират концерт на Античния театър. А на първи юли сутринта, заедно с Джони Джиоели, ще посрещнат Джулая в Тутракан. Два дни почивка по-късно ще са на Хасково рок фестивала в неделя, на пети. Въртележката не спира и през юли и август, продължава Наско: на 9-ти юли в Сандански, на 17-ти в Габрово, в Летните театри на градовете. 11-ти август в Русе, 12-ти в Шумен, 13-ти в Пловдив, 19-ти в Бургас, 20-ти в Стара Загора, на 23-ти във Варна, на 27-ми - в Плевен. През септември ще бъдат на Аполония, на 3-ти септември в Търново и в София на 27-ми ноември. А как се случва проектът с Любо Киров? "Исках да напиша по-мажорно, позитивно парче. Ние много се шегуваме, че ако група като Van Halen се създаде в България, ще умрат от глад, защото българинът не може да търпи мажорни хармонии и весел позитив. Трябва да има драма, да се режат вени, да е мъка... и само минорни акорди", смеят се момчетата и Славчо продължава: "Аз пък много исках да направя позитивно парче, в мажорна тоналност, жизнеутвърждаващо. С дъщеря ми доработихме парчето и тя написа текста. А няколко месеца преди това Любо, който е голям рок фен, ни беше казал "Абе, много ми се пее рок." И изборът станал много логичен. "А Любо беше готов на нисък старт - като му се обадихме и попитахме "Искаш ли…" каза "Искам!" преди дори да е чул за какво ще го питаме", допълва Наско. Студийната работа е била интензивна, но много приятна и пълна с експерименти. А къде е най-сладката лятна почивка за всеки от тях? "Аз имам две локации - едната е при семейството на моята съпруга в Ниш, а другата е, разбира се, гръцкото море. Там си почиваме", замечтано казва Наско, а Славчо допълва: "Също Гърция - отивам на море, на по-тихичко място. И обичам да ходя в Габрово, защото там, в Балкана, особено в горещите дни, ми е много приятно. Там съм написал и не една от песните ни." Стискаме палци за вдъхновение и сега!
