В свят на този технологичен прогрес, дигитален звукконтрол Стефан и неговият екип търсят естествената акустика, случайността, нормалната природна красота.
"Просто съвпадна в момента. Радвам се, че новият ни проект, Акустиката на България, съвпада с развитието на все по-дигиталния свят на изкуствения интелект. Но реално самият проект е от преди 7-8 години. Обикаляйки България, влювайки се в прекалено много места и вдъхновявайки се от тях, взех решение да направя албум, в който да не сме в студио, а да отидем с о=Обичаните за подозрени и с Митко Ганчев, с лаптопа, с микрофоните и с един екип от оператори, за да го заснемем и да го запишем. И го подготвях дълго време. Миналото лято го започнахме, това лято го продължаваме, сега сме на полувремето и нещата стават много хубави. И се радвам, че се пада в пика на дигиталната ексцесия - в която ние правим акустичен проект и всеки да знае, че тази песен е запечатала звука на точно това място. И то е вътре. Това е някаква кинетична енергия, някаква метафизика, в която аз вярвам."Това става много интимен, много личен проект, тъй като местата, което е подбрал, са свързани с сърцето му, със спомените му.
"Да, Лични, много лични места. И аз не говоря само за тези, където съм прекарвал като дете летата при баба и дядо. Защото там, в Манастирът на Рождество Христово, записахме един тропар, в могилата "Голямата косматка" взех една хармоничка и записах една тема, която татко, светла му памет, навремето ми беше показал - това беше първото нещо, което научих на хармоничката. Дори не и това, дори не и, да кажем, Стара Загора, в Операта, в театъра, където съм отрасъл, но и под козирката на стадиона също записахме една песен, там, където седяхме години с агитката на Берое."Там ще бъде и концертът им този уикенд.
"В неделя, на стадиона в Стара Загора, ще има един мач, на ветераните от тогава, и на един сборен състав - общо-взето най-големите футболни звезди на България. И ми се обадиха, за да ме поканят. За мен е чест - ще изпълня няколко песни, ще бъда там. Честват 40 години от шампионската титла. Това става през 1986-та - една от най-силните години в хеви метала и на всичкото отгоре, моят любим отбор става шампион на България. Аз бях на стадиона, там горе, под трибуната, преживявах го, видях го - това е много силно послание за едно момче от провинцията: да види, че неговият отбор става шампион, и че това е възможно. Това е страшно силно послание, и дава много енергия."Като музикален инструмент ли използва акустиката?
"По-скоро като среда за музикалните инструменти и за гласа. Защото всяко място има своя собствена реверберация. И когато запишеш един инструмент или един глас там, то е различно. И ако нещо трябва да дозаписваме след това - защото не можем да довършим всичко на място - просто я правим с една клапа и записваме реверберацията на място. И си я пазим. Имаме си банка от реверберации. И като се върнем в София, смесваме."Дали се просмуква нещо по-българско в проекта му от тези неща? Приповдига ли настроението им в добрия, родолюбив смисъл?
"В добрия смисъл, да. Защото, освен дигиталната ексцесия, за която говорихме, той съвпадна и с избухване на едни объркани и изкривени хора, с татуираните Ботев и Левски на прасците. Нямам нищо против, аз съм толерантен, но това не е лицето. Истинското е вътре в сърцето. И аз искам това да покажа. Страшно обичам България, но по един такъв, как да кажа... Поетичен начин. По-философски. Ето, в случая, артистичен. С пеене. И може би това е, макар че не е поантата на проекта, но ще покаже и един друг възможен вид любов."Какво не сме чули още, което е вече в готовност и предстои да бъде показано на публиката?
"В момента, в почти пълна готовност, е първата песен, която записахме в Солниците в Провадия. На стена, която археологът акад. Николов, който е шеф на обекта, че е на 6600 години. И аз настръхнах. Непрекъснато си мислех, че този звук, който се връща обратно в микрофона, е на 6600 години. Какви хора са живели там? Какво са мечтали? Какво са правили? Какви битки са водили? И си го представях запечатано вътре. Песента, която записахме там, се нарича "Първите неща". След това във Варна, песента "Привет" в римските терми. И тези места не са търсени предварително. Сякаш нещо те води и чак после разбираш какво. Даже текстовете, която пиша, не ги пиша за конкретните места. Обаче винаги става едно и също - като отидем там и приключим деня, хората, които ни посрещат, са изключително дружелюбни и приветливи, и прегръщат проектите ни. Хора от музеите, от общините, които ни посрещат. И накрая винаги се оказва едно и също - точно тази песен, този текст е точно за нашето място. Как си го измислил, как си го решил? Аз не съм го мислил. Обаче после, като си така върна лентата и си казвам, да, подходящо е. Точно за тук."Проектът е музикален, но е подкрепен и от документален филм и книга.
"Искам да напиша книга, да - издание и със снимки, и с думи, моите мисли. Да обясня на хората защо съм избрал конкретното място, да напиша текста и да кажа как се е създал. Нещо такова си представям, но по-натам."Проектът "рекламира" неща и места, които не са токова известни и това не е съвсем умишлено, но - отново - просто се е получило така.
"Избрал съм вътрешно места, които наистина не са чак толкова много популярни. Аз съм такъв човек, не обичам много тези места, където ходиш, за да ти бият печати. Това са места, които са си мои и сега просто ги правя... не само мои, за да покажа на хората - вижте, има и такива оффроуд места."С Обичайните заподозрени имат натоварена лятна програма.
"Наредиха се вече доста концерти - стартираме много странно, юни месец се оказа много пиков месец. На 6 юни сме в "Маймунарника" - едно от най-хипарските места в София, къде са ставали най-яките ни концерти, там между боровете, между коктейлите и скарите. И е много яко, плажно. След това на 14 юни сме в Стара Загора, в Летния театър, пак много хубаво място. След това на 27 юни в Младежкия хъм в Плодив. И след това, през юли имаме участие във Варна, където сме и през август, където пък сме вече традиционно на остров Света Анастасия. Много любимо място, там сме четвърта година поред. Много хора пристигат с корабчета, 3-4 курса пълни с хора. И става приказно. Даже си мисля, че тази година ще запишем нещо там. Защото островът също имам такива места, акустични. Има една стара църквичка от византийско време, където мисля, че ще бъде много подходящо. После сме в Бургас, Созопол, Приморско, Ахтопол, Пирдоп, Ихтиман, Полски тръмбеш."Самият нов сингъл са снимали в Ботаническата градина в Балчик.
"И то конкретно на две места: Сребърния кладенец и долу, най-популярните градини. И си спомням, че за да избегнем потока от туристи, отидохме вечерта, след 18ч. Записахме някои неща, снимахме, но понеже беше тъмно, нямаше отсветление и кадрите станаха леко неизползваеми. Затова Стунджи и Миро присъстват само в няколко кадъра - повечето са на Ванката, Еко и мен. Но те реално не са и мислени за видеоклип - бяха за филма. Но си казахме, че би било добре хората да видят как се случва работният процес."Какво помага думата "Красота", която е протъркана от употреба, да не звучи банално в музиката му?
"Въобще не съм мислил за това.Така ми дойде, така го направих. Не съм мислил кое е изтъркано, кое не е. Единственото, към което винаги се стремя, е да съм честен - каквото ми е отвътре, просто да излезе, без втори план. И в случая беше така."
