Българската инди/арт рок група “Stop The Schizo” сподели дългоочаквания си нов сингъл, който носи името “Come, Existential Dread” (в буквален превод трябва да е нещо от рода на ‘Приветствам те – екзистенциален ужас‘). Парчето е страхотно, затова бързаме да го споделим с всички вас. Чуйте и вижте лиричното видео към  него тук:  https://youtu.be/iGa59h8YxKQ Както може да се очаква още от заглавието – парчето е комплексно и музикантско, като в същото време е много прилепчиво и запомнящо се, особено припева. Според авторите “песента описва вечното закъснение на индивида за всички житейски събития, случващи се около него, както и засипването му с множество разнородни обстоятелства и неспособността му да се справи със ситуацията.” Въпросният индивид не е особено щастлив от целия този хаос/ужас, но поне привидно е готов за него. Така или иначе ентропията във Вселената е неизбежна, можем поне да я приветстваме нали така? Важно е да отбележим, че в чисто музикално отношение песента е на много високо ниво. През последните две години, групата експериментира с комплексни комбинации между синтезаторни и китарни звуци, достигайки до идеалния баланс, който може да бъде чут в момента. Сингълът е пример за еволюцията на бандата както звуково, така и стилово. Поздравяваме ги за чудесния звук. В този ред на мисли “Come, Existential Dread” се явява водещия сингъл от предстоящия нов алубм на групата, който очакваме с голям интерес. Също така го очакваме тази година, но музикантите не искат да се ангажират с конкретни дати. Валя (Барлев – клавирни, вокали), Михаил (Делирадев – барабани, перкусии), Владимир (Левиев – бас), Антон (Велев – китара, вокали) и Дечо (Таралежков – вокали, китара) обещават, че той ще звучи по-различно от всякога и със сигурност ще ни накара да танцуваме. На този етап остава да се насладим на лиричното видео на песента, което, типично за темперамента и непредсказуемостта на групата, в случая е (както те самите го описват) “final-credits-video-MVC-nostalgy”. “Come, Existential Dread” вече e в музикалните платформи. Нека да потанцуваме!   Симеон Чешмеджиев