Малко по-рано днес, на гости в "Голия Обяд" на Елена Розберг дoйде режисьорът Теoдор Ушев. Тео заминава за Канада през 1999, започва да работи към Националния филмов съвет на Канада и се утвърждава в анимацията като име, с което трябва да се съобразяваш и чиято дейност да следиш. Печели куп награди - на канaдския филмов институт за най-добра анимация, награда "Genie" за най-добър анимационен кратък филм, награди от международните анимационни фестивали в Анеси и Отава, както и номинации на канадските Screen Awards, холивудските награди "Annie" и да - номинация за "Оскар" със "Сляпата Вайша". Сега атакува нови върхове - тези на игралното кино. Дебютният игрален филм на режисьора "φ1.618" тръгна по кината на 25 ноември. Лентата беше част от селекцията на Фестивала за ново кино в Монреал и беше определена от критиците като "фантастичен филм с потенциал да стане култов". "Радвам се, че ме поканихте, винаги слушам Z-Rock, когато съм в България", бяха първите му думи и увери Елена, че това не е куртоазия - просто музиката му е на сърце. Още в първите минути от гостуването си сподели авангардната идея, върху която в момента работи - да му позволят да прожектира филма си в Централния софийски затвор. Защо пък там? "Изкуството трябва да стига до всички, нужно е да работи с всички публики и да няма маргинализирана аудитория", решително отсича той и добавя: "Няма добри и лоши зрители, показвали са филмите ми и в други затвори, в психиатрични клиники - важно е всички да са част от диалога". Има нещо много пънк в това, а и в самия филм, отбелязва Елена. "Точно така! Идеята беше за пънк филм, или траш филм, ако щеш, даже съм виждал да го наричат спейс опера. Играта със субкултурите е съвсем целенасочена. Пънкът е моя голяма любов - например група Нови цветя, една кюстендилска банда, които за мен са най-чистия пънк, който се прави у нас. Самият аз съм свирил на барабани, а пънкът и ню уейвът са два от най-любимите ми жанрове, заедно с прогресив рок и джаз. Всъщност не се ограничавам, обичам всяка добре направена музика, само да не е чалга." Филмът е от седмица на екрана, но междувременно Тео е направил и нещо като турне из България, за да присъства лично в препълнените зали, в които се излъчва продукцията му. Защо е важно да е лично? "Срещите със зрителите на живо са изключително важни", набляга настойчиво Тео. "Защото само така се ражда диалог. Даже си направих нещо като игра - накарах всички, на които филмът е харесал, да го освиркат, а тези, на които не е допаднал, да го аплодират. Аплодисментите бяха доста по-малко", смее се той. "Срещите на живо са важни, защото са истински. Огледалото на социалните мрежи е изключително изкривено, лесно можеш да си създадеш съвсем различна представа или образ, които да объркат представите ти за това какво хората искат и обичат. А и научаваш много и полезни неща. Аз, например, разбрах, че зрителите ми са предимно млади хора, неконсервативни, без предсразсъдъци, готови да приемат и да са отворени към експерименти и преживявания, които не са им се случвали досега.", казва Тео, който с радост е видял дори деца в аудиторията: "Те възприемат изкуствтото най-чисто и непосредствено, и са най-искрени". Случайно или нарочно е избрал балтийския фестивал в Талин за премиерата на филма? "Той реално първо беше показан в Монреал, където получи добри отзиви от критици и публика", уточнява Тео. "Но Талин ми беше важен, защото има символично значение. Във филма има цитати от "Сталкер", а той е сниман точно там, където сега е киното, в което излъчиха "φ1.618". Концептуално ми се връзваше премиерата да бъде там." И не е сгрешил, защото именно след тази прожекция доста критици се заинтересували от филма и започнали да му звънят с покани. Едно от нещата, които впечатлили силно зрителите, били локациите на снимките - чинията, солниците, замъка - и всички го питали колко процента от филма е сниман на зелен екран (т.е. с допълнително компютърно рисуване на картини) и колко - на локация. А той не схващал въпроса: "0% зелен екран. Всичко е 100% на живо", смаял с отговора си всички той, а след това куп зрители му казали, че са решили да посетят България, за да видят с очите си тези места. Колко трябва да си смел, за да се хванеш с игрално кино след анимация и плакати, зачуди се Елена. "Правя това, което ме предизвиква - а това беше изключително предизвикателство. Целият проект беше рисков и деликатен, точно затова реших, че именно той трябва да бъде първият ми дългометражен опит". И добавя: "Всъщност, тя и анимацията си беше риск. Аз започнах на "преклонните" 33 години - възраст, на която повечето аниматори приключват кариерата си. Всички ми казваха, че е твърде късно, че съм твърде стар, че неминуемо ще се проваля. Аз обаче обичам да предизвиквам себе си. Важното е да не се вземеш на сериозно. Ако се вземеш на сериозно, ако започнеш да искаш на всяка цена да те харесат, тогава идва страхът." Изразните средства провокират, отбелязва Елена. Тогава има ли граници в изкуствово, които следва да се спазват? Тео се замисля: "Единствените граници трябва да са тези на добрия вкус. И това не е видима граница - по-скоро е виртуална и следва да се прекрачва, само когато идеята е именно да се покаже лошият вкус. Във всички останали случаи следва да се съобразяваме с тази граница, за да не стане пошло. Стане ли пошло, изкуството губи смисъла си. Това не значи да е беззъбо - предизвикателството и провокацията също могат да са е рамките на добрия вкус. Ако се прекрачват граници, следва да е само, за да денонсират злото, злобата и насилието." Първата хапка често е най-сладка - как му се е "усладил" неговият първи опит? Достатъчно, че да се запали по не един, а цели два нови проекта. А по-конкретно? "Единият е вече в предпродукция, сега набираме парите за него. Ако успеем, ще го снимаме в България с кандаски и български актьори, това ми се иска; ако обаче не стане, ще снимам в Канада." Другият засега е все още на ниво сценарий, но живот и здраве, той се надява да успее да реализира след време и него. До какава степен личността му е отразена в проекта? "Ами сигурно с това, че филмът има политическо послание. Има политическа нишка, дори това да е абсолютното отвхърляне на тоталитаризма. Светът във филма е нов вид - прогресивен тоталитаризъм. И показва колко е страшно в един безкнижен свят. А у нас доста хора се гордеят, че са безкнижни, включително сред тези, които ни управляват", малко горичво заключава той. Чия оценка чака с най-голямо притеснение? "Най-вече исках да видя как ще приемат "φ1.618" у нас. Затова премиерата беше у нас, преди филмът да е минал през куп фестивали и прожекции - исках да видя непосредствената реакция." И каква е тя? "Засега е 50/50, което е много добре", казва Тео. "Очаквах много по-голяма съпротива. Истината е, че като творец ми стига и 30% да харесват това, което правя, дори останалите 70% да са изцяло против. Това стига, за да знам, че имам фундамент, че градя публика. Така че 50 на 50 е доста оптимистично положение." Сред хората, които са в положителните 50%, са много млади хора и студенти, както са показали срещите му с публиката. "Те сякаш масово харесват филма - може би не им стига смелост, за да си кажат, че не им харесва?", чуди се той. "Но аз искрено се надявам да намерят тази смелост и да го кажат, ако е така - мненията, независимо колко полярни, предизвикват диалог и спор. Нека дори да е скандал - изкуството не може да живее без спор и диалог! И всяко изкуство среща отпор, при това често толкова жесток, че е 100%-ов, и направо смазва артистите." "Като Джими Пейдж, например," добавя той. "Обожавам Led Zeppelin, а в една книга за тях, която сега чета, Джими разказва, че всеки албум им е бил обявяван за най-лошия албум, правен някога. Накрая той изобщо спрял да чете критика, защото алтернативата е била иначе да спрат да правят музика. Така е било и с първите албуми на Pink Floyd, които критиката е изравнявала със земята. За художниците пък да не говорим - там сякаш е задължително при възникването на всяко ново нещо критиката да го заплюе, осмее и унищожи." "φ1.618" е в началото на житейския си път - какво следва? "Имаме дати на прожекции из цяла Европа, скоро ще влезе в регулярно разпространение и в Канада", щрихова бъдещата карта Тео. В момента се водят преговори за Франция, където да бъде прожектиран в 42 кина, плюс преговори за един куп други фестивали. Ще бъде много любопитно, ако има как накрая да се направи някакво сравнение - коя нация как е реагирала и приела продикцията, отбеляза Елена. А на финала на ефирния разговор издаде и че можем да очакваме по-разширен разговор с режиьора в някое от следващите издания на "Елена Розберг представя: личности и страсти" по Radiocast.