Необичайни гости дойдоха по-рано тази седмица в "Голия обяд" на Елена Розберг - продуцентът Тонислав Христов и гримьорката Бистра Кечиджиева. Двамата са част от българската страна на екипа, работил по разбиващата метъл комедия "Още едно хеви пътешествие", която тръгва по кината от 21 ноември. "Аз съм финландски възпитаник, завършил съм кино в Хелзинки и същност продуцентите на повечето мои филми са продуцентите на първото хеви пътешествие. А режисьорите са мои колеги от Хелзинки", разсейва мистерията за българската следа в продукцията Тонислав. "Първата част беше феноменална и когато разбрах, че ще правят втората част на филма, а аз имам продуцентска компания в България, поисках да го ко-продуцирам. Говорих с продуцентите какво може да направим в България - грим, музика, звук, може да запишем - всичко, което ви трябва. И така се намесихме в тази феноменална комедия. Бяхме гледали първата част, така че знаехме какво очакваме и резултатът не разочарова". А как изглеждат нещата от гледната точка на Бистра? "От началото на нашата работа до финализиране на продукцията минаха вече две години. Със сигурност беше предизвикателство, защото за мен този грим, който е специфичен и емблематичен за хеви метъла, не е нещо, което правя ежедневно. Освен това трябваше да се съобразим и с първия филм - не можеше просто ние да си направим някакво проучване и да си измислим наша визия. Така че трябваше да е нещо, което да е ако не същото, то почти същото. Ние от българска страна сме двете с Росица Герасимова и работихме с още две гримьорки, от Литва. От наша страна също трябваше да се направи голям набор от перуки, защото това също е емблематично за метъл обществото. Дълги перуки, което вече не се среща толкова често. Така че и това беше първото нещо, което направихме. Оттам нататък, на място, в разговор с режисьорите, стигнахме до самите образи на четиримата главни герои и на всички останали около тях. Беше интересно, беше много забавно", повдига завесата Бистра. У нас не можем да се похвалим а наличието на жанр метъл комедия. Има ли образец, по който се е водил продуцентът? "За съжаление, у нас често комедията е тъпа чалга – умна комедия няма, или са единици. Затова тази черна комедия, да не говорим за сатира, изобщо липсва в българското кино. Аз, като режисьор, на 80% правя драми. Така че, може би средата ни кара да правим такива филми. Много по-трудно е да излезем от ежедневието си, да направим нещо свежо, комедийно, като тези финландски комедии. Истината е, че и във Финландия няма много комедии. В повечето от филмите преобладава драмата. И ако погледнете европейските филмови награди, или даже Оскарите, жанрът комедия е много-много лимитиран. Не че не съществуват, но добрата комедия много трудно се прави - много по-трудно от драма, от хорър, от каквото и да било. И особено в наше време, когато из всички платформи е пълно с къси шеги, от по 30-50 секунди - но те не правят филм, който ще продължи час и половина. Много е трудно. Затова, когато се появи шансът да сложа другата "шапка", на продуцент, веднага се включих", споделя Тонислав. Колко е различен финландският и българският манталитет? И бил ли е проблем по време на снимките, според продуцента? "Ние много сме се напаснали. Хубавото е, че финландците не говорят много. Те са много обрани. Но можеш да разчиташ 100% на това, което казват. В киносредите сме малко по-директни. Може би заради това, с което се занимаваме - ако говоря с Бистра, или с колеги, които търсят за работа, да работят с мен, всичко е винаги на маста и сме доста директни. И знаем, че ако кажеш някаква глупост или не изпълниш това, за което поемеш ангажимент, този човек повече никога няма да се обади. Финландците са точно такива. Каквото кажат, това се случва. И за мен е удоволствие да работя с тях вече над 20 години, защото наистина, нещата са на масата." А дали се смеем на едни и същи неща? "Да. Най-странното е, че всъщност нашето чувство за хумор, може би защото и ние сме малка страна, каквато е Филандия, много се доближава до скандинавския хумор. Финландският хумор е много тих и черен, с огромно чувство на самоирония, което и ние, българите, го имаме. Факт е, че в мой предишен филм, в който има комедийни моменти, когато са в кината във Финландия, всички реагират много бурно на тях", казва Тонислав. Каква е тънката граница между това да се държиш отговорно и с респект към хората, които са в комедийни образи? "Образите трябва да изглеждат абсолютно автентично, за да са достатъчно смешни, а пък в същото време и да им повярват зрителите. Така че не сме преигравали в начина, по който изглеждат по никакъв начин. Въпреки това, наистина се налагаше за да помогнем това образът да е абсолютно автентичен, към грима се наложи специално да слагаме допълнителни бакенбарди, вежди, перуки, освен черно-белия грим, за който говорихме", казва Бистра. "Според мен е много важно да кажа, че познавам режисьорите - те са метълисти по душа", включва се и Тонислав. "Това не е нещо, което те правят просто понеже е на мода в момента. Те са си метъли, винаги са били метъли и за тях беше важно тези филми да се направят. И тръгвайки оттам, че когато си вътре в душата, това е твоята музика - ти не можеш да пародираш, не можеш да се надсмиваш над своите герои. Никога не се "качваш" над тях. И точно този баланс е много хубав и уместен в работата им - понеже знаят как хем да се смееш с героите, хем да не ги обиждаш, как да си на нивото с героите си. Да се смееш, но не на тях, а със тях." "Всъщност четирите момчета, които са в бандата, наистина могат да свирят и да пеят", допълва картината Бистра. "Това не е импровизация или имитация на свиране и на пеене - те го правеха реално. И това също помага всичко да бъде абсолютно автентично и да не се преиграе, или да изглежда неестествено". "Аз съм само продуцент по българска страна, но съм горд ко-продуцент. И се надявам в някакъв момент, след като филмът мине по кината, да му намерим някаква платформа, да се пусне в България. Защото наистина е нещо различно, но може да се гледа от всеки, да се разбере от всеки, да всеки го съпреживее. Това е смисълът", споделя надеждата си Тонислав. "Видяхме това във Waken, когато снимахме", подкрепя го Бистра "Този фестивал е огромен, с хора от цял свят. Не мисля, че мога да го съпоставя с друг фестивал. Наистина беше гигантски. А в същото време се вписахме, все едно сме наистина част от него. Те бяха организирали така нещата, че в реален момент нашите герои се появиха на сцената пред публиката... Истинската публика, на Waken. Това е велико. Беше преживяване за всички ни." Сред локациите, в които снима екипът, изпъква още една - централният затвор във Вилнюс, който до преди няколко години е функционирал именно като такъв. Сега е превърнат на арт-пространство и част от него е музей. Какви са били ограниченията пред гримираните образи? "Един от героите е с грима на KISS през цялото време, но той фактически е образът, който е най-некомуникативен. Все едно си е сложил маска - този грим е маска, зад която се крие. В същото време е достатъчно експресивна, за да направи впечатление. Неговата маска отнемаше може би най-много време от всичко. Въпреки, че всички имаха някакъв по-специален грим, за неговия се отделяше най-много време", припомня си Бистра. Лицата – ясно. А наложило ли се е на Бистра да гримира разголените тела на метълистите? "В този случай имахме много малко такива разголени тела, но иначе ако се налага, веднага се изрисува. Но сега и сезонът не беше съвсем летен. Най-голи бяха на концерта във Waken, където валя дъжд из ведро, всичко беше супер кално. Което беше най-голямото удоволствие, според мен, за публиката и за всички останали. Но там наблегнаха на костюмите на героите ни, не върху голите тела. Костюмът на вокала на нашата банда е доста мащабен и наистина много атрактивен. Истинската публика на Waken реагира бурно на неговия облик, като излезе на сцената. Имаше доста силна реакция." "Още едно хеви пътешествие" тръгва по кината от 21 ноември.