Trivium обявявиха новия си албум Crown in the Grave, излиза на 20 ноември чрез Roadrunner Records.
Заедно с това те представиха и заглавната песен, която се разгръща от постепенно натрупване на наслоени рифове до експлозивна „стена“ от метъл звучене, съчетавайки смазваща тежест с прецизността, мелодичността и техническото майсторство, превърнали се в запазена марка на групата през последните повече от две десетилетия.
Парчето е в класическия стил на Trivium – с галопиращи рифове, мощни сола и ударни партии с огромна сила, които се сливат безупречно с трипластови вокали. И все пак, подобно на останалата част от албума, то остава вярно на характерното звучене на групата, като същевременно го отвежда към нови музикални територии.
Придружаващият постапокалиптичен видеоклип, вдъхновен от японския театър „Но“, пренася визуалната естетика и тематиката на албума в изпълнено с дим доджо, където главните герои се подготвят за предстоящ сблъсък чрез поредица от напрегнати и атмосферни сцени. Видеото черпи вдъхновение от дългогодишната страст на групата към класическия японски театър и бойните изкуства, като улавя дисциплината, драматизма и съсредоточената физическа енергия, залегнали в основата на повествованието на песента.
Басистът Паоло Греголето казва:
„Crown In The Grave е единадесетият ни албум, а когато си стигнал толкова далеч в кариерата си, е лесно или да се задоволиш с постигнатото до момента, или да се преоткриеш просто заради самото преоткриване. С този албум искахме да открием баланса между двете: да вземем всичко, което сме научили и всичко, което прави Trivium това, което е, но да го представим по начини, по които не сме го правили досега.
Също така искахме албумът да съществува в собствен свят. Всичко започна с едноименната песен, вдъхновена от филма на Akira Kurosawa „Throne of Blood“ и ни отведе по-дълбоко в света на японските хорър филми и киното от 50-те, 60-те и 70-те години. Това влияние прерасна в по-мрачна, призрачна атмосфера, която се превърна в своеобразна рамка за музиката, текстовете, визуалното оформление и цялостната идентичност на албума.
Изградихме собствено студио, за да си осигурим времето и пространството да преценим как точно трябва да звучи единадесетият албум на Trivium, а Crown In The Grave е отговорът, до който стигнахме. Той отдава дължимото на миналото ни, без да живее в него и навлиза в нови територии, без да изоставя онова, което ни прави Trivium. Мисля, че когато го чуете, усещането ще бъде едновременно за нещо ново и за завръщане към корените.“
След повече от две десетилетия под светлините на прожекторите, Trivium разгръщат колективния си потенциал както никога досега. Те са усвоили мъдростта от създаването на стотици песни и опита от хиляди концерти, поддържайки жив онзи пламък, който не им позволява да се предадат, и са довели характерното си звучене до съвършенство. Рифовете са смазващи, китарните сола избухват в пламъци, вокалите изригват с неподправена истина, а величествените мелодични линии пробиват облаците. Това са Trivium – уверено преродени в онази завладяваща банда, какъвто винаги е било писано да бъдат.
Вокалът Матю Хийфи отбелязва:
„Да се изправиш пред себе си – това е последното изпитание. Трябваше да го направим като група, а аз трябваше да го направя и в личния си живот. Освободих съзнанието си от оковите на тревожността. Реших просто да пея.“
Съчетание от проблеми с психичното здраве, физически травми и силна тревожност го изправя пред повратна точка. Той смело решава да се подложи на терапия, открива подходяща схема на лечение и променя начина си на мислене.
„Разчистих всичко излишно. Спрях да се стремя към безопасно и безупречно представяне на всяко шоу. Вместо това започнах наистина да се наслаждавам на преживяването и да живея пълноценно. Ако сгрешех – нямаше проблем, защото съм човек. След всички промени, през които премина Trivium, групата е като чисто нова.“
За първи път групата създаде албума Crown In The Grave в собствения си творчески център и своеобразен клуб – „The Hangar“ в Орландо. Освен това те официално приветстваха в студиото барабаниста Алекс Рудингер-Rüdi. През 2015 г. той бе на път да се присъедини към Trivium, но предпочете да се съсредоточи върху други начинания. Десетилетие по-късно той откликва на поканата. „Всичко се случи точно когато му беше времето“, заявява Хийфи. „Rüdi не просто се справи блестящо с барабаните – приносът му в композирането също оказа огромно влияние.“
Crown in the Grave – съдържание:
„Jorōgumo“
„Crown in the Grave“
„Dead Inside of Me“
„The Terror“
„The Haunting Never Ends“
„Lie Of It All“
„Blackout The Dawn“
„Paradise Of Sinners“
„Death Throes“
„The Agony“
„Devour Your Dreams“
„Serpent in the Flame“
Обединявайки отново сили с дългогодишния си продуцент Джош Уилбър (Korn, Lamb of God) и работейки за първи път със звуковия инженер Якоб Хансен (Volbeat, Amon Amarth), музикантите се обединиха около обща визия. Китаристът Кори Болию отбелязва:
„Взехме всички елементи, характерни за Trivium, прецизирахме ги и се съсредоточихме върху създаването на песни с мощни рифове и запомнящи се мелодии. Направихме албума, който отдавна копнеехме да създадем. Покойният и велик Шон Глас (Soil) беше голям почитател на Trivium. Той винаги казваше: „Вие не готвите едно и също ястие“. Макар да използваме едни и същи съставки, винаги приготвяме ново ястие.“
Греголето добавя:
„Всяка група, която съществува толкова дълго, в даден момент си задава въпроса: „Накъде оттук нататък?“ Решихме да си поставим предизвикателството да надминем всичко, което сме правили досега. Вдъхновявахме се от много албуми от 90-те години. Ако погледнете The Black Album на Metallica, Countdown to Extinction на Megadeth или Superunknown на Soundgarden, ще видите, че припевите там са от огромно значение, а песните са близки до слушателите. Именно към това се стремяхме и ние.“
В тематично отношение филмът на Акира Куросава „Throne of Blood“ послужи, като пътеводна звезда. Греголето насочи вниманието на групата към тази лента“
„Куросава взема „Макбет“ и го пренася във феодална Япония. Диалогът е оскъден, но сюжетът е въздействащ. Присъстват онези завладяващи и тревожни мотиви за изкушението от съдбата и за падението на един мъж.“
