Има опит да се създаде някаква конструкция в този смисъл. Но като цяло, въпреки че нашата фестивална асоциация съществува от 15 години, нямаме все още добра комуникация с всички Министерства на културата, които са минали през това време. А те са повече от 10. Фестивалите, като една важна част от културата на всяка една държава, която се намира в Европа, не са получили своята достатъчно правилна оценка от държавата. Защото тази конференция във Варна, е най-старият български музикален фестивал - Варненско лято - става на 100 години. В Европа само един фестивал е по-стар от Варненско лято и това е фестивалът в Залцбург. И той е със 6 години по-стар. Тоест, ние имаме една изключително добра история в тая посока, ние имаме също история на фестивали като Софийски музикални седмици, Мартенски музикални дни, в по-новото време след 90-те години - София филм фест, Европейския музикален фестивал. Това са фестивали с история, и ако не 100, те вече на 26-27 годишни и те правят точно тази фестивална инфраструктура. Тук е място на липсващата държава да определи какви са целите на този сектор. Нека да говорим за план. Как искаме да изглеждат фестивалите в България в следващите 10-20 години. Например Варненско лято тази година има бюджет около 1 милион евро, а другите големи фестивали имат бюджет около 250 хиляди евро. Няма как да искаме да задържим младите български хора в България, ако правим неща, които ги карат да заминат в чужбина, за да получават качество там. За да се задържат младите хора в България, трябва да се прави това, което се прави на местата, където те емигрират. А фестивалите доказано са едно от основните средства да накарат хората да са щастливи в градовете, в които живеят.Кои са основните проблеми и очакваните национални решения, за да има след 10 години устойчив и разпознаваем фестивален сектор?
Първо, България трябва да определи своята цел. Да видим колко големи, стратегически фестивали искаме и е необходимо да име в България. И как да подпомогнем младите фестивали - не може да забраним създаването на фестивали, защото няма пари. Още преди 10-тина години Българската фестивална асоциация направи един голям проект по норвежката програма - Бяла книга на фестивалите. Още тогава изследвахме много обстойно българската история на фестивалите, моделът на финансиране и качество, и го сравнихме с подобно изследване на норвежките фестивали. Това е една прекрасна книга, която аз лично съм дал на всички министри на културата и кметове, и до сега никой, ама никой не се е съобразил с написаното там. А там се казва, че е редно да има една група от фестивали в това число музикални, кино, театрални, танцови, които са не повече от 20-25. Те са стратегически, доказани като качество и трябва да получават една 3 годишна подкрепа. за да могат да планират. Защото за всеки вече е ясно, че един артист от световна класа трябва да поеме ангажимента поне 2-3 години предварително, за да се случи. А при нас, при тези чести смени на правителства, всеки път сме поставени в ситуация на липса на бюджет. Всяка година смяташ, че си фалирал вече, защото са изключени договорите, а ти трябва да ги изпълниш и до последния момент си в пълен шах, дали ще се случи нещо, или ти излизаш от играта. Днес изключително липсва всякаква комуникация с Министерство на културата. Ние сме подали официално писмо до Министъра на културата, господин Милошев, още в деня, в който правителството влезе в действие - и до ден днешен нямаме отговор на тази писмо за среща. Нямаме никаква обратна връзка. Няма как да скрия това, защото като председател на Българската фестивална асоциация, аз представлявам 25 от най-големите български фестивали, един куп най-големи значими събития и 5 общини - София, Варна, Бургас, Стара Загора, Търново. Ние нямаме комуникация с Министерство на културата, има само едни празни обещания, а така не се прави. Защото ние сме тези, които познаваме сектора и без комуникация с министъра на културата нищо няма да стане. Това ще е поредният опит да направим нещо ново, като разрушим всичко старо.По какви критерии държавата трябва да решава кои фестивали имат стратегическа стойност?
Това е една система за оценка на фестивалите, която всъщност е и в основата на тази конференция, която ще направим във Варна. В два от панелите ще имаме лектори, които ще говоря точно по този въпрос - Диана Андреева, известен български изследовател на фестивалите и на изкуството в икономическата му част и Добормир Живков, изпълнителен директор на MarketLinks, който ще предложи много удобна система, която и ние в Европейския музикален фестивал ползваме вече три години.Моделът за финансиране ще бъде ли сред темите, които още дискутирате на предстоящия форум?
Няма да дискутираме модела – той е ясен. Не трябва да откриваме непрекъснато нови начини, те са открити. Обикновено фестивалите се финансират от общините и държавата в лицето на Министерството на културата. Тук изключвам тези комерсиални фестивали, които сами по себе си представляват сериозни икономически машини, имат огромен приход и не се нуждаят от тази подкрепа. Но фестивали, които са в областта на киното, класическата музика, танца - те няма как да съществуват без тази подкрепа. Тъй като се случват в градовете, общините са тези, които задължително трябва да имат отношение. И те имат - в големите общини вече има една съвсем сериозно изградена система за финансиране, културни календари, които работят много по-добре, отколкото досега Министерството на културата. И винаги трябва да има една връзка между финансирането от общината и Министерството на културата. Тоест, ако ти получаваш средства от Общината, значи си полезен на тази община. Съответно, Министерството на културата би трябвало да се съобрази с това решение и да подкрепи липсващата част.Възможно ли в някакво обозримо бъдеще България да се превърне в фестивален център на Балканите?
У нас пазарът е доста монополизиран. Факт е, че не само в България, но и по света големите играчи показват един монополен принцип - те водят големите групи, продажбите на билети и така нататък. Но факт е, че в България публиката се научи да ходи на концерти. И тя вече харчи наистина доста пари за тях. Това показва, че публиката вече знае какво е добро, какво е не и отделя пари, за да има култура в своя живот. Така че България е готова да се превърне в център, но как ще предлагаш и какво можеш да предложиш определя дали ще се случи. За тези 15 години, в които ние наблюдаваме фестивалната среда в България, нещата изключително много се са развили, въпреки не особено добрия партньорски диалог с държавата. България има много силни фестивали, просто трябва да има финансиране, за да се конкурираме с другите европейски фестивали.=========================== Стремежът на Асоциацията е форумът да се утвърди като ежегодна платформа, която се провежда в различни градове на България, насърчавайки обмена на опит между фестивалните организатори, институциите и местните общности. Изборът на Варна за домакин през 2026 г. е закономерен – градът отбелязва 100-годишнината на Международния музикален фестивал "Варненско лято", най-стария артистичен фестивал в България и втория по възраст в Европа. Форумът поставя началото на широк разговор за бъдещето на фестивалната мрежа в страната, като разглежда артистичните фестивали като ключов фактор за културното, социалното и икономическото развитие на регионите. Програмата преминава през националните и местните политики за подкрепа на фестивалите и анализира ролята на фестивалите в развитието на културните екосистеми.
Повече информация за програмата на Конференцията, както и регистрацията за участие вижте тук.
Централен акцент в програмата е представянето на резултатите от изследването на Българската фестивална асоциация за икономическите, екологичните и социалните измерители на артистичните фестивали от Диана Андреева-Попйорданова. Тя ще представи и темата "Въздействието на фестивалите във Варна – творчески град на медийните изкуства на ЮНЕСКО", посветена на приноса на фестивалите за устойчивото културно развитие, международната видимост на града и възможностите за изграждане на фестивална мрежа, фестивални маршрути и критерии за категоризация на фестивалите в България. В разговора активно ще участват представители на Българската фестивална асоциация, част от които са и респонденти в представеното изследване, споделяйки своя практически опит и визия за развитието на сектора. В практическата част Добромир Живков от "Маркет Линкс" ще представи система за мониторинг на фестивалните публики – инструмент, който ще подпомогне организаторите при анализирането на аудиториите, оценката на въздействието и планирането на бъдещото развитие на фестивалите. Специално място е отделено и на младите фестивали, чиито организатори ще разкажат какво ги мотивира да създават нови културни събития днес, как надграждат опита на фестивалите с дългогодишни традиции, какви нови модели на организация въвеждат, как си партнират с местната власт и как изграждат своите публики. Финалът на срещата е посветен на бъдещето – практически панел с Боян Желязков на тема "Оптимизация на пътя на аудиторията до покупка", който представя съвременни подходи за изграждане на фестивална комуникация, разпознаваема визуална идентичност и ефективно достигане до нови аудитории. Форумът затвърждава мисията си да бъде национална платформа за обмен на знания, добри практики и партньорства, които допринасят за устойчивото развитие и международното позициониране на фестивалния сектор в България. В националната конференция на Българската фестивална асоциация - Варна 2026 специално участие ще вземе Ян Бриерс, президент на Европейската фестивална асоциация (EFA), на която БФА е колективен член от 2013 г. Ян Бриерс ще представи най-значимите инициативи EFA в темата "Фестивалите за Европа, Европа за фестивалите – съкровищница на сътрудничеството, 70 години по-късно". Националната конференция на БФА ще бъде последвана от международно събитие на 5 септември - Форумът "Дени дьо Ружмон" (The Denis de Rougemont Forum), организирано съвместно от най-старата фестивална асоциация на Европа EFA и Международния музикален фестивал "Варненско лято" по повод 100 г. от създаването му. Фестивални мениджъри от цяла Европа ще се съберат, за да си сътрудничат и да дадат тласък на нови копродукции в областта на музиката с фестивали от цяла Европа и по-специално от Балканите. Форумът "Дени дьо Ружмон" има за цел да засили сътрудничеството между арт сцената от Изтока и Запада. Гостите на двете конференции ще бъдат поканени от организаторите на фестивала "Варненско лято" на две концертни събития - Музикален поздрав на 4 септември от 18 ч. в изпълнение на Марио Хосен, цигулка, Владимир Юровски, пиано, Деница Лафчиева, кларинет, Мария Сотрифер, цигулка, Александър Земцов-Гордън, виола и Хариет Крийг, виолончело, и на 6 септември от 19.00 покана за едно от ключовите събития на най-стария български фестивал - концерт на Симфоничния оркестър на Берлинското радио ( Rundfunk-Sinfonieorchester Berlin) с диригент Владимир Юровски и солист Юлия Фишер, цигулка. Българска фестивална асоциация (БФА) е неправителствена организация, която се стреми да покаже ролята на артистичните фестивали като важна част от културата на България. В нея членуват над 20 престижни артистични фестивали от различни жанрове като: Международния музикален фестивал "Варненско лято", "Мартенски музикални дни", "Европейски музикален фестивал", София, "Софийски музикални седмици", "София филм фест", "София Хартиен арт фест", "Новогодишен музикален фестивал" - НДК, Opera Open, "Опера в летния театър", МТФ "Варненско лято", международния фестивал за камерна музика "Неотъпкана пътека", "Дни на музиката в Балабановата къща", "Цена на вековете", "Фестивал на пясъчните скулптури", "Вагнеров фестивал" и "Музи на водата" на Софийската опера, "Панаир на куклите", както и общините на градовете София, Варна, Бургас, Велико Търново, Стара Загора и Русе, които са и фестивални организатори. Основните дейности на организацията са свързани с популяризиране на най-добрите европейски практики в организирането на фестивали и осъществяване на мост между Европейската фестивална асоциация (EFA) и фестивалите в България. БФА е колективен член на Европейската фестивална асоциация от 2013 г.
